Антитеза на нацистката идеология: Как Пипи Дългото чорапче се изправя срещу мрака на войната

Тя е палавото малко червенокосо шведско момиче с плитките. От 1945 г. насам “Пипи Дългото чорапче” рядко е извън списъците с бестселъри и продължава да вдъхновява мюзикъли и филми. Heyday Films – студиото зад „Падингтън“ и „Джеймс Бонд“ – в момента подготвя англоезична адаптация за приключенията ѝ.

Това, което не е широко известно извън родната ѝ Швеция, са обстоятелствата, при които авторката Астрид Линдгрен създава Пипи по време на най-мрачния период на Втората световна война – под сянката на Хитлер и Сталин.

„След толкова години работа по филма ми е напълно ясно, че Пипи е дете на войната. Тя никога нямаше да съществува, ако не бяха тези ужасни времена“, казва пред The Guardian Вилфрийд Хауке. Той е германски режисьор и стои зад новия докудрама филм „Полудял свят – военните дневници на Астрид Линдгрен“. Заглавието ще бъде представено на международната сцена в началото на следващата година.

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Филмът включва три поколения от семейството на Линдгрен – дъщеря ѝ Карин Ниман, внучката ѝ Аника Линдгрен и правнука ѝ Юхан Палмберг. Направени са възстановки, в които известната шведска актриса София Пекари играе писателката. Наследниците на знаменитата писателка са се погрижили всяка нейна реплика да бъде взета дословно от това, което Линдгрен наистина е написала или казала.

През 1939 г. Линдгрен живее тих и спокоен живот като представител на средната класа в Стокхолм. По онова време е на малко повече от 30 години, домакиня е и отглежда двете си малки деца. Съпругът ѝ Стуре работи на добре платена позиция в Шведската национална автомобилна асоциация и рядко е у дома.

Швеция може и да е една от малкото европейски държави, останали политически неутрални по време на Втората световна война, но Линдгрен е пламенен антинацист и е пристрастена към новините. Тя следи внимателно вестниците, изрязва статии за войната и ги лепи в тетрадките си. Тъй като е отлична машинописка, получава тайна военновременна работа в пощенския контролен център, където отваря и чете частни и военни писма.

От прочетените писма Линдгрен осъзнава, че евреите са изпращани в лагери на смъртта. В дневниците, които започва да води през този период, тя често споменава съдбата на бежанците от войната.

Както много шведи, Линдгрен е израснала с уважение към германската литература, култура и философия, но сега преглежда частна кореспонденция, описваща нацистките зверства. През май 1941 г. тя пише, че е научила как 1000 евреи дневно биват „насилствено изпращани в Полша при най-шокиращи условия. Очевидно намерението на Хитлер е да превърне Полша в едно голямо гето, където бедните евреи да погинат от глад и мизерия“.

Дейвид Салай и романът Flesh – брутално честен разказ за тялото, мъжествеността и трагедията на един имигрант

„Докато четеш за това само във вестниците, можеш да се опиташ да не вярваш напълно, но когато го прочетеш в писмо, внезапно става ужасяващо реално“, добавя тя.

Хауке обяснява: „Вижда се как дневникът става все по-емоционален. Тя усеща, че това е началото на края за старото разбиране за европейската култура.“

Дневниците на Линдгрен са 17 малки ученически тетрадки. Те са открити в стокхолмския апартамент, в който авторката прекарва голяма част от живота си, и са публикувани през 2015 г., повече от десетилетие след смъртта ѝ. Хауке ги разглежда като предшественици на нейните детски истории, които не биха съществували без тях.

Името „Пипи Дългото чорапче“ е измислено от дъщеря ѝ Карин. Линдгрен съчинява истории за героинята, за да разсейва Карин по време на честите ѝ боледувания през войната. После, през 1944 г., когато поради травма на глезена е прикована на легло за три седмици, тя започва целенасочено да пише и редактира първите истории за Пипи.

Създаването на Пипи Дългото чорапче е нейният начин да се справи с мрака, който се промъква в живота ѝ. Бракът ѝ се разпада. Стуре, както открива тя, има връзка с друга жена и иска развод. Това е „свлачището, което поглъща целия ѝ свят“.

„Но тогава тя усеща, че има нещо свое – писането. Това я прави силна отново и ѝ помага да премине през кризата“, отбелязва Хауке.

Една от особено важните за нея теми по онова време е възпитанието на децата – как, както казва режисьорът, те могат да бъдат отгледани така, че „да не се превърнат в психопати като Хитлер или авторитарни диктатори“. Създаването на Пипи е част от тази мисия. Според режисьора „в нея има много от самата Линдгрен“. Като своя най-известен персонаж, тя е свободомислеща индивидуалистка с неизчерпаеми запаси от устойчивост и чувство за хумор.

Носителката на „Букър“ Саманта Харви: Богати хора, а не държави, пишат бъдещето на човечеството

Правнукът ѝ Юхан Палмберг – мениджър „Права“ в семейната компания Astrid Lindgren Aktiebolag – е бил на 11 години, когато тя умира на 94 през 2002 г. Той пази много топли спомени за нея и казва, че все още се възхищава от инстинктивния ѝ начин да общува с деца, цитира The Guardian. 

„Тя беше уникална. Това е свързано с причината да бъде толкова добра авторка на детски книги. Имаше способността да се връща към това как се чувстваш като дете – и можеше да общува с децата на техния собствен език. Тя не задаваше скучни въпроси за възрастни. Тя задаваше интересни детски въпроси.“

Той вярва, че търговският успех на Пипи през 1945 г. се дължи на жизнерадостния ѝ индивидуализъм. „Светът беше в ужасно състояние години наред и тя се появява като свеж полъх. Тя е антидотът срещу авторитарните режими на Германия и Съветския съюз. Притежава всички качества на независимост, свободомислие и доброта – пълната противоположност на нацистката идеология.“

80-та годишнина на Пипи се отбелязва с очаквания размах. „Малко или много празнуваме рождения ѝ ден през цялата година и мисля, че ще продължим да го правим, защото тя е толкова важен персонаж, особено като гледаме в какво състояние е светът“, коментира правнукът на писателката. „Нейната независимост, доброта и щедрост са по-нужни от всякога.“