Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен слага всички карти на масата – и определя краен срок за общоевропейско решение за помощта за Украйна.

В писмо, адресирано до 27-те лидери в Блока, тя очертава три варианта за подкрепа на финансовите и военни нужди на страната в следващите две години, съобщава Euronews, цитирайки документа, с който твърди, че е запозната.

В него председателят на ЕК анализира плюсовете и минусите на всеки вариант и придава чувство на спешност на преговорите преди ключовата среща на върха през декември.

„Вариантите, представени в този документ, са сурови – както по своята същност, така и по своите последствия. Ясно е, че няма лесни варианти“, пише Фон дер Лайен, като допълва: „Европа не може да си позволи парализа, нито поради колебания, нито поради търсенето на перфектни или прости решения, които не съществуват.“

Зашеметяващи цифри

12-страничното писмо на доказва огромната помощ, от която Украйна ще се нуждае през следващите две години, за да продължи да се бори срещу Русия.

Европейската комисия оценява, че ще са необходими 83,4 млрд. евро за въоръжените сили и 55,2 млрд. евро за функционирането на икономиката, което възлиза на 135 млрд. евро за периода през 2026 и 2027 г.

За сравнение, от началото на войната през февруари 2022 г., Блокът е предоставил 66 млрд. евро военна помощ и 100,6 млрд. евро финансова подкрепа, плюс 3,7 млрд. евро от неочакваните печалби от замразените руски активи.

Това означава, че през следващите две години ЕС ще допринесе почти толкова, колкото е направил през последните почти четири години, отбелязва Euronews.

Увеличението е пряко свързано със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Американската администрация е преустановила по-голямата част от пряката си помощ, включително големите дарения на оръжия и муниции по времето на президента Джо Байдън.

Сега ЕС трябва да поеме разходите – с известна помощ от западни съюзници като Обединеното кралство, Норвегия, Канада и Япония. Все пак, по-голямата част от усилията идва от Европа.

„С продължаването на руската агресия и нарастването на разходите за войната, финансовата устойчивост на Украйна се влошава“, пише Урусла фон дер Лайен.

„Без устойчива и увеличена подкрепа през 2026 г. и след това, тя сериозно рискува да изпадне в икономически застой, което ще подкопае способността ѝ да се защитава и да поддържа основните държавни функции.“

Надеждно, но скъпо

Първите две опции в документа се свеждат до нови дългове.

Вариант 1 включва безвъзмездни помощи, предоставяни на национално равнище, а вариант 2 би бил същият, но осъществяван колективно на равнище ЕС.

Вариант 1 има доброволен характер, докато вариант 2 трябва да бъде одобрен от всички държави членки.

И двата варианта изискват обръщане към финансовите пазари и набиране на нови средства, което е проблем за държавите членки, изправени пред голям национален дефицит.

Това би било относително лесно, казва Фон дер Лайен, но би имало незабавен фискален ефект, тъй като безвъзмездните средства биха се отразили в балансите на държавите членки, които трябва да покрият главницата и лихвите.

При варианта за съвместен дълг, гарантирането на финансирането ще е обвързано с икономическия размер на всяка държава членка, която трябвал да плаща и лихви по него. Ако една или повече страни решат да се оттеглят от схемата, останалите трябва да компенсират разликата.

Освен това, Урсула фон дер Лайен предупреждава, че съвместният дълг ще се осъществи в „изключително натоварен период“ и ще трябва да бъде „внимателно управляван“, за да се получат най-добрите лихвени проценти на пазара. (Блокът все още не е започнал да изплаща средствата от фонда за възстановяване от пандемията, допълва Euronews).

Варианти 1 и 2 биха могли да използват общия бюджет като допълнителна гаранция. Въпреки това, настоящите бюджетни правила забраняват заемане на средства за държава извън ЕС.

Изменението на законодателството би изисквало единодушие, което е трудна задача, като се има предвид противопоставянето на Унгария срещу Украйна.

Мистериозните руски активи

Заемът ще се основава на активите на Руската централна банка, блокирани от началото на войната. По-голямата им част стойност около 185 милиарда евро, се държат в Euroclear, централен депозитар за ценни книжа в Брюксел.

Съгласно неизпитаната схема, Euroclear ще прехвърли паричните наличности на Комисията, която след това ще отпусне заем от 140 милиарда евро на Украйна от името на ЕС. (Останалите 45 милиарда евро ще покрият текущата кредитна линия на Г-7.)

От Украйна ще се изисква да изплати заема едва след като Русия прекрати агресивната си война и се съгласи да компенсира нанесените щети. След това ЕК ще изплати сумата на Euroclear, а Euroclear ще изплати сумата на Русия, с което кръгът ще бъде затворен.

Откакто идеята беше предложена за първи път през септември, Белгия, основният пазител на активите, се оплака, че е единствената страна на предна линия, и поиска пълна прозрачност за локализиране на всички налични активи. В крайна сметка ЕК многократно заявява, че в блока има около 210 млрд. евро руски суверенни активи.

„Най-тлъстото пиле е в Белгия, но има и други пилета наоколо. Никой никога не говори за това.“, заяви миналия месец белгийският министър-председател Барт Де Вавер.

В писмото си Фон дер Лайен отваря вратата за използване на останалите 25 млрд. евро, чието местонахождение остава мистерия. Това означава, че заемът за репарации може да надхвърли първоначалната сума от 140 млрд. евро и следователно да продължи по-дълго. Но председателят на ЕК бързо отбелязва, че 25-те млрд. евро се съхраняват в „търговски банки“, които може да са срещу предоставяне на достъп до частни сметки.

Вечни гаранции

В писмото си тя отделя значително място, за да успокои белгийските опасения. Случайно или не, документът е разпространен три дни след срещата й с Де Вевер в петък, допълва Euronews.

Белгийското правителство е дълбоко загрижено за перспективата от многомилиарден съдебен процес, ако такъв бъде заведен от Русия. Двете страни са обвързани с инвестиционен договор от 1989 г., който предвижда арбитраж в случай на спор. Подобен договор е бил използван от руски олигарх, за да заведе съдебен иск за 14 милиарда евро в Люксембург.

Като първа стъпка Урсула фон дер Лайен предлага Белгия да се оттегли от договора. След това призовава държавите членки да предоставят „правно обвързващи, безусловни, неотменими и при поискване гаранции“, покриващи не само 185 милиарда евро от самите активи, но и евентуални арбитражни обезщетения.

Гаранциите трябва да бъдат напълно готови в случай, че санкциите, които са блокирали активите, бъдат отменени преди края на войната и Русия се съгласи да изплати репарации.

Урсула фон дер Лайен намеква за възможно преминаване от единодушно гласуване към гласуване с квалифицирано мнозинство, въпреки че подобен опит беше направен миналата година, но беше блокиран от Унгария.

Несигурността относно съдебните спорове и подновяването на санкциите означава, че гаранциите, предоставени от държавите членки, може да продължат „завинаги“, признава председателят на Еврокомисията.

Странични ефекти

В най-строгия смисъл, заемът за репарации не би се равнявал на конфискация на суверенни активи, което е строго забранено от международното право, тъй като Русия би имала възможност да възстанови средствата си, ако компенсира нанесените щети.

Все пак Урсула фон дер Лайен признава, че другите може да не споделят нейното мнение. Чуждестранните инвеститори може да разгледат инициативата като пряка конфискация и да напуснат еврозоната.

„Не може да се пренебрегне възможността за потенциални последици, включително за финансовите пазари. Необходимо е да се положат съгласувани усилия от страна на ЕС и евентуално от международни партньори, за да се противодейства на такова възприятие.“

Ако другите партньори от Г-7, които притежават по-малък дял от руските активи, последват примера с репарационен заем, рискът за репутацията може да е „още по-намален“, допълва тя.

Докато Обединеното кралство и Канада изразиха интерес да повторят безпрецедентната схема, САЩ и Япония са по-предпазливи.

Важността да се убедят западните съюзници беше подчертана от Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, когато се срещна с лидерите на ЕС през октомври. Де Вевер се възползва от съвета й, като заяви: „Би било добре да не го правим сами.“

Решение или провал

Каквато и опция да бъде избрана, това трябва да стане бързо, подчертава Урсула фон дер Лайен в писмото си: „Скоростта е от съществено значение“.

Украйна ще се нуждае от нова финансова инжекция през второто тримесечие на 2026 г. Очаква се първото да бъде покрито от други западни партньори, но след това отговорността ще падне изцяло върху раменете на ЕС.

Ако това не е достатъчна мотивация, Фон дер Лайен напомня на лидерите, че МВФ ще вземе решение за нова програма за помощ за Украйна през декември или януари. За да получи положително такова, Киев трябва да демонстрира „твърда ангажираност“ да поддържа финансите си – нещо, за което само европейската помощ може да гарантира. Това означава, че лидерите на ЕС трябва да вземат решение на срещата в Брюксел на 18-19 декември.

Ако белгийските опасения се окажат непреодолими и дебатът за репарационния заем се проточи, Блокът може да приложи вариант 1 или вариант 2, или комбинация от двата, като „временни решения“, за да избегне внезапно прекъсване на помощта.

„В крайна сметка, това, което се случва в Украйна, е толкова важно за самата страна, колкото и за бъдещето на Европа като цяло“, подчертава Урсула фон дер Лайен.