По-рано през този месец в Берген, Норвегия, жители и туристи станаха свидетели на рядка гледка – кацането на Alia, електрически самолет, построен от американската компания Beta Technologies. Машината прелетя разстояние от 160 км за 55 минути, като използва единствено батерии.

Полетът симулира бъдещ маршрут между Ставангер и Берген и е част от националния план на Норвегия за авиация с ниски емисии, пише BBC.

„Ако пътувате с кола, ще са ви нужни четири часа и половина. Ние направихме полета за 52 минути“, обяснява пилотът Джереми Дегаан. „Това е един изключителен етап за Норвегия като международна арена за тестове“, допълва Карианне Хеланд Странд, директор в Avinor – оператора на норвежките летища.

Alia може да прелита до 400 км с едно зареждане и да се „презарежда“ за под 40 минути – напълно сравнимо с електромобилите. Моделът е проектиран основно за карго операции с полезен товар до половин тон, но може да бъде конфигуриран и за медицински мисии или пътнически полети с до пет места. През юни самолетът дори извърши първия си електрически демонстрационен полет с пътници до летище JFK в Ню Йорк.

Компанията Beta Technologies вече има солидна история – сред инвеститорите ѝ е Amazon, а сред клиентите – UPS. Целта е сертификация от американските власти още през тази година. „Сигурен съм, че следващият голям пробив в авиацията ще дойде благодарение на електрическото задвижване“, казва Шон Хол, главен търговски директор на Beta и бивш военен пилот.

„Сега можем значително да намалим оперативните разходи и да осигурим ползи за климата от гледна точка на въглеродните емисии.“

Alia е сред най-напредналите електрически проекти в света, но конкуренцията е остра. Единственият самолет с пълна европейска сертификация остава словенският Pipistrel Velis Electro – с капацитет за обучение и обхват от 185 км. Сериозните ограничения в пробега и товароносимостта са причина дори гиганти като Airbus да забавят темпото – през януари компанията „замрази“ разработката на своя CityAirbus.

„Дори най-добрите литиево-йонни батерии са тежки и с много по-ниска енергийна плътност от керосина. Те почти не са се подобрили за последните две десетилетия“, обяснява проф. Гай Гратън от университета Кранфийлд. „За реален пробив е нужна революция в химията на батериите.“

Подобно на автомобилната индустрия, и тук хибридите се разглеждат като „преходна технология“. Шведският стартъп Heart Aerospace, който наскоро премести централата си в САЩ, разработва 30-местен прототип X1. Самолетът съдържа около два тона батерии и ако тестовете минат успешно, ще се превърне в най-големия самолет на батерии, издигал се досега.

„За нормален маршрут ще лети изцяло електрически, но за по-дълги разстояния и отклонения ще преминава на турбини“, обяснява техническият директор Бенджамин Стейблър. Хибридният вариант ще може да измине 400 км с 30 пътници, а при редуциран капацитет – до 800 км.

„Пътническият транспорт изисква огромен енергиен резерв и точно поради тази причина използването на конвенционално гориво като застраховка е разумно“, коментира проф. Гратън.

Подобни решения разработва и американската компания Electra с деветместен модел, планиран за 2029 г., както и самата Beta, която вече тества автономни хибридни машини за граждански и военни цели. „Хибридът е начин да получим по-дълги пробези още днес“, казва Шон Хол. „Започва се с електрическа основа, върху която се надгражда хибридната технология.“

Въпреки ентусиазма никой не знае как точно ще изглежда бъдещето на авиацията. Заедно с електрическите и хибридни проекти индустрията инвестира и в устойчиви авиационни горива (SAF), както и във водород.

„Това е изключително сложна задача – да се електрифицира авиацията и да се елиминира въглеродът“, признава Стейблър. Но за първи път технологиите изглеждат достатъчно близо до реалността, за да поставят под въпрос статуквото в една от най-консервативните индустрии в света.