„Ако трябва да опиша с няколко думи движението, създадено от моя съпруг Алексей Навални, бих казала следното: ние сме проевропейско движение“, пише за POLITICO Юлия Навалная – икономист и руски опозиционен лидер.

„Ние вярваме, че Русия е неразделна част от европейската цивилизация и че европейският модел на развитие е най-подходящият за нашата страна.“

По думите ѝ от това идва убеждението, че тъмните години на путинизма не са историческа неизбежност, а отклонение. И че след края на режима на Владимир Путин Русия ще има шанс отново да поеме по европейския път.

Но какво всъщност означава този „европейски път“? От Унгария до Португалия, от Швеция до Гърция – Европа е огромна и разнообразна. Страните ѝ се различават както в управлението, така и в политическата си еволюция.

Освен това 2025 г. постави Европа пред поредица от тежки изпитания. Войната в Украйна продължава, а ЕС е подложен на силен външен и вътрешен натиск. Икономическата ситуация също е далеч от идеална – страните в блока са принудени значително да увеличат разходите си за отбрана и сигурност, което дава нови аргументи на популистите от всякакъв вид.

Това съобщи вдовицата на руския политически активист, който почина внезепно в затвор в Арктическия кръг на 16 февруари 2024 г.

Навални е бил отровен, показват независими изследвания на две лаборатории

Неща, които доскоро изглеждат напълно очевидни и безспорни, днес са несигурни. Маргинални възгледи по фундаментални въпроси – от хуманистични ценности до миграция, екологични политики, права на малцинствата и отношения с диктатури – внезапно се изказват от най-високите трибуни. Допреди няколко години това би било немислимо.

Когато Алексей Навални говори за „Красивата Русия на бъдещето“, той си представя мирна, демократична и просперираща европейска държава. 

Но какво означава да бъдеш европейска държава днес?

„Въпреки всички вътрешни противоречия, Европа винаги е била  за мен и за много руснаци символ на благополучие“, отбелязва Навалная.

След Втората световна война Европа се превръща в забележителен пример за прогресивно общество, основано на взаимно уважение. Расизмът, колониализмът, милитаризмът, империализмът и, преди всичко, отхвърлянето на демокрацията и човешките права стават неприемливи. А ценностите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, са опора за движения, борещи се с диктатури по света – включително и в Русия, вдъхновявайки съветските дисиденти в техния неравен и героичен сблъсък с комунистическата тирания.

Същите тези ценности са в основата на руската опозиция, която последователно, а не ситуативно се противопоставя на Путин.

Навалная подчертава, че техният основен спор с президента не е тактически, а ценностен. „Аз, моят съпруг, убит по заповед на Путин, и нашите съмишленици му се противопоставяхме много преди той да започне войната срещу Украйна, по време, когато го приемаха в европейските столици. И ще му се противопоставяме, дори ако остане на власт след края на този ужасен конфликт.“

Опозицията иска Русия да бъде държава, която поставя достойнството, правата и бъдещето на своите граждани на първо място, както правят европейските страни. Целта им е руснаците да имат същите основни права и свободи, които европейците възприемат като естествена част от ежедневието си.

Според  Навалная, движението около съпруга ѝ защитава върховенството на човешките права над интересите на държавата. В основата на тази позиция стоят искания за свобода на словото и събранията, така че всеки критик на властта да може открито да изразява несъгласие и да участва в политическия живот без риск от затвор, изгнание или убийство – съдба, сполетяла самия Навални.

Опозицията настоява за демокрация и свободни, честни избори, в които всеки гражданин да има право да се кандидатира и да спечели доверието на избирателите. Сред основните цели е и укрепването на федерализма и местното самоуправление, смятани за съществена гаранция за запазване на езиковата, културната и идентичностната многообразност в многонационална държава като Русия.

Друг ключов приоритет е изграждането на независима и справедлива съдебна система, както и защитата на правото на частна собственост. Навалная отбелязва, че страна с толкова значителни природни ресурси трябва да бъде щедра към гражданите си, а приходите от тях не бива да изтичат към управляващия елит или да се използват за войни.

В страната има три опозиционни групи, но досега те не са обединили усилията си в борбата срещу Путин

А сега накъде? Какво трябва да направи руската опозиция след смъртта на Навални

„И, разбира се, ние искаме мир, защото самата идея за война ни се струва толкова нелепа, колкото и на всеки нормален европеец.“

В този смисъл мечтата за бъдеща Русия включва държава, която е добър съсед и надежден партньор както на изток, така и на запад.

Навалная определя тези цели като част от европейските ценности, които обединяват обществата от Талин до Лисабон въпреки различията между тях.

Върховенство на закона, а не произвол. Уважение към институциите, а не към прищевките на един човек. Държава, която служи на хората, а не хора, служещи на държавата.

По думите ѝ движението не е радикално, а е съставено от хора с различни възгледи, обединени от противопоставянето си на путинския режим, донесъл на Русия „война, диктатура, корупция и терор“. Тя определя управлението на президента като антидемократично, милитаристично, ксенофобско и шовинистично, отричащо ценностите на модерната европейска цивилизация.

Навалная призовава европейските лидери да останат силни, принципни и последователни, тъй като единна и успешна Европа може да подкрепи онези, които продължават да се борят за свобода в Русия. Тя вярва, че континентът е способен да се противопостави на лицемерието и двойните стандарти и да подаде ръка на „десетки милиони проевропейски руснаци“.