"България, както и много от страните в региона, отбеляза стабилен икономически растеж през миналата година, а прогнозата остава сравнително стабилна за растеж от около 3% за следващата и по-следващата година. Икономиката на региона и България нараства по-бързо от някои от развитите икономики в Европа, но дългосрочният растеж не е достатъчен, за да се поддържа темпото на конвергенция - процеса на догонване на Западна Европа."

Това посочи Хелге Бергер, заместник-директор на департамента за Европа на Международния валутен фонд (МВФ), на въпрос на БТА при представянето на доклада "Регионални икономически перспективи" за европейската икономика на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

Фондът препоръчва страните да се съсредоточат върху структурни реформи на национално ниво, както и върху реформите на ниво Европейски съюз и задълбочаването на единния пазар.

Особено важен е планът за съюз на капиталовите пазари, тъй като инвестициите са област, от която целият регион на Югоизточна Европа, включително и България, може да спечели много. Ръстът на производителността ще бъде по-висок, ако инвестициите се засилят, подчерта Бергер.

Банковият сектор е стабилен, но ръстът на ипотеките и цените на жилищата изисква внимание, каза Фабиан Борнхорст. Той препоръча подобряване на събираемостта на ДДС, предупреди, че заплатите растат по-бързо от производителността

МВФ: Еврозоната е шанс за по-висок стандарт в България – но само с фискална дисциплина, реформи и контрол върху риска

Като основни сили зад икономическото представяне на България експертът открои два противоположни фактора.

От една страна, силното вътрешно търсене, което в случая на България е свързано и с очакваното въвеждане на еврото и намаляването на лихвените проценти. Както и в останалата част от региона, се наблюдава относително силна фискална политика и развитие на кредитирането, които подкрепят вътрешното търсене.

Като фактор, който трябва да бъде вземан предвид, експертът открои, че в много от страните в региона, включително и в България, ръстът на заплатите е доста висок, което оказва натиск върху инфлацията, призовавайки тази тенденция да се следи внимателно.

Външното търсене е по-слабо, както и в останалата част от Европа, отразявайки се на краткосрочния растеж.

Правителствата харчат далеч над възможностите си. За съжаление, инфлацията е най-вероятният изход, пише изданието

The Economist: Богатият свят е изправен пред болезнена инфлация

Бергер очерта две основни опасения за региона, включително за България.

На първо място - инфлационният натиск. Когато ръстът на заплатите е висок, инфлацията обикновено също е висока, затова паричната политика трябва да бъде внимателна, препоръча той.

"В случая с България от януари това ще бъде в добрите ръце на Европейската централна банка, но за останалите страни това е област, на която трябва да се обърне специално внимание", посочи Бергер.

Организацията посочи, че за да се подобри фискалната позиция, страната би следвало да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите

МВФ: Бюджетният дефицит на България може да надхвърли 3% от БВП през 2025 и 2026 г.

Фискалната политика също е от ключово значение, включително и за България.

Необходими са политики, които не водят до излишно разрастване на бюджета, подчерта експертът. Необходими са политики, които намаляват нивата на дълг там, където те нарастват, както и фискална политика, която не подхранва ненужно растежа на заплатите, отбеляза той. По думите му това би подпомогнало макроикономическото развитие.