Разтърсени от лавина от шокове, които подкопават растежа, държави по целия свят захвърлят плановете за спестявания и пускат в ход мащабни фискални стимули, финансирани чрез рекордни бюджетни дефицити.

От бавно растяща Европа до САЩ и части от Азия, където инвестиции за трилиони долари в изкуствен интелект подхранват търсенето, тази вълна от разходи се очаква да ускори икономическия растеж и заетостта в краткосрочен план.

Според JPMorgan глобалният растеж може да се ускори до годишен темп от 3% през следващите шест месеца.

Икономисти предупреждават, че това е рискова стратегия в условията на ниска безработица и по-високи лихвени проценти.

В Япония доходността по дългосрочните държавни облигации скочи до рекордни нива миналата седмица, след като премиерът Санае Такаичи представи план за увеличаване на разходите и намаляване на данъка върху потреблението преди предсрочните избори следващия месец.

Разпродажбите се пренесоха и на глобалните пазари, като тласнаха нагоре доходността по американските държавни облигации.

„Това е червен флаг. Още един симптом на уязвимостите, които кипят под повърхността на развитите икономики“, коментира Нийл Шиъринг, главен икономист на Capital Economics в Лондон.

По думите му тези уязвимости включват слабо търсене от частния сектор и нисък ръст на производителността.

Европа е най-големият търговски партньор на САЩ, най-големият инвеститор и най-близкият финансов съюзник

Какво означава разривът с Европа за американската икономика?

На фона на заплахите на американския президент Доналд Тръмп за рязка ескалация на търговската война заради Гренландия, европейската икономика изглежда особено уязвима, тъй като разполага с малко източници на растеж извън държавните разходи, пише The Wall Street Journal.

В САЩ и Германия – съответно първата и третата по големина икономика в света – фискалните стимули се очаква да добавят около 1 процентен пункт към икономическия растеж тази година, според изчисления на Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management.

В Япония, която е четвърта по големина, ефектът ще бъде около половин процентен пункт. Китай се готви да поддържа общ бюджетен дефицит от близо 9% от БВП за втора поредна година – приблизително двойно над очаквания темп на растеж.

Тази стена от държавни пари цели да отговори на нарастващи предизвикателства. Политиците се опитват да подкрепят компании, чиито бизнес модели са застрашени от AI, американските мита и субсидираните китайски износни стоки.

Много държави харчат масово и за превъоръжаване в един по-несигурен свят, за финансиране на енергийния преход и за грижа за бързо застаряващо население.

В миналото подобни политики биха означавали по-високи данъци, а не просто по-големи дефицити. Днес обаче лидерите не са склонни да представят сметката на избирателите. Според данни на МВФ бюджетните дефицити в развитите икономики са достигнали средно 4,6% миналата година, а в развиващите се пазари – 6,3%, спрямо съответно 2,6% и 4% преди десетилетие.

В САЩ очакваният бюджетен дефицит от около 6% от БВП тази година отчасти отразява усилията за поддържане на ниски данъчни ставки. Goldman Sachs прогнозира, че американската икономика ще нарасне с 2,5% тази година, спрямо около 2% миналата, тъй като негативният ефект от митата ще бъде компенсиран от стимулиращото влияние на данъчните облекчения.

В Германия, където пакетът за разходи за отбрана и инфраструктура на стойност над един трилион евро се очаква да подкрепи растежа, данъците вече са сред най-високите в развития свят, а допълнително увеличение би подкопало икономическите перспективи.

Относително ниският публичен дълг на Германия обаче е по-скоро изключение. След като нарасна рязко по време на пандемията и впоследствие леко се сви като дял от икономическата активност, глобалният публичен дълг се очаква да надхвърли 100% от световния БВП до 2029 г. – най-високото ниво от 1948 г. насам, според доклад на МВФ от октомври.

Дълговите пазари блокираха в края на 2022 г., когато бившият британски премиер Лиз Тръс предложи необезпечени данъчни облекчения – криза, която в крайна сметка доведе до оставката ѝ.

През последните две години лихвените проценти във Франция също вървят нагоре, тъй като правителствата на Еманюел Макрон трудно прокарват бюджетите си.

И все пак не се стигна до ново масово бягство на инвеститори, подобно на това, което предизвика дълговата криза в еврозоната през 2010 г.

Според Рикардо Райс, професор по икономика в Лондонското училище по икономика, правителствата са научили по време на пандемията, че рязкото увеличаване на публичните разходи не води непременно до незабавни проблеми. Макар високата инфлация да удря потребителите, тя временно прави дълга по-управляем.

Мащабните разходи представляват стратегически завой. След глобалната финансова криза много държави, особено в Европа, затегнаха коланите, за да успокоят нервните инвеститори. Днес лидерите са осъзнали, че строгите икономии не само са непопулярни, но и са довели до отслабени армии и рушаща се инфраструктура.

В цяла Европа дори възходящи крайнодесни партии, които някога настояваха за фискална дисциплина, печелят подкрепа с обещания за повече разходи.

Френското „Национално обединение“ се противопоставя на увеличаването на пенсионната възраст, а „Алтернатива за Германия“ иска по-високи пенсии.

С нарастващата трудност за финансиране на разходите, някои правителства в крайна сметка може да бъдат принудени да вдигнат данъци или да режат разходи, предупреждават икономисти. Спусъкът може да бъде загуба на доверие от страна на инвеститорите в способността на държавите да обслужват дълга си или преоценка на икономическите ползи от AI, смята Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ.

„Доста съм притеснен“, признава Райс пред WSJ.

Лихвената тежест „достига много високи нива при всяко историческо сравнение“.