Тайните покупки на Китай засилват рекордното рали на златото

Непубликуваните покупки на злато от Китай може да са над десет пъти по-големи от официално обявените данни, тъй като страната тихомълком се стреми да диверсифицира резервите си далеч от щатския долар, пише Financial Times.

Според анализатори това подчертава все по-непрозрачния характер на търсенето, стоящо зад рекордния ръст в цената на благородния метал.

Публично отчетените покупки на Китайската народна банка през тази година са толкова ниски - 1,9 тона през август, 1,9 тона през юли и 2,2 тона през юни, до степен, че малцина на пазара вярват на официалните данни.

Анализатори на Société Générale изчисляват на база търговски данни, че реалните покупки на Китай може да достигнат до 250 тона за годината - над една трета от общото глобално търсене от централни банки.

Този мащаб на непубличните покупки подчертава предизвикателствата пред търговците, които се опитват да прогнозират цените на пазар, доминиран от действията на централните банки.

„Китай купува злато като част от своята стратегия за дедоларизация“, казва Джеф Къри, главен стратег по енергийни политики в Carlyle. „За разлика от петрола, който можеш да следиш чрез сателити, при златото това е невъзможно. Никой не знае къде отива и кой го купува“, посочва той пред FT.

Биковете на златото не се отказват – централните банки и геополитиката държат пазара жив

Търговците се обръщат към алтернативни източници на данни, като например поръчките за новоотлети златни кюлчета от 400 унции с последователни серийни номера - обикновено рафинирани в Швейцария или Южна Африка, транспортирани през Лондон и изпращани към Китай - за да открият признаци за мащаба на покупките.

„Тази година почти никой не вярва на официалните данни, особено що се отнася до Китай“, казва Брус Икемизу, директор на Асоциацията на пазара на злато в Япония, който смята, че реалните златни резерви на Китай надхвърлят 5 000 тона - два пъти повече от официално обявеното.

Централните банки по света изкупуват огромни количества злато през последните години, подхранвайки рали, което изведе цената над $4 300 за тройунция.

За последното десетилетие делът на златото в световните резерви извън САЩ е нараснал от 10% до 26%, според данни на Световния съвет по златото, което го прави вторият най-голям резервен актив след долара.

Все по-малко от тези покупки обаче се декларират пред МВФ, който събира данните на доброволен принцип.

През последното тримесечие едва около една трета от официалните покупки са били публично отчетени, в сравнение с около 90% преди четири години, сочат оценки на Световният съвет за златото.

Причините са различни: някои банки избягват публичността, за да не повлияят на пазара, други го правят по политически съображения. Част от тях се страхуват, че покупките на злато, възприемани като хедж срещу долара, могат да обтегнат отношенията им с администрацията на Тръмп.

Индийците са похарчили около 11 млрд. долара за злато по време на Дивали

Продавачите също имат стимул да пазят мълчание, за да не свалят цените срещу себе си. Добре известният случай с Гордън Браун през 1999 г., когато тогавашният британски финансов министър публично обяви продажбата на половината златни резерви на Bank of England, доведе до още по-ниски цени - средно $275 за унция, или около петнадесет пъти по-малко от днешната стойност.

Анализаторът на Société Générale Майкъл Хейг казва, че тази непрозрачност прави пазара на злато „уникален и труден“, в сравнение с петрола, където ОПЕК регулира производството.

„Разликата при златото е, че обемите, влизащи и излизащи от централните банки, имат огромно влияние. Без яснота по този въпрос, пазарът става непредсказуем.“

Официалната програма за изкупуване на злато от Китай се ръководи от Държавната администрация за валутен контрол (SAFE), част от централната банка на страната, която официално е придобила само 25 тона през тази година. Резервите обикновено се съхраняват в Шанхай или Пекин.

Според бивш служител на SAFE, администрацията има едногодишни и петгодишни цели за натрупване на злато, но настоящите обеми са „значително под плана“. Покупките се извършват не само от SAFE и посредниците ѝ, но и от суверенния фонд CIC и армията, които не са задължени да докладват навреме за притежанията си.

Златото като защита срещу риск изисква търпение

Един индиректен начин за изчисляване на покупките е да се проследят британските златни експорти към Китай, тъй като големите кюлчета, предпочитани от централните банки, се търгуват основно в Лондон. Чрез този метод Société Générale оценява, че SAFE ще внесе около 250 тона злато тази година.

Друг метод е да се изчисли разликата между нетния внос и вътрешното производство на злато и промяната в количествата, държани от търговски банки или закупени от потребители.

По този начин базираната в Пекин компания Plenum Research изчислява „разлика“, отговаряща на 1351 тона злато през 2023 г. и 1382 тона през 2022 г. - над шест пъти повече от официално отчетените покупки.

Допълнително объркване създава и фактът, че Китай е най-големият златодобивен производител, отговарящ за 10% от световното производство, което му позволява да купува злато директно на вътрешния пазар.

Докато Китай увеличава своите златни запаси, той убеждава развиващи се държави да държат резервите си в страната.