Ефективното управление на средства е ключът към финансовата сигурност, въпреки че най-добрият начин за висока възвръщаемост невинаги следва ясна траектория.

Тенденциите показват, че европейците инвестират в по-малко акции от американците, като предпочитат да влагат спестяванията си в банкови сметки.

Навиците в отделните страни се различават значително, отчасти повлияни от предложенията на пазара и културните възприятия за парите, отбелязва Euronews.

Търговската Асоциация за финансовите пазари в Европа (AFME) използва „Индикатор за инвестициите на домакинствата на пазара“, за да измери колко от спестяванията се насочват към капиталовите пазари.

Тя разглежда стойността на финансовите инструменти, притежавани от европейците, като дял от националния продукт. Включени в изчислението са акции (ценни книжа), дялове в инвестиционни фондове (като ETF), облигации, резерви за животозастраховане и пенсионни фондове. Изключват се свободни средства, депозити и некотирани акции.

„Тези пазарни инструменти обикновено предлагат по-висока дългосрочна възвръщаемост от традиционните банкови сметки, които губят стойност след инфлацията“, коментира пред Euronews говорител на AFME.

От последния план за действие на ЕС домакинствата са спестили с 15% повече в брой и банкови депозити, като сумата достига 12,1 трилиона евро. Но повечето изтичат в САЩ и се връщат като реинвестиции, а Енрико Лета нарича това „колективно самоубийство“

10 години Брюксел не може да накара европейците да инвестират парите си в Европа – ще успее ли сега

Дания, Швеция и Нидерландия са лидери

Според доклада на AFME, финансовите активи на домакинствата в ЕС са били почти равни на БВП през първата половина на 2025 г., достигайки 94% от общата стойност.

Докладът излиза в момент, в който ЕС обсъжда как най-добре да структурира капиталовите си пазари, за да позволи инвестициите да потекат към критични сектори в целия блок, отбелязва Euronews. Сред страните членки съотношението варира от 16% в Румъния до 194% в Дания и Швеция. Нидерландия следва с 164%.

Тези три държави са значително над останалите, като Италия, която е на четвърто място, има съотношение от 119 %.

В дъното на класацията като процент от БВП са България с 20%, Литва с 18% и Румъния с 16%.

Компаниите, регистрирани в Стокхолм, са набрали близо 2 милиарда долара от началото на 2025 г., което е осем пъти повече от стойностите в Лондон. 2026 г. се очертава като още по-успешна, тъй като играчи с голяма капитализация се готвят за борсата

Какво може да научи Европа от IPO бума в Швеция

Страните, които отбелязват високи нива на инвестиции, „обикновено съчетават три елемента“, заявява говорителят на AFME. „Това са добре развити пенсионни схеми (например в Нидерландия и скандинавските страни), данъчни облекчения за инвестиции и лесни за използване инвестиционни сметки.“

AFME подчертава инвестиционната спестовна сметка (ISK) в Швеция като силен пример как политиката може да насърчи гражданите да инвестират. Подобни сметки улесняват и правят данъчно ефективно инвестирането в акции, ETF и фондове, заявяват от организацията.

Според нея страните, които нямат такива характеристики, често отбелязват по-ниска ангажираност с капиталовите пазари, а гражданите се придържат към спестовни сметки с ниска доходност.

ЕК подчертава, че държавите ще останат „гръбнак на пенсионните системи“, но препоръчва гражданите да се ориентират и към странични възможности. Предупреждава и за още една пречка, която нарича „ефект на протакането“

Частна пенсия ли е бъдещето за днешните служители? Брюксел повдига въпроса с ново предложение

Спестявания на глава от населението

През първата половина на 2025 г. финансовите активи на домакинствата на човек в ЕС са били средно 42 069 евро.

Сред държавите-членки те варират от 2880 евро в Румъния до 150 034 евро в Дания, като надхвърлят 100 000 евро в Нидерландия и Швеция. Люксембург заема четвърто място с 76 937 евро, което показва колко далеч са първите три държави.

Девет държави от ЕС или една трета от Блока, имат по-малко от 10 000 евро спестявания на капиталовите пазари на глава от населението. Освен Румъния, това са България, Полша, Литва, Гърция, Латвия, Естония, Словакия и Словения, се отбелязва в доклада.