„Гастрономията не може да подкрепи унищожаването на биоразнообразието. Бихме ли включили панди в менюто си? Е, змиорката е по-застрашена“.

Това предупреждава пред Euronews френският готвач Оливие Ролингер, носител на три звезди Мишлен.

Научни доклади показват, че популацията на европейската змиорка, която някога е била изобилна в реките, е намаляла с около 90% през последните десетилетия.

Ролингер стартира кампанията Anguille, non merci („Змиорка, не, благодаря“) съвместно с френската неправителствена организация Ethic Ocean. Инициативата е подкрепена от огромен брой известни шеф-готвачи, сред които Тиери Маркс и Мауро Колагреко, както и от ресторантски асоциации като Relais & Châteaux.

Други организации като Euro-Toques са предприели подобни стъпки. В Испания 10 шеф-готвачи със звезди от Мишлен, сред които Андони Луис Адурис, Джоан Рока и Йоланда Леон, също изразиха позиция по въпроса.

Обратно в природата: Тези шест резервата връщат земята в естественото ѝ състояние

Европейски дебат

„В момента, в който политиците не предприемат действия, гражданите трябва да поемат отговорност“, продължава Ролингер.

Въпреки научните препоръки за пълно спиране на улова, риболовът и търговията със змиорки остават разрешени в ЕС. Тъй като те все още не са успешно развъждани в плен в търговски мащаб, всички екземпляри произхождат от диви популации.

Европейският съюз е поискал от държавите членки да приложат планове за възстановяване на вида и е поставил цел да се позволи на най-малко 40% от възрастните змиорки да се връщат в морето, за да се размножават.

Франция, най-големият производител в Европа, планира да запази квотите до 2027 г. Правителството на Испания наскоро предложи да забрани изцяло риболова, но се сблъсква с силна съпротива от някои провинции, които твърдят, че усилията за възстановяване трябва да се съсредоточат върху борбата с бракониерството и възстановяването на реките.

Космически лаврак два пъти седмично: Френски учени разработват лунни аквакултури

Незаконна търговия на стойност милиарди евро

Въпросният вид риба остава ценен деликатес, особено в Северна Европа под формата на филе.

„Когато един вид е застрашен, първата мярка за всяко устойчиво рибарство е да се определи минимален размер, който да позволи размножаване“, настоява Ролингер.

За да намали натиска върху вида, ЕС забрани износа на европейска змиорка през 2009 г. Въпреки това Европол оценява, че всяка година в Източна Азия, където се намират най-големите ферми за змиорки в света, се внасят незаконно тонове от вида на рибата.

ДНК тестове, проведени в магазини и ресторанти, също разкриха, че европейската змиорка е незаконно внасяна в ЕС, смесена с други видове, като американска и японска змиорка. Последните две са включени в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) като „застрашен вид“. Европейската змиорка се счита за „критично застрашен вид“.

Японците бяха призовани да говорят на змиорки чрез смартфони

Нови международни ангажименти

Прекомерният риболов е една от многото причини за намаляване популацията на змиорките, заедно със замърсяването, промените в климата и океанските течения, загубата на местообитания и изкуствените бариери за миграция.

Европейската змиорка е единственият вид змиорка, включен в CITES (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове дива фауна и флора), което означава, че трябва да се представят годишни доклади за състоянието на вида.

На срещата COP20 на CITES в Узбекистан, през ноември миналата година, Европейският съюз и Панама предложиха всички видове змиорки да бъдат включени в конвенцията, като изтъкнаха, че ако наличността на даден вид намалее, търговският натиск се прехвърля на други.

„Глобалният спад на видовете змиорки е научно документиран. Ние оставаме убедени, че са необходими спешни и координирани международни действия за защита на видовете змиорки в целия свят. Ще продължим да работим чрез многостранни канали за укрепване на опазването и борбата с незаконната търговия“, заявява пред Euronews Джесика Росуол, еврокомисар по околната среда.

Предложението не беше прието от страните, подписали конвенцията, но беше одобрена резолюция с дългосрочни насоки за държавите членки.

„Тази резолюция включва необходимостта страните да си сътрудничат по въпроси, свързани с проследяемостта и прилагането, и признава, че има области с пропуски, например за различните етапи от живота на конкретен вид, идентифициране на преработени продукти или как управленските интервенции могат да допринесат за опазването и устойчивото използване“, казва Теа Карол от CITES пред Euronews. „Ще обобщим тази информация и ще я представим на нашите научни комитети, които ще решат дали е необходимо да се направят допълнителни препоръки към страните“, добави тя.