Инвеститорите и анализаторите може би ще запомнят 2025 г. като годината, в която светът направи крачка назад от щатския долар. През по-голямата част от годината пазарите преосмисляха дали САЩ все още заслужават премията, на която се радваха повече от десетилетие, в рамките на бичи пазар, изглеждал неудържим – докато внезапно не спря да бъде такъв, пише Quartz.

В началото на януари 2025 г. доларът стартира годината близо до исторически върхове, подкрепян от десетгодишен възход, захранван от силен икономически растеж, най-дълбоките капиталови пазари в света и по-високи лихвени проценти в сравнение с голяма част от развитите икономики.

Този наратив обаче бързо започна да се разпада. Между януари и юни доларът поевтиня с около 11% спрямо кошница от основни валути – най-слабото му представяне през първата половина на годината от 1973 г. насам – което на практика сложи край на дългата ера на доминация на американската валута.

Промяната беше по-малко въпрос на парична политика и повече на предвидимост и очаквания. След изборите през 2024 г. пазарите до голяма степен залагаха на нов период на превъзходство на САЩ, подкрепен от силни капиталови потоци, ненаситни американски потребители и политически независим Федерален резерв. Тази представа започна да се пропуква през пролетта, когато нови тарифни анонси и по-широка несигурност около икономическата политика принудиха инвеститорите едновременно да преосмислят перспективите за растежа, инфлацията и публичния дълг.

Резултатът беше бързо преоценяване на американските активи – и на самия долар.

Ограниченото предлагане, търсенето на активи-убежища и ролята на среброто като индустриален метал подпомогнаха ралито, което тази година го превръща в по-добре представящ се актив от златото

Среброто по пътя към $100: Kакво предстои за „дяволския метал“ след 115% годишен ръст

Ключовото е, че спадът на долара настъпи въпреки отказа на Федералния резерв да сигнализира за скорошни понижения на лихвите, придържайки се към подхода „изчакай и виж“. Пазарите обаче започнаха да залагат на нов сценарий – по-бавен растеж в САЩ, бъдещо понижение на лихвите и евентуално свиване на политическите и институционалните предимства на страната спрямо Европа и други развити икономики.

Самите настроения и пазарният разказ се превърнаха във фактор. След като инвеститорите започнаха да вярват, че САЩ вече не са безспорният фаворит, доларът стана по-малко привлекателен.

Към средата на годината доларът намери дъно. Капиталовите потоци последваха новия разказ. Чуждестранните инвеститори държат над 30 трилиона долара в американски активи, голяма част от които исторически са били оставяни без валутно хеджиране – мълчалив залог за продължаваща сила на долара.

Когато валутата започна да отслабва в началото на 2025 г., същите тези инвеститори започнаха да добавят хеджове, което на практика означаваше продажби на долари на пазара. А при мащаба на притежаваните активи дори умерени промени в хеджиращото поведение могат да окажат значителен натиск надолу.

Политиката добави още един слой риск, макар и труден за количествено измерване. След изборите през 2024 г. пазарите до голяма степен очакваха предвидимост – не само в икономическата политика, но и в институционалните норми, включително независимостта на Федералния резерв от политически натиск.

До пролетта тези допускания изглеждаха далеч по-несигурни. Тарифни решения, колебания в политиката и публични дебати за ролята и независимостта на Фед внесоха допълнителна несигурност. За чуждестранните инвеститори въпросът вече не беше само дали растежът в САЩ ще се забави, а дали самите правила на играта не стават по-малко предвидими, посочва анализ на Quartz.

Към средата на годината доларът спря да пада, но така и не започна да се възстановява. По-силните от очакваното икономически данни през юли и сигналите, че тарифите все още не са охладили активността толкова, колкото някои анализатори се опасяваха, помогнаха за стабилизиране на настроенията. Въпреки това през по-голямата част от втората половина на годината доларът остана близо до най-ниските си нива за последните 12 месеца, което подсказва, че преоценката на американската доминация се е стабилизирала, а не е била обърната.

Така наречената търговия на обезценяването - възприета от индивидуалните инвеститори от края на 2024 г. като хеджиране срещу по-слабия долар - има още място за растеж

Бягство от фиатния свят: Най-популярната инвестиционна стратегия за 2025 г. набира още скорост

Остава въпросът какво следва през 2026 г. – дали глобалните пазари ще довършат тази преоценка, или ще решат, че Съединените щати, с всичките си недостатъци, все пак остават най-малко просперитетното място в света.

Някои стратези, сред които и Morgan Stanley, очакват допълнителен спад на долара, тъй като растежът в САЩ се забавя, лихвените диференциали се стесняват и инвеститорите по света продължават да хеджират експозициите си. Други обаче смятат, че ново изостряне на търговските напрежения или по-рязко забавяне на американската икономика може да предизвика „бягство към сигурността“ и да върне търсенето на долара.

Всичко това може да изглежда абстрактно, докато не се отрази в ежедневието.

Италианската ваканция за американците вероятно вече е малко по-скъпа – заедно със самолетните билети, хотелите и луксозните европейски покупки, които човек е планирал да донесе у дома. За повечето домакинства обаче ефектът е по-незабележим – леко покачване на цените тук и там, по-малко изгодни оферти и усещане, че всекидневният живот става малко по-скъп.