Как се инвестира в „качество“ при хаотични пазари? Поглеждате към подценяваните гиганти
Според председателя на Rockefeller International Рушир Шарма на пазара има „възможност, която се появява веднъж на поколение“ – и тя няма нищо общо с това дали AI манията ще се окаже устойчив тренд
&format=webp)
Страховете от AI-балон поставят инвеститорите в необичайна клопка - от едната страна са технооптимистите, които оправдават рекордните оценки на акциите с мащаба на революцията, а от другата - скептиците, които напомнят, че „всеки балон рано или късно се спуква“.
А между тях стои неприятният факт, че и традиционните убежища като злато, държавни облигации, дори някои валути, също изглеждат надценени.
Но според председателя на Rockefeller International Рушир Шарма на пазара има „възможност, която се появява веднъж на поколение“ – и тя няма нищо общо с това дали AI манията ще се окаже устойчив тренд или класически еуфоричен епизод.
В анализ за Financial Times Шарма обръща вниманието към т.нар. „quality“ акции, или в превод - тези на качествените компании. Той определя „quality“ по индекса на MSCI - компании с висока възвръщаемост на капитала, стабилен растеж на печалбите и нисък дълг. Глобално това е само „около една пета от всички акции“.
И въпреки че три десетилетия те системно побеждават широкия пазар, сега именно тази категория е под силен натиск.
„Качеството току-що преживя един от най-слабите си периоди“, пише Шарма, и то с почти 10% изоставане в развитите пазари и 17% в развиващите се.
Това е изключително рядко явление - и исторически именно след такива периоди качествените акции носят най-силните си печалби.
Защо „quality“ изостана, въпреки че включва технологичните гиганти?
Парадоксално, пет компании от „Великолепната седморка“ покриват критериите за качество, Alphabet и Microsoft са сред тях, но това не помага на категорията.
Причината?
„Качеството не включва нито една от компаниите, които получиха огромен тласък от спекулативната ликвидност.“
Компаниите от т.нар. unprofitable tech - високозадлъжняли, волатилни и често опериращи на загуба - са скочило със 70% за година. Инвеститорите преследват мечтата за „следващата Nvidia“, игнорирайки традиционни сектори като здравеопазване, потребителски стоки и индустрия - именно онези, където се концентрират качествените компании.
Защо това е шансът на десетилетието
Глобалните индекси, доминирани от САЩ, се търгуват „видимо над историческата си тенденция“. Но качествените акции „са под тренда, с ниво на привлекателност, невиждано от началото на 2000-те.“
Тогавашната ситуация е добре позната: пазарът беше обсебен от dot-com бум, а най-големите печеливши през следващото десетилетие се оказаха стабилни, подценени, високо рентабилни компании.
На този фон Шарма изгражда собствен „quality + value“ модел, който според него засилва критериите за печалби, добавя филтри за стабилност, ликвидност и корпоративни практики, и изключва най-надценените Big Tech имена.
Резултатът?
„Списък от около 400 висококачествени, подценени компании – 140 в САЩ, над 40 китайски, както и клъстери в Обединеното кралство, Бразилия и Индия.“
По сектори доминират индустриите (20%), следвани от финансите и потребителските стоки.
Сред най-големите имена (капитализация над $10 млрд.) са Lockheed Martin, CVS Health, Tesco, AstraZeneca, FirstRand, Lenovo.
Най-важната прогноза: 15% годишна възвръщаемост
Шарма пише:
„Тази група не е била по-атрактивно оценена от началото на 2000-те. Днес тя се търгува с 30% отстъпка спрямо пазара."
На база това той изчислява:
„Абсолютна годишна доходност от близо 15% през следващите три години, без значение какво ще се случи с AI балона.“
Тоест инвеститорите могат да се възползват, без да се налага да познават „кога точно ще свърши манията“.
*Публикацията има само информационни цели. Тя не представлява инвестиционен съвет и не трябва да се счита за оферта за покупка или продажба на активи.

)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)