Акциите на Oracle се сринаха, след като компанията отчете разочароващи приходи в сряда, заедно с увеличение от 15 млрд. долара в планираните разходи за центрове за данни тази година, предназначени да обслужват групите в сферата на изкуствения интелект.

Акциите на компанията за бази данни на Лари Елисън поевтиняха с около 16 процента в четвъртък, преди да ограничат спада и да затворят с понижение от 10,8%.

Понижението дойде, след като Oracle отчете приходи от 16.1 млрд. долара за последното тримесечие – ръст от 14% спрямо предходната година, но под очакванията на анализаторите.

Oracle повиши прогнозата си за капиталови разходи през финансовата година с над 40% – до 50 млрд. долара. Разходите, насочени основно към изграждане на центрове за данни, достигат 12 млрд. долара през тримесечието, надминавайки очакванията от 8,4 млрд. долара.

Дългосрочният ѝ дълг, включително оперативните лизинги, се увеличава до 116,3 млрд. долара – ръст от 44% спрямо година по-рано.

Oracle започна агресивна надпревара да настигне много по-големи облачни играчи като Google, Amazon и Microsoft в битката да осигурят огромния обем изчислителна мощ, от която се нуждаят компании като OpenAI и Anthropic, за да обучават и управляват своите модели.

Клей Магуърк, съизпълнителен директор на Oracle, заяви, че договорите им за облачни услуги „бързо ще донесат приходи и маржове за нашия инфраструктурен бизнес“, защитавайки мащабните инвестиции.

Въпреки това компанията заяви, цитирана от Financial Times, че очаква приходите за цялата година да останат непроменени спрямо предишната прогноза от 67 млрд. долара.

Очаква се през следващата финансова година приходите да бъдат с 4 млрд. долара повече.

Общият обем на бъдещите ангажименти, известен като оставащи задължения по изпълнение, се увеличава с 15% до 523 млрд. долара през трите месеца до края на ноември, подкрепен от сделки с Meta и Nvidia.

Инвеститорите първоначално приветстваха навлизането на Oracle в AI. Акциите се изстреляха след последния отчет през септември, когато компанията разкри, че е добавила над 300 млрд. долара в бъдещи ангажименти, основно заради договори за центрове за данни с OpenAI.

Но оттогава акциите загубиха този ръст, тъй като инвеститорите се притесняват от огромните суми, които Oracle ще трябва да заема и харчи за инфраструктура за компанията зад ChatGPT – както и от способността на стартъпа да плати тези договори през следващите години.

OpenAI е сключила договори да похарчи 1,4 трилиона долара за изчислителна мощ през следващите осем години.

Инвеститорите в дълг също охладняха.

Спредът по кредитните дефолтни суапове на Oracle – цената за покупка на защита срещу неизпълнение по облигациите ѝ – се повиши в четвъртък до рекордните 139 базисни пункта. Кредитните дефолтни суапове изплащат суми при неизпълнение по облигации, а по-високите спредове показват по-голямо търсене на защита.

Големите технологични играчи като Amazon, Microsoft и Google успокоиха инвеститорите относно своите големи капиталови разходи, след като отчетоха силни печалби от мащабните си облачни звена.

Но през последното тримесечие инфраструктурният облачен бизнес на Oracle, който включва центровете за данни, регистрира по-слаби от очакваното приходи – 4,1 млрд. долара. Компанията на Елисън разчита на все повече на дълг, за да финансира разрастването си.

Основана от Елисън като компания за бизнес софтуер, Oracle се забави с прехода към облачни услуги. Милиардерът остава председател и най-голям акционер.

Инвеститори и анализатори през последните месеци изразяват притеснения за големите предварителни разходи, които Oracle трябва да направи, за да изпълни договорите си за AI инфраструктура. Moody’s през септември подчерта зависимостта на компанията от малък брой големи клиенти като OpenAI.

Morgan Stanley прогнозира, че нетният дълг на Oracle ще скочи до около 290 млрд. долара до 2028 г. Компанията продаде облигации за 18 млрд. долара през септември и води преговори за набиране на още 38 млрд. долара дългово финансиране чрез няколко американски банки.

Брент Тил, анализатор в Jefferies, казва пред FT, че софтуерният бизнес на Oracle – който генерира 5.9 млрд. долара през тримесечието – осигурява известна защита на фона на ускорените разходи.

„Но разминаването във времето между предварителните капиталови разходи и забавената монетизация създава краткосрочен натиск.“

Главният финансов директор Дъг Керинг заяви, че компанията наема капацитет от специалисти в центровете за данни, за да намали нуждата от директно финансиране, докато някои клиенти може сами да закупят свои чипове, което би намалило разходите.

„Oracle не плаща за тези лизинги, докато завършените центрове за данни не бъдат предадени“, казва Керинг, добавяйки, че компанията е „отдадена на поддържането на кредитен рейтинг от инвестиционен клас“.

Oracle разкрива в документи до регулатора, цитирани от FT, че допълнителните ѝ лизингови ангажименти за центрове за данни и облачен капацитет са се увеличили повече от два пъти – от 99,8 млрд. долара до 248 млрд. долара през тримесечието. Компанията посочва, че лизингите се очаква да започнат в текущото тримесечие и да продължат до финансовата 2028 г., с продължителност между 15 и 19 години.

Алекс Хайсл, анализатор в Rothschild & Co Redburn, казва в анализ, че отчетът не предоставя „ясен път“ за това как ще бъде финансирано разширяването на центровете за данни.

„Идеята на мениджмънта, че клиентите могат да ‘донесат свои собствени чипове’, за да намалят финансовия натиск, не решава слабата икономика на GPU отдаването под наем.“

„Без да притежава центровете за данни или чиповете, Oracle на практика получава плащане за поемането на риска от дългосрочните лизинги“, добавя той.