Министрите на отбраната на страните от НАТО ще се срещнат по-късно в сряда в Брюксел, за да обсъдят как да осигурят повече военна подкрепа за Украйна на фона на рязкото намаляване на доставките на оръжие през последните месеци, съобщава Euronews.

Очаква се министрите да разгледат предложението на генералния секретар на НАТО за премахване на ограниченията върху военната техника, за да може тя да се използва по-ефективно за защита на източния фланг на Алианса – по границата с Русия, Беларус и Украйна.

През последните седмици поредица от неидентифицирани дронове нарушиха въздушното пространство на няколко европейски страни, като това подхрани опасенията, че Русия може би тества отбраната на НАТО.

Някои лидери обвиняват руския президент Владимир Путин, че води хибридна война в Европа, но Москва отрича това.

На фона на зачестилите набези с дронове НАТО се стреми да ускори работата по подобряване на способностите за противодействие, като обмисля предложението за създаването на т.нар. „стена срещу дронове“.

Дипломатите казват, че Алиансът се стреми да усъвършенства правилата си за действие при руски атаки и да изглади различията в подходите на отделните държави-членки, пише France 24.

Натискът върху Хамас проработи в Газа, но преди визитата на Зеленски в Белия дом Тръмп все още не е приложил подобен натиск върху Русия

Какво може да направи Тръмп за мира в Украйна след пробива си в Близкия изток

Военната подкрепа за Украйна намалява

Преди настъпването на зимата Русия се фокусира военните си усилия върху електропреносната мрежа на Украйна. Целта е да се прекъсне електроснабдяването на страната, като така хиляди цивилни ще бъдат лишени от отопление и течаща вода през студените месеци.

Същевременно според нови данни на германския институт „Кил“ западната помощ за Украйна е спаднала с 43% през юли и август в сравнение с първата половина на годината.

Тенденцията се запазва, въпреки че европейските съюзници започнаха да купуват американски оръжия за Украйна по силата на ново финансово споразумение, известно като „Приоритетен списък с нуждите на Украйна“ (PURL). Инициативата е създадена през юли 2025 г. от президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Съединените щати не даряват оборудване на Украйна нито чрез въпросната схема, нито по двустранна линия. Но шест страни вече са внесли 2 млрд. долара във фонда, съобщи украинското президентство в края на септември.

Сред най-активните са Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция, които закупуват американски оръжия и ги препращат към Киев. В същото време Италия и Испания, както и други членки на НАТО, изпращат значително по-малко помощ, което предизвиква критики за липса на солидарност.

Алиансът експериментира с ново поколение технологии, способни да разузнават, превозват войници и извършват ударни мисии без човешко присъствие на борда

НАТО обучава специалните си части да конструират автономни плавателни дронове

„Отново и отново някои държави изостават сериозно от това, което се очаква от тях“, заяви високопоставен дипломат от НАТО преди срещата.

„Ако Украйна падне“, предупреди той, „разходите за отбрана ще надхвърлят значително сегашната цел на НАТО – 5% от брутния вътрешен продукт.“

Много държави, включително Италия, се сблъскват със свои собствени икономически затруднения. Франция пък смята, че европейските средства трябва да бъдат насочени към развитието на отбранителната индустрия на блока, а не към тази на САЩ, и затова не възнамерява да участва в PURL.

Източници на Euronews твърдят, че в сряда Украйна ще се опита да насърчи страните, които все още не са направили принос към PURL, да го сторят. Според същите източници втори приоритет за Киев ще бъде да убеди държавите, които вече са заявили участие в инициативата, да увеличат своите вноски. Украинските власти обаче осъзнават, че това е деликатна тема, тъй като всяка държава се изправя пред собствени икономически и политически предизвикателства.

Отбрана на източния фланг на НАТО

Разполагането на противовъздушни системи по източната граница на НАТО засега не е намалило военните ресурси, предоставяни на Украйна. Въпреки това висши военни представители на Алианса настояват държавите членки да отменят националните ограничения върху техниката, изпратена там, за да може тя да бъде използвана по-ефективно за защита на въздушното пространство от руските заплахи.

„Все още има национални ограничения, които ни спъват и ни правят по-малко ефективни“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте пред законодателите в Словения в понеделник.

Миналия месец НАТО създаде операция за противовъздушна отбрана под името Eastern Sentry, след като няколко руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство. Това е една от трите активни операции за въздушна защита на източния фланг – втората обхваща региона на Балтийско море, а третата се фокусира върху границата между Полша и Украйна.

Две компании, ангажирани с изграждането на стена срещу дронове в Балтийските държави, заявяват, че технологията им вече е готова за внедряване

Готова ли е Европа да изгради „Стена срещу дронове“ за надеждна въздушна отбрана

Американският генерал-лейтенант Алекс Гринкевич, върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО (SACEUR), определи реакцията на Алианса при последните инциденти в небето над Полша и Естония като „по учебник“. Въпреки това той настоява да получи по-голяма оперативна свобода, за да може самолетите да бъдат прехвърляни между различните мисии и да се изгради единна система за въздушна отбрана с общи правила за действие.

Сред основните предизвикателства остават и ограниченията кога изтребителите могат да използват оръжие.

„Колкото повече национални ограничения има, особено по отношение на нашите изтребители, толкова по-трудно е за SACEUR да действа ефективно“, коментира пред журналисти американският представител в НАТО Матю Уитакър преди срещата в сряда.

Генерал Гринкевич в момента подготвя анализ на нуждите на НАТО, за да отговори на новите заплахи, пред които Алиансът е изправен, информират дипломати. Очаква се той да представи плановете си пред страните членки в началото на следващата година.