След срещата Тръмп-Зеленски: ЕС търси единен отговор за „мир с отстъпки в Украйна“
„Виждаме усилията на американския президент за постигане на мир в Украйна - всичко това е добре дошло - но не виждаме, че Русия иска мир“, заяви в понеделник върховният представител на ЕС по външната политика Кая Каллас
&format=webp)
Европейски политици бързат да осигурят споразумение за използването на замразените руски активи, след като украинският лидер Володимир Зеленски бе подложен на натиск от американския президент Доналд Тръмп да приеме исканията на Путин за прекратяване на войната.
„Виждаме усилията на американския президент за постигане на мир в Украйна - всичко това е добре дошло - но не виждаме, че Русия иска мир“, заяви в понеделник върховният представител на ЕС по външната политика Кая Каллас.
„Обсъждаме какво още можем да направим.“
Каллас говори след репортаж на Financial Times за напрегнатата среща в Белия дом в петък между Тръмп и Зеленски, на която украинският лидер се опитал да представи контрааргументи срещу максималистките искания на Путин, включващи териториални отстъпки.
Но Тръмп предупредил Зеленски, че Путин е заплашил да „унищожи“ Украйна, ако тя не се подчини, и настоял, че мирно споразумение е възможно при срещата между американския и руския президент в Будапеща през следващите седмици.
Европейските лидери ще проведат среща в четвъртък в Брюксел, евентуално с участието на Зеленски, с цел да се постигне съгласие за използване на имобилизирани руски активи в размер на 140 млрд. евро под формата на заемен механизъм за Украйна, който германският канцлер Фридрих Мерц предложи да бъде използван единствено за въоръжаване на Киев.
Министрите на външните работи на ЕС, събрали се в Люксембург в понеделник, изразиха подкрепа за Украйна и заявиха, че блокът трябва да се споразумее за използването на замразените руски активи и за нов кръг санкции срещу Москва.
„ЕС трябва да постави Украйна в силна изходна позиция, като ѝ предостави военно подпомагане и като разгледа как можем да използваме финансовите активи, за да ѝ дадем някакво облекчение, така че да има най-добрите карти на масата“, коментира Давид ван Веел, нидерландският министър на външните работи, цитиран от FT.
Политиците изразяват увереност, че заседанието в четвъртък ще даде мандат на Европейската комисия да предложи план за отпускане на средствата на траншове, които да се използват за покупка на оръжия.
Проучванията показват, че унгарският премиер Виктор Орбан ще отсъства от началото на срещата заради национален празник, което дава възможност на останалите 26 лидери да постигнат споразумение без неговото присъствие.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро каза пред репортери, че финансирането „ще даде на Украйна възможност да се защитава поне три години“.
Зеленски заяви пред журналисти, че европейските му колеги са му дали пълната си подкрепа.
„Ще се видим тази седмица“, каза той.
„Европейците ще имат единна позиция с Украйна - и това е много важно.“
Белгия, която държи по-голямата част от замразените руски активи в централния депозитар Euroclear, заяви, че няма да одобри тяхното използване, освен ако не получи гаранции, че другите държави членки ще поемат отговорността за разходите, ако правните жалби на Москва бъдат успешни.
Кремъл през този месец остро осъди идеята за използване на замразените руски активи в помощ на Украйна, като я определи като „незаконно конфискуване на руска собственост - или, казано просто, кражба“, и заплаши със съдебни действия.
Правителствата на ЕС все още не са единни и по въпроса за следващия пакет санкции срещу Москва, който предвижда забрана върху вноса на втечнен природен газ от януари, като Словакия възразява, докато не получи допълнителни отстъпки.
В понеделник страните, с изключение на Словакия и Унгария, постигнаха съгласие за пълно постепенно изключване от руския газ до 2028 г.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че евентуалната забрана би позволила на ЕС „да постигне енергийна независимост“ и „не на последно място да подкрепи Украйна“.
Братислава няма да вдигне ветото си, докато Комисията не обещае да предприеме мерки за намаляване на разходите за енергия и за подпомагане на отслабващата автомобилна индустрия на блока, заяви словашкият премиер Роберт Фицо.
За да омекоти позицията на Словакия, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи преразглеждане на планираната забрана от 2035 г. за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до края на годината и помощ за облекчаване на високите енергийни разходи.
Дипломатите обаче казват, че Братислава не се е съгласила след това предложение.
Западните лидери от „коалицията на готовите“ също ще проведат разговор със Зеленски в петък за допълнителна военна подкрепа.
След като миналата седмица Тръмп отказа да достави на Украйна дългобойни ракети „Томахоук“, Зеленски заяви, че се надява европейските съюзници да засилят подкрепата си, посочвайки, че „такива оръжия не са притежание само на Съединените щати“.
„Ако САЩ направят крачка напред, руснаците ще разберат, че мога да осигуря Томахоук и други необходими оръжия и в Европа“, каза Зеленски.
Той добави, че е информирал европейските лидери „незабавно след срещата с Тръмп.