Водещи ръководители в сектора на ядреното гориво настояват Европа да прекрати вноса на обогатен уран от Русия, предупреждавайки, че Москва използва ролята си на ключов доставчик, за да упражнява геополитическо влияние.

Почти четири години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Европа е намалила зависимостта си от руски обогатен уран, но страната все още осигурява почти една четвърт от нуждите на континента, като ниската цена прави доставките привлекателни за купувачите, пише Financial Times.

Без ясен план за прекратяване на вноса Европа рискува да разчита на това гориво още десетилетия напред, излагайки континента на ключова стратегическа зависимост от Русия, казват ръководителите на Orano и Urenco - водещите западни производители на уран.

Двете компании развиват нови мощности за обогатяване, тъй като търсенето на нисковъглеродна енергия стимулира възраждане на ядрената енергетика в Северна Америка и Европа.

Голяма част от планираните нови доставки обаче вече са изкупени от американски компании в навечерието на пълната забрана на вноса на руски уран в САЩ през 2028 г., казва пред FT главният изпълнителен директор на Orano Никола Маес.

Русия използва бизнеса си с обогатяване „като геополитически инструмент“, добавя главният изпълнителен директор на Urenco Борис Шухт.

„Може да се направи силен паралел с редкоземните елементи“, коментира Маес, визирайки зависимостта на Европа от китайските доставки на ключови материали за технологии – от вятърни турбини до електромобили. „От политиците зависи да решат какво ниво на зависимост искат или могат да толерират.“

Обогатеният уран се произвежда чрез преработка на добит уран, превръщането му в газ и обработката му с цел повишаване на концентрацията на конкретен изотоп, използван като ядрено гориво.

Русия отдавна е водещ доставчик на обогатен уран, като държавната ядрена компания Rosatom осигурява около 44% от световния годишен капацитет за обогатяване, според World Nuclear Association.

Администрацията на президента Джо Байдън забрани вноса на руски уран през 2024 г., като изключения са възможни до 2028 г. В Европа обаче „такава рамка на практика не съществува“, отбелязва Маес пред FT.

Шухт посочва, че Urenco се нуждае от яснота от страна на политиците за това „какво обществата очакват от нас“. „Остаряващият“ производствен парк на компанията изисква инвестиции, трябва да знаем за какъв капацитет да планираме. Имаме нужда от ясни сигнали от пазара“, добавя той.

През май Европейската комисия обяви, че ще предложи забрана на руските ядрени горива и технологии като част от по-широките усилия за намаляване на енергийната зависимост на ЕС от Русия.

Според източници на FT документите са готови, но забраната се бави заради вътрешнополитически съображения. Някои се опасяват, че тя може допълнително да изостри отношенията с Унгария и Словакия, които се противопоставиха на неотдавнашна забрана за руския газ и са против подобна мярка за петрола, подготвяна от Брюксел.

Други посочват нежелание за напредък поради възможността за мирно споразумение с Украйна.

Липсата на ясна политика води до различни подходи сред държавите с ядрени мощности. Швеция напълно прекрати доставките от Русия, докато няколко други страни членки продължават да внасят почти на нивата отпреди войната. Унгария например строи нови ядрени мощности по руски проект.

В същото време страни като Унгария, Словакия и Чехия през последните години натрупаха запаси от руски горивни касети, за да осигурят снабдяването на своите реактори от съветски тип, които основно използват руско гориво.

През 2024 г. Европа е внесла 23% от обогатения си уран от Русия - еквивалент на 2,5 млн. стандартни работни единици (SWU), индустриалната мярка за обогатяване.

„Съществува зависимост от Русия и това са значителни търговски потоци“, казва Бен Макуилямс, анализатор в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. „Не можеш просто да излезеш на пазара и да намериш друг доставчик, защото изграждането на капацитет отнема време.“

С нарастващото търсене на уран Urenco и Orano увеличават капацитета си за обогатяване в Европа. В обекта си в Трикастен, в департамента Дром в Южна Франция, Orano инвестира 1,7 млрд. евро за увеличаване на капацитета с около 30%, като част от финансирането – 400 млн. евро – идва от Европейската инвестиционна банка.

Urenco разширява базата си в Нидерландия и заявява, че с планираните увеличения на други места Европа и САЩ биха могли да се справят без руски внос. „При сегашния капацитет, договорените разширения и наличните запаси обогатяването може да бъде адекватно покрито в Европа и Америка“, казва Шухт.

През януари Orano получи и 900 млн. евро финансиране от Министерството на енергетиката на САЩ за подпомагане на проект за съоръжение за обогатяване на стойност 5 млрд. евро в щата Тенеси, което се очаква да влезе в експлоатация през 2032 г.

Разширяването обаче ще отнеме време. Плановете на Orano и Urenco да добавят около 5 млн. SWU капацитет вероятно няма да се реализират преди 2032 г.

Вносът на обогатен уран от Русия в САЩ възлиза на около 3 млн. SWU – приблизително една четвърт от общия внос, според U.S. Energy Information Administration. Президентът на консултантската компания UxC Джонатан Хинз очаква този обем да намалее с влизането в сила на забраната при Байдън.

Въпреки това компаниите за ядрено гориво са предпазливи към нови мащабни инвестиции без гарантирани клиенти, след като предишният ядрен бум преди около 15 години беше прекъснат от аварията във Фукушима през 2011 г. и бума на шистовия газ в САЩ през първото десетилетие на новото хилядолетие.

Маес казва, че Брюксел трябва да въведе квоти за вноса от Русия, за да помогне на Европа да намали зависимостта си. Това би насърчило клиентите да сключват дългосрочни договори със западни доставчици.

„Много е трудно да базираме инвестиции върху краткосрочни санкции“, казва пък Шухт.

Пълното изваждане на Русия от веригата за доставки или изграждането на мащабна алтернатива обаче няма да бъде лесно. Все по-голям дял от добивания уран в Казахстан – най-големият производител в света – отива към Русия и Китай, а въвеждането на нови мини в експлоатация отнема години.

Анализатори отбелязват, че една от причините за продължаващата роля на Русия е цената, а някои смятат, че западните оператори на ядрени централи може да продължат да купуват от страната, ако бъде постигнато мирно споразумение с Украйна.

„Сред операторите на ядрени реактори винаги остава въпросът дали отношенията с Русия ще се нормализират и затова те не са готови да сключват дългосрочни договори за доставки с Orano и Urenco, които все още са по-скъпи от руските“, казва Тева Майер, асоцииран научен сътрудник в Institution of International and Strategic Relations.

Междувременно стана ясно, че американската уранодобивна компания Energy Fuels ще придобие австралийската Australian Strategic Materials (ASM), за да създаде „шампион от мината до метала“ в надпреварата за изграждане на верига за доставки на редкоземни елементи, независима от Китай.

Energy Fuels се е съгласила на сделка изцяло чрез размяна на акции за ASM, оценена на 447 млн. австралийски долара (300 млн. щатски долара). В резултат американската група ще получи вторично листване на австралийската фондова борса. Акциите на ASM нараснаха двойно в сряда след обявяването на сделката.

Тя е пореден знак, че американски компании все по-често се обръщат към Австралия за развитие на проекти за критични минерали, след като Китай наложи ограничения върху износа на преработени редкоземни елементи миналата година. Тези материали са ключови за производството на постоянни магнити и други компоненти в отрасли като отбраната, енергетиката и автомобилостроенето.

През октомври САЩ и Австралия се договориха всяка страна да инвестира по 1 млрд. долара в проекти за редкоземни и критични минерали с цел укрепване на веригата за доставки извън Китай.