Никой не е водил кампания за Нобелова награда за мир по начина, по който го прави Доналд Тръмп.

Норвежкият нобелов комитет ще обяви носителя в петък.

Американският президент е откровен и настойчив в стремежа си към едно от най-престижните отличия в света, заявявайки, че би било „огромна обида“, ако не я получи.

Експерти обаче се съмняват, че тази безпрецедентна кампания за натиск ще даде резултат.

Причините варират - от поведението на самия Тръмп у дома и в чужбина до факта, че наградата трябва да отличава действия, извършени през 2024 г. – година, в която той бе избран, но още не бе встъпил в длъжност, обобщава Financial Times.

„Да оказваш натиск върху комитета и да повтаряш „Аз заслужавам наградата“ – това не е особено миролюбив подход“, коментира пред FT Нина Грегер, директор на Института за изследване на мира в Осло.

Нобеловите лауреати се събират следващата седмица в Линдау, Германия. Срещата ще се проведе малко след като Доналд Тръмп директно е попитал норвежкото правителство как може да бъде номиниран за Нобелова награда за мир

Мечтата на Тръмп за Нобелова награда се сблъсква с икономическата реалност

Халвард Лейра, директор на изследователската програма в Норвежкия институт по международни въпроси, добавя: „Имало е кампании и преди, но те бяха далеч по-фини.“ Той припомня „доста умелата“ инициатива на Южна Корея за наградата на тогавашния ѝ президент Ким Де-Чун през 2000 г.

Това обаче не спира Тръмп. Той залага на хипербола и публични декларации за собствените си заслуги.

„Аз приключих седем войни“, твърдял е неведнъж.

„Те никога няма да ми дадат Нобелова награда за мир. Жалко, защото я заслужавам“, каза през февруари.

Тръмп е оказвал и директен натиск върху норвежкото правителство. Според информация на Financial Times той е повдигал темата поне веднъж в телефонен разговор с финансовия министър и бивш генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Двамата президенти са изградили неочаквана близост, като си разменят съобщения и се чуват по телефона в необичайни часове

Уроците по голф никога не пречат: Как финландският президент накара Тръмп да преосмисли Русия

Външният министър на Норвегия Еспен Барт Ейде подчерта, че Нобеловият комитет е напълно независим от правителството и че има „богат опит“ в това да го показва на различни държави.

Малцина в Осло вярват, че петчленният комитет – включващ правозащитник, експерт по външна политика и трима бивши министри – ще избере Тръмп тази година. Но американският президент би могъл косвено да повлияе на решението, като наградата отиде при отделна личност или правозащитна организация, която не е възприемана като враждебна към САЩ или Израел.

Американският президент обяви, че всички заложници ще бъдат освободени „много скоро“. Определи сделката като пробив към траен мир

Тръмп обеща „вечен мир в Газа“. Предизвикателствата тепърва предстоят

Дори критици на Тръмп признават, че опитите му да сложи край на войната в Газа могат да бъдат сериозен аргумент в негова полза.

„Досега беше трудно да се приемат сериозно някои от изявленията му, но това е друго. Ако постигне примирие в Газа – това би било голямо постижение“, казва европейски дипломат пред FT.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е сред лидерите, които са призовали Нобеловия комитет да отличи Тръмп. Група, представляваща семействата на израелски заложници, все още държани от Хамас, също е изпратила писмо до комитета в Осло, в което се казва, че Тръмп е „направил възможно онова, което мнозина смятаха за невъзможно“.

Европейски представители вярват, че Тръмп бърза да сключи сделка между Израел и Хамас преди петъчното обявяване на наградата, за да повлияе на решението.

Основната му обида към комитета обаче остава решението от 2009 г., когато Нобеловата награда за мир бе присъдена на неговия политически съперник Барак Обама за „изключителни усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.

Наградата бе връчена едва месеци след като Обама встъпи в длъжност.

„Ако се казвах Обама, щяха да ми я дадат за 10 секунди“, оплака се Тръмп миналата година.

Делата ще определят докъде може да се простира влиянието на Доналд Тръмп върху институциите и демократичния ред в страната

Къде свършва президентската власт – въпросът, който бележи новия мандат на Върховния съд на САЩ

Манията на републиканеца по Нобеловата награда вече се използва и като инструмент за ласкателства и дипломатически сигнали. Тайванският президент Лай Чинг-те заяви в интервю за американско консервативно радио, че Тръмп „без съмнение заслужава Нобеловата награда за мир“, ако убеди Китай да „се откаже от военна агресия срещу Тайван“.

В Осло обаче има притеснение, че при евентуален неуспех Тръмп може да отвърне с нови мита или други наказателни мерки. Допълнително напрежение предизвика решението на норвежкия държавен фонд да се освободи от акциите си в американската компания Caterpillar заради използването на нейните булдозери от Израел.

Getty Images / Лицевата и задната страна на медала за Нобелова награда за мир в Норвежкия Нобелов институт в Осло.

Ако някои членове на комитета не реагират добре на натиск - това може да доведе до по-провокативно решение. Международният наказателен съд или Комитетът за защита на журналистите биха били силни кандидати, които могат да подразнят Тръмп, тъй като администрацията му наложи санкции срещу МНС и ограничи работата на журналистите, отразяващи Белия дом и Пентагона.

„Фактът, че Тръмп наскоро преименува Министерството на отбраната в Министерство на войната, прави евентуалното му награждаване още по-абсурдно“, казва европейски дипломат пред FT.

„Но всички ние вече живеем в света на Тръмп. Самият този разговор за наградата само го доказва.“