Wicked е омагьосващ със своята магия, брилянтна музика и трогателна сестринска любов между двете главни героини. Но пищните герои и забавни песни трудно могат да прикрият политическата основа на първия филм, която изпъква още по-ясно в продължението Wicked: For Good, пише CNN. 

В първата част от филмовата адаптация на Джон М. Чу, номинирана миналата година за „Оскар“, темите за расово напрежение служат като фон на историята. Тя си представя произхода на Злата вещица от Запад, позната от класическия „Магьосникът от Оз“ (1939), и проследява отношенията ѝ с добрата вещица Глинда. В основата на сюжета стоят въпроси за това как приемаме (или отхвърляме) онези, които смятаме за различни. Зрителят проследява как Глинда (Ариана Гранде) първо пренебрегва зеленокожата Елфаба (Синтия Ериво), преди постепенно да се сприятели с нея. 

Крехката им връзка е подложена на изпитание, когато двете разбират, че страховитият и уважаван Магьосник от Оз (Джеф Голдблум) всъщност е майстор манипулатор. Той възнамерява да използва Елфаба, за да постигне целта си – да залови омагьосаните животни в Оз, чиито права постепенно се отнемат и които губят способността си да говорят. Магьосникът работи с учителката на Елфаба, мадам Морибъл (Мишел Йео), за да разпространява пропаганда за Елфаба в целия Оз, приписвайки ѝ образа на „зла вещица“.

Втората част на Wicked е най-новият филм, който получи критики за липсата на цвят и непоследователно осветление

Мрачната ера на Холивуд: Защо се променя визуалният език на киното?

Продължението на хитовото заглавие повишава залозите и разглежда друга актуална политическа тема – имиграцията.

В една сцена Бок (Итън Слейтър) от Мънчкинланд отива на гарата, за да осъществи мечтата си да пътува до Изумрудения град и да признае любовта си на Глинда. Но щом стига там, с ужас научава, че животните и мънчкините имат наложени ограничения за пътуване и се нуждаят от специално разрешително. Политиката е въведена от новоназначената губернаторка на Мънчкинланд, Несароуз Троп (Мариса Боуд), която тайно е влюбена в Бок.

Сюжетната линия проследява драматични и напрегнати моменти, в които мънчкините са възпрепятствани да се движат свободно. Филмът показва и как животните в Оз са пленени в клетки в двореца на Магьосника в Изумрудения град.

Тези сцени напомнят за историите на хора, засегнати от безпрецедентните репресии срещу недокументирани имигранти от страна на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Градове и региони из страната – от Шарлът, Северна Каролина, до Чикаго – живеят в напрежение заради провеждащи се имиграционни акции. В Шарлът редица бизнеси затварят врати след появата на федерални агенти, а над 200 души са арестувани миналия уикенд.

Администрацията на Тръмп продължава да настоява, че действията ѝ са насочени към престъпници и членове на банди. През юни помощник-секретарят в Министерството на вътрешната сигурност Триша Маклафлин заяви пред CNN, че Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) задържа само „най-лошите от най-лошите“. По думите ѝ „през първите 100 дни на президента Тръмп 75% от арестите на агенцията са били на незаконни имигранти с присъди или висящи обвинения“.

Безброй примери обаче противоречат на твърденията на администрацията. Вътрешни документи, видяни от CNN това през лято, показват, че едва 10% от задържаните след октомври 2024 г. мигрантите са били осъдени за тежки насилствени или сексуални престъпления.

Маникюрът най-накрая получава своя близък кадър в кино индустрията – благодарение на дизайнер, който вярва, че красотата започва от върха на пръстите

Когато маникюрът разказва история: Как Шей Оууси превърна ноктите на Синтия Ериво в част от магията на Wicked

Наистина добър враг

В света на Оз Магьосникът също посочва групи, които определя като опасни, като казва: „Най-добрият начин да обединиш хората е да им дадеш един наистина добър враг.“

Този „враг“ са животните – идея, която Елфаба категорично отхвърля. И в Wicked: For Good тя активно се противопоставя на действията на Магьосника, саботира строежа на Жълтия павиран път и се опитва да разпространява истината.

Романът от 1995 г. Wicked: The Life and Times of the Wicked Witch of the West от Грегъри Магуайър, върху който са базирани филмите и мюзикъла, сам по себе си е мрачен текст.

Филип Лайтстоун, който е бил част от националното турне на Wicked в САЩ, отбелязва, че филмите са успешни, защото имат повече възможност да покажат различни аспекти от обществото на Оз, описани в романа – елементи, недостъпни за мюзикъла.

В Wicked: For Good идеята, че политическата власт е равна на контрола върху информацията – дори когато истината зад тази информация е съмнителна – достига своята кулминация.

„Фонът на историята наистина е политически“, коментира Лайтстоун. „Този, който е начело, определя какво е истина, какво е реално.“

По-тежките сцени в продължението могат да предизвикат противоречиви реакции в публиката. Но онези, които критикуват филма заради политическите му послания, всъщност пропускат смисъла на творбата във всичките ѝ форми.

„Раждат ли се хората зли, или стават такива, когато пораснат?“ Това е темата, която е дала вдъхновението на Грегъри Магуайър да напише култовия бестселър

История за злото и емпатията: Как Wicked стига от беден лондонски апартамент до Холивуд и Бродуей

Лайтстоун си спомня как режисьорският екип и хореографите често използват политически събития, за да помогнат на актьорите да се свържат със случващото се на сцената.  

„Те винаги говореха за връзката с актуалните политически теми, като назовават дори конкретни случаи“, посочва Лайтстоун, който участва в турнето от 2006 до 2013 г. и отново от 2016 до 2020 г. „Хората трябва да могат да се отъждествят политически, за да работи спектакълът.“

Същото важи и за филмите.