Космическите инвестиции за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект предизвикват сериозни опасения, че бумът в технологичните гиганти започва да се превръща в балон.

Един от най-силните примери, подхранващи тревожните настроения в Силициевата долина, е Meta.

Прекалява ли наистина компанията майка на Facebook с разхищенията си в технологичната надпревара?

„Ясно е, че никой от ръководството на Meta никога не би ви отговорил на този въпрос с „да“, заявява Алекс Шулц, главен маркетинг директор и вицепрезидент по анализи в платформата в интервю за Business Insider, взето по време на световната технологична конференция Web Summit в Лисабон през изминалата седмица.

Meta планира да похарчи до 72 милиарда долара само през 2025 г. за инфраструктура за изкуствен интелект и вече даде заявка, че разходите ще се увеличат още следващата година.

Основателят и главен изпълнителен директор Марк Зъкърбърг ясно подчерта, че предпочита да рискува „да похарчи няколкостотин милиарда долара“ отколкото да закъснее с разработването на суперинтелигентност.

Amazon, Google, Microsoft и стартъпи като OpenAI отчитат рекордни капиталови разходи за AI, включително чипове и центрове за данни, както и големи заплати, за да привлекат и задържат най-добрите таланти в сферата.

В играта са заложени огромни суми, но Шулц коментира, че в сравнение с предишните балони на Уолстрийт, сега тенденцията не е огромна като процент от пазарната капитализация или приходите в сектора.

В сравнение с балона в железопътния сектор в САЩ в края на 19 век, „изглежда агресивно, но не и лудо“, допълва той относно бума в изкуствения интелект.

През октомври анализаторите на Goldman Sachs оцениха, че инвестициите, свързани с изкуствен интелект в САЩ, са под 1% от БВП, в сравнение с 2% до 5% от БВП, достигнати по време на по-ранни технологични бумове, включително разширяването на железопътния сектор.

Според Шулц инвестициите на Meta вече се превръщат в милиарди долари приходи, тъй като подобряват рекламните й инструменти и алгоритмите за съдържание. Очаква се компанията да реализира около 200 милиарда долара приходи тази година, а пазарната капитализация възлиза на около 1,5 трилиона долара.

Шулц обяснява, че най-голямата революция, задвижвана от изкуствения интелект за Meta, е по-усъвършенстваната система за препоръки на съдържание.

Това, по думите му, е било необходимо, защото по-голямата част от времето, прекарано във Facebook и Instagram, сега е заето с разглеждане на „несвързано съдържание“, което не е от приятел, страница или група, които активно следвате.

„Ако не бяхме направили тази промяна, колко по-малка компания щяхме да бъдем днес? Успяхме да се справим с огромна промяна, без да загубим значението си, и това е от важното за бизнеса ни.“, допълва той.

Според него новият фийд Vibes на Meta AI – с кратко видео съдържание, генерирано от изкуствен интелект, представлява „вероятно голяма част от бъдещето“ на компанията и досега демонстрира „добра задържаемост“ във вниманието на потребителите, след като го използват. (Vibes обаче е критикуван от много хора като „AI slop“, отбелязва Business Insider.)

Моделите за генериране на видео изискват повече изчислителна мощност от тези за текст или изображения, което създава огромни енергийни нужди, натоварващи електропреносната мрежа и водоснабдяването.

Популярността на приложения като Sora на OpenAI породи въпроси дали развлекателната стойност си заслужава за сметка на компромисите с околната среда.

„Vibes не е толкова голям – той не изчерпва водни ресурси и не използва атомни електроцентрали“, казва в защита на продукта си Шулц, като допълва, че това е един от многото експерименти, върху които компанията работи, за да обучава и да се учи от своите AI модели.

„В обществото има нещо като западноевропейска калвинистка тенденция, според която да правиш хубави неща, които са забавни, не е смисълът на живота. А смисълът на живота е да правиш именно неща, които са забавни, и ние правим това.“, допълва той.

Навлизането на изкуствения интелект във всяка сфера от човешкото ежедневие предизвика това, което Шулц описва като продуктивни разговори за безопасността на атомните електроцентрали и използване на пречиствателни станции за морска вода. „Човечеството има способността да се възползва от много повече ресурси, отколкото на практика има“, допълва Шулц.