Напрежението около приемането на проектобюджетите за 2026 г. нарасна значително тази вечер в района на „Триъгълника на властта“.

Докато парламентарната комисия по бюджет и финанси разглеждаше на второ четене законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, около сградата на Народното събрание се събраха протестиращи. Организатори са ПП "Продължаваме промяната-Демократична България". Заседанието беше излъчвано на видеостена пред парламента, където граждани се струпаха още преди обявения час на протеста, предават БТА и bTV.

Още преди 19:00 ч. целият периметър на Народното събрание беше обграден от жива верига. Част от протестиращите окупираха централния вход, а други се насочиха към служебните входове. Малко преди 18:30 ч. достъпът откъм бул. „Дондуков“ беше блокиран от бял автобус, който впоследствие бе преместен. Напрежението нарасна, след като в района започнаха да хвърчат бомбички и бутилки, а органите на реда преминаха в пълно защитно оборудване.

Малко преди 20:00 ч. напрежението от страната на бул. „Александър Дондуков“ ескалира. По информация на bTV втори автобус, използван от полицията, е бил със спуснати гуми, след като протестиращи са опитали да го избутат. От страната на бул. „Цар Освободител“ обстановката остава по-спокойна. Хората казват, че са недоволни от бюджетните решения и че няма да се оттеглят, като някои съобщиха, че са готови да блокират парламента „докогато е необходимо“, цитира bTV. Част от екипите на НСО също са били временно възпрепятствани да се придвижват.

Булфото / Novini.bg

Заседанието на комисията комисията по бюджет и финанси започна с напрежение още в ранния следобед заради промяна на началния час – комисията стартира работа в 12:15 ч., въпреки предварително обявеното време 14:30 ч. Това доведе до остър спор между Асен Василев (ПП–ДБ) и председателя Делян Добрев (ГЕРБ–СДС) и допълнително повиши напрежението при Народното събрание. Василев настоя заседанието да се проведе в официално обявения час и блокира дейността до тогава.

Управляващите планират държавни разходи, каквито страната не е виждала от 1999 г. насам — без приходи да ги подкрепят и без буфери срещу бъдещи кризи

И с по-високи данъци – по ръба на свръхдефицита

Комисията одобри на второ четене бюджетите на НЗОК и ДОО за 2026 г.

След напрегнатия начален етап комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. Утре предстои разглеждането на държавния бюджет за догодина.

На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването Силви Кирилов и управителят на НЗОК Петко Стефановски.

Демонстрацията е насрочена за 18 ч. на площад „Независимост“ в София

Икономически рискове за години напред: АИКБ с призив бизнесът да излезе на протеста днес заради Бюджет 2026

Бюджет на НЗОК за 2026 г.: 15% ръст на средствата и ключови промени

В проекта за бюджет на НЗОК са заложени:

Приходи и разходи: 5 571 998,4 хил. евро

Здравноосигурителни приходи: 5 196 424,8 хил. евро

3 177 034,8 хил. евро от здравноосигурителни вноски

2 019 390,0 хил. евро от трансфери

Ръст спрямо 2025 г.: +727,6 млн. евро (+15%)

Средства за здравноосигурителни плащания: 4 985 168,9 хил. евро (+9,9%)

Предвидени са 260 млн. евро трансфери от централния бюджет за дейности по Закона за лечебните заведения. Министерството на здравеопазването ще превежда 98,7 млн. евро годишно към НЗОК за дейности извън задължителното здравно осигуряване.

Размерът на здравната вноска остава 8%, а бюджетът е балансиран.

Управляващите изглежда няма да отстъпят по най-критикуваните точки в Бюджет 2026. Сред предложенията им обаче влиза изненадващата идея Българският спортен тотализатор да се отдаде на концесия за 15 години

Петър Ганев, ИПИ: С идеята спортният тотализатор да се отдаде на концесия се прави опит да се обере казиното без Джордж Клуни и Брад Пит

Дебат за дисбалансите в системата

Васил Пандов (ПП–ДБ) изтъкна, че проектът не адресира основния проблем – дисбаланса между финансирането на извънболничната и болничната помощ, като подчерта свръхфинансирането на скъпото болнично лечение спрямо превенцията и доболничния сектор.

Комисията обаче прие предложения на управляващото мнозинство за:

до 230 млн. евро за заплати на персонала в държавните и общинските болници;

до 30 млн. евро годишно за заплати на служители в спешната помощ, трансфузионната хематология, психиатричните структури и др.

Не беше прието предложението на Пандов НЗОК да превежда до 130 млн. евро за възнаграждения на медицински персонал.

Без нови инвестиции и технологична трансформация частният сектор ще започне да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността

Растеж по ръба: Силно потребление, висока заетост и нарастващи структурни рискове

Минимални заплати в сектора

Беше одобрено минималното месечно възнаграждение да бъде:

1860 евро за лекари, лекари по дентална медицина и магистър-фармацевти без специалност

1550 евро за сестри, акушерки, фелдшери, лаборанти, рехабилитатори и др.

Не беше прието предложението сумите да се обвържат процентно със средната работна заплата.

Асен Василев предупреди за риск нови протести да са необходими за актуализация още през 2027 г., тъй като фиксираните стойности не отчитат инфлацията.

Е-здраве и дигитален достъп

През 2026 г. общопрактикуващите лекари ще могат да активират достъп до електронните здравни записи на гражданите през приложението „еЗдраве“. НЗОК ще плаща 5 евро на лекар за активиране чрез QR код.

Ефектът от вдигането на осигуровките върху икономическия растеж би бил не просто негативен, но и дългосрочен с продължителни отрицателни последици върху благосъстоянието на българските граждани

ИПИ: Правителството иска да харчи много и вдига още повече най-високия данък

Бюджетът на ДОО за 2026 г.: по-високи доходи и по-високи осигуровки

Комисията прие и бюджета на ДОО:

Общо приходи и трансфери: 15,256 млрд. евро

Трансфери от централния бюджет: 6,329 млрд. евро

Минимална работна заплата от 1 януари 2026 г.: 620,20 евро

Минимален осигурителен доход: 620,20 евро

Максимален осигурителен доход: 2352 евро

Увеличение на вноската във фонд „Пенсии“: +2 пр. пункта

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2025 г., ще се осъвременят по „швейцарското правило“ с очакван ръст 7–8% от 1 юли 2026 г.

Минималната пенсия се увеличава до 346,87 евро. Максималната пенсия остава 1738,40 евро.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2 години се увеличава до 460,17 евро.

Обезщетенията за отпуски при раждане и осиновяване се повишават от 50% на 75%.

Според него подобна динамика означава административна експанзия, несъвместима с пазарна икономика

„Плащаме повече за същото“: доц. Ножаров за модела на Бюджет 2026

Сблъсък за осигурителната тежест

ПП–ДБ се обяви против увеличението на вноските, но предложенията бяха отхвърлени.

Асен Василев заяви, че правителството вдига вноските в момент на нарастващи административни цени, което е „грешна политика“.

Мартин Димитров добави, че страната губи конкурентни предимства.

Йордан Цонев („ДПС – Ново начало“) защити увеличението с аргумента, че системата трябва да бъде балансирана, тъй като средната пенсия се е удвоила от 2020 г. насам.

Отхвърлени бяха предложения за повишаване на обезщетението при гледане на дете до 2 години, за увеличаване на обезщетението за безработица и за промяна в максималния осигурителен доход. Не беше одобрено и еднократно коледно плащане за пенсионерите.

Одобрена бе редакция, позволяваща на НОИ да връща решения на ТЕЛК при съмнение за невярна медицинска документация.