Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че обмисля налагането на нови мита върху държави, които се противопоставят на амбицията му за анексиране на Гренландия.

От месеци Тръмп настоява САЩ да поемат контрол над най-големия остров в света, като по-рано тази седмица обяви, че всичко по-малко от това би било „неприемливо“.

Той твърди, че придобиването на арктическата територия – полуавтономна област на Дания – би обслужило интересите на националната сигурност на САЩ и същевременно би укрепило НАТО.

Делегация на Конгреса на САЩ уверява Гренландия в подкрепата си, въпреки заплахите на Тръмп

Сделка „трябва и ще бъде сключена“, твърди американският пратеник за Гренландия

В изказване в Белия дом в петък Тръмп намекна, че може да накаже с мита държави, които не подкрепят плана му.

„Може да наложа мита върху държави, които не са съгласни за Гренландия, защото тя ни е нужна за националната сигурност“, каза Тръмп по време на събитие, посветено на здравеопазването. Той направи този коментар, докато обясняваше как използва митата, за да принуди други страни да съдействат за намаляване на цените на лекарствата в САЩ, пише CNN.

Това е първият път, в който президентът предлага да използва вносни данъци по темата за Гренландия, но не уточни кои държави биха били засегнати.

Гренландия е богата на природни ресурси, включително нефт, газ и редкоземни елементи. Разположението ѝ между Северна Америка и Арктика я прави стратегическа за системи за ранно предупреждение за ракети и за наблюдение на корабоплаването в региона.

Контролът на САЩ върху острова среща съпротива не само от страна на Дания и самата Гренландия, но и от редица други държави. Според проучване на CNN едва 25% от американците подкрепят подобна стъпка.

Повдигайки въпроса за евентуално закупуване или анексиране на територия на съюзник, Тръмп предизвика криза в доверието към НАТО и разтърси основите на трансатлантическата архитектура за сигурност.

Неговият натиск за контрол върху Гренландия предизвика възмущение в Европа.

Дания предупреди, че евентуално нападение срещу острова би означавало край на Алианса, и обяви, че разширява военното си присъствие там „в тясно сътрудничество със съюзниците от НАТО“.

Франция, Германия, Нидерландия, Финландия, Норвегия и Швеция също потвърдиха, че изпращат военен персонал на острова тази седмица.

Канада и Франция планират да открият консулства в столицата Нуук.

По-рано през седмицата датският външен министър Ларс Льоке Расмусен и неговата гренландска колежка Вивиан Моцфелдт посетиха Белия дом за разговори с американската администрация, но без конкретен резултат.

Опитите на САЩ да завземат територията могат да попречат на икономическите отношения между Вашингтон и Брюксел

Ледената Гренландия разпалва гореща опасност от нови търговски войни

Расмусен заяви, че са провели „откровен, но конструктивен разговор“ с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, но че позициите им остават различни.

Страните са се договорили да създадат „работна група на високо равнище“, която да търси общ път напред.

„Съгласихме се, че има смисъл да седнем на високо равнище, за да видим дали можем да отговорим на опасенията на президента, като същевременно спазим червените линии на Кралство Дания“, допълни той.

Датските военни съобщиха, че сътрудничеството със САЩ остава непроменено въпреки изявленията на Тръмп.

Междувременно се очаква Върховният съд на САЩ да ограничи възможността на президента да налага мащабни мита върху отделни държави.

Независимо от решението, Тръмп ще продължи да разполага с други инструменти за увеличаване на митата, макар и по-ограничени от настоящия му подход.