Надеждните доставки на компютърни чипове са от ключово значение за Арноб Рой, съосновател на Tejas Networks.

Базираната в Бангалор компания доставя оборудване зад мобилните мрежи и широколентовите връзки. „По същество ние осигуряваме електрониката, която пренася трафика в телекомуникационните мрежи“, обяснява Рой пред BBC.

Това изисква специализирани чипове, разработени конкретно за телекомуникационни задачи. „Телеком чиповете са коренно различни от потребителските или тези, които се използват в смартфоните“, казва той. „Тези мрежи не могат да спират. Надеждността, резервирането и защитата от сривове са критични – архитектурата на чиповете трябва да го позволява.“

Tejas проектира голяма част от тези чипове на територията на Индия – държава, добре позната с експертизата си в дизайна на полупроводници. По оценки около 20% от инженерите по полупроводници в света са от Индия.

„Почти всяка голяма глобална компания за чипове има най-големия или втория си по големина център за дизайн в Индия, където се работи по най-съвременни продукти“, казва Амитеш Кумар Синха, съвместен секретар в Министерството на електрониката и информационните технологии на Индия.

Силна в дизайна, но слаба в производството

Това, което Индия все още няма, са компании за реално производство на полупроводници. Затова компании като Tejas Networks проектират чиповете си в страната, но ги произвеждат в чужбина.

Слабостта на този модел излиза наяве по време на пандемията от Covid-19, когато доставките на чипове се сриват и компании от различни индустрии са принудени да ограничат производството си.

„Пандемията показа, че производството на полупроводници е твърде концентрирано в глобален мащаб – и тази концентрация носи сериозен риск“, казва Рой. „Ако една част от света спре, електронното производство навсякъде бива нарушено“, допълва Синха.

Това тласка Индия към амбицията да изгради собствена полупроводникова индустрия с цел по-голяма устойчивост и по-малка зависимост от външни доставчици.

Къде започва Индия?

Производството на компютърни чипове включва няколко етапа. Първият е дизайнът, където Индия вече е силна. Вторият е производството на силициеви пластини – процесът, при който върху силициеви пластини се гравират електронни схеми в изключително скъпи фабрики. Този етап, особено при най-напредналите чипове, е доминиран от Тайван, като Китай се опитва да навакса изоставането.

Третият етап включва нарязване на пластините на отделни чипове, опаковане и тестване – процес, известен като Outsourced Semiconductor Assembly and Test (OSAT). Именно тук Индия вижда своята първа възможност за реално развитие.

„Сглобяването, тестването и опаковането са по-лесни за старт в сравнение с фабриките за гравиране на силициеви пластини – поради тази причина Индия започва оттам“, казва Ашок Чандак, президент на India Electronics and Semiconductor Association. По думите му няколко такива завода ще влязат в масово производство още през тази година.

Основана през 2023 г., Kaynes Semicon е първата компания, която стартира полупроводниково производство с подкрепата на правителството на Индия. Компанията инвестира 260 млн. долара във фабрика за сглобяване и тестване на чипове в щата Гуджарат, като производството започва през ноември миналата година.

„Опаковането не е просто да поставиш чип в кутия. Това е производствен процес от над десет стъпки“, казва главният изпълнителен директор Рагху Паникер. „Без този етап силициевата пластина е безполезна за индустрията.“

Фабриката няма да произвежда най-сложните чипове за смартфони или за обучение на AI модели. Вместо това ще се фокусира върху чипове за автомобили, телекомуникации и отбраната.

„Това не са най-бляскавите чипове, но са икономически и стратегически много по-важни за Индия. Индустрия се изгражда, като първо обслужваш собствения си пазар. Сложността идва по-късно – първо трябва мащаб“, казва Паникер.

Процесът е съпроводен с трудности. „Никога досега не сме изграждали чисти помещения за полупроводници в Индия. Не сме инсталирали подобно оборудване. Не сме обучавали хора за това“, признава Паникер пред BBC.

„Полупроводниците изискват дисциплина, документация и контрол на процесите, които са напълно различни от традиционното производство.“

Най-голямото предизвикателство остава обучението на кадри.

„Не можеш да съкратиш пет години опит до шест месеца. Това е най-големият проблем“, казва той.

В Бангалор Арноб Рой гледа с оптимизъм към бъдещето.

„През следващото десетилетие очакваме в Индия да се появи значима производствена база за полупроводници – и това директно ще помогне на компании като нашата.“

Но пътят ще бъде дълъг.

„Вярвам, че индийските компании в крайна сметка ще проектират и произвеждат цели телекомуникационни чипсетове“, казва Рой. „Но това ще изисква търпелив капитал и време. Високотехнологичните продукти узряват бавно, а Индия тепърва започва да подкрепя такъв тип инвестиции.“