Във вторник Европейската комисия представи нов механизъм за преразпределение на кандидати за убежище, целящ да облекчи натиска върху държавите по външните граници на ЕС като Италия, Испания и Гърция. Това означава, че част от централно- и източноевропейските страни ще трябва да окажат съдействие.

Полша, Унгария, Словакия и Чехия обаче категорично отказват участие в системата с квоти и са готови да оспорят предложението на Комисията. Засега компромис изглежда невъзможен, пише Euronews. 

Пактът за миграция и убежище предвижда всяка държава членка да поема своя дял от отговорността в зависимост от броя на населението и размера на икономиката си, за да се намали натискът върху страните от Южна Европа.

Според новите правила държавите могат да изпълнят задълженията си по три начина – като приемат определен брой кандидати за убежище на своя територия, като заплатят по 20 000 евро за всеки човек, когото отказват да приемат, или като финансират оперативна помощ за държави под натиск като Италия и Испания. Възможна е и комбинация от трите форми на солидарност.

Общият брой на преразпределените кандидати за убежище и размерът на финансовите вноски ще бъдат определени от държавите членки до края на годината. Всички 27 страни трябва да изградят т.нар. „фонд за солидарност“, основан на предложение на Европейската комисия, което е строго поверително и едва ли ще бъде публикувано.

Минималният праг, заложен в закона, е 30 000 премествания на кандидати за убежище и 600 млн. евро финансови вноски.

Американският президент завърши пищното си държавно посещение с предупреждение, че проблемът може да унищожи страната

Тръмп призова Стармър да използва армията, за да спре незаконната миграция към Великобритания

Остри реакции срещу системата с квоти

Полша, Унгария, Словакия и Чехия заявяват, че няма да участват нито чрез приемане на мигранти, нито чрез финансови вноски.

„Полша няма да приема бежанци по Миграционния пакт. И няма да плаща за това“, написа полският премиер Доналд Туск в платформата X. Той е под натиск от консервативната опозиция да заеме твърда позиция по въпроса.

Унгарският премиер Виктор Орбан също потвърди отказа си: „Няма да прилагаме Миграционния пакт. Няма да приемем мигранти и няма да платим и един форинт.“

В Унгария предстоят избори през април и Орбан превръща миграцията в основна тема на кампанията си.

По-рано тази година словашкият премиер Роберт Фицо също предупреди, че страната му няма да участва в схемата и няма да прави вноски във фонда за солидарност. Новият премиер на Чехия Андрей Бабиш все още не е сформирал правителство, но вече определи квотите като заплаха за „националната сигурност“.

„Нашата партия не е съгласна с Миграционния пакт, който представлява пряка заплаха за сигурността ни“, коментира евродепутатът от ANO Ярослав Бжох пред Euronews.

БВП надмина очакванията за второто тримесечие. Инвестициите и потреблението са основни двигатели на растежа, както и процъфтяващият туристически сектор

Рецепта за икономически бум от Испания: Мощен туризъм, прием на мигранти, евтин ток

Могат ли държавите от ЕС да откажат участие в системата за миграционни квоти?

На теория всички страни членки трябва да участват в програмата и да проявят солидарност към държавите, които поемат най-голям брой пристигащи мигранти.

Все пак е възможно да се договарят изключения.

Според оценката на Европейската комисия Чехия и Полша са сред шестте държави, които могат да поискат освобождаване от участие във фонда за солидарност, тъй като самите те са определени като страни, „изправени пред значителен миграционен натиск“.

Според лица, запознати с дискусиите, Полша ще подаде такова искане незабавно, а Чехия ще последва примера ѝ.

Всяко изключение трябва да бъде одобрено от министрите на ЕС с квалифицирано мнозинство – т.е. поне 15 от 27-те държави членки, представляващи най-малко 65% от населението на Съюза, трябва да го подкрепят.

Ако на дадена държава бъде предоставено изключение, нейните задължения не се преразпределят между останалите страни. Това означава, че държавите „под миграционен натиск“ ще получат по-малко подкрепа.

Тази ситуация може да предизвика сериозно недоволство в Европейския съвет, където заседават лидерите на 27-те държави.

Какво точно представлява фондът за солидарност и за кого ще бъдат направени изключения е крайно чувствителен въпрос. Европейски представители признават, че ще бъде трудно да се направят компромиси с една страна, но не и с друга. 

„Прилагането на Миграционния пакт ще бъде много сложно – повечето държави биха искали да избегнат приемането на нови мигранти, защото това може да предизвика негативен отзвук у дома“, посочва пред Euronews дипломат.

Бивш съюзник на авторитарния министър-председател води в проучванията, докато наближават избори с огромни геополитически последствия

Краят на ерата Орбан? Петер Маджар разпалва надеждите за промяна в Унгария

Унгария и Словакия, които по принцип не би трябвало да имат право на компромиси, тъй като не са под силен миграционен натиск, може да пренебрегнат критериите и да оспорят закона.

„Ясно е, че ако мнозинството страни откажат да изпълнят своя дял от преместванията на мигранти, Комисията няма как да ги глоби всички. Това ще бъде изключително трудно за прилагане на практика“, допълва дипломатът.

Европейската комисия дори пропусна крайния срок от 15 октомври за представяне на предложението, което ясно показва колко чувствителна и спорна е темата.

Тъй като времето до края на годината е малко, въпросът най-вероятно ще бъде обсъден от лидерите на 27-те държави на последното заседание на Европейския съвет, насрочено за 18–19 декември.