През септември 1955 г. капитан Ричард Конъл от Военноморския флот на Великобритания получава странна заповед. Той трябва да прекоси Северния Атлантически океан, за да анексира „в името на Нейно Величество Елизабет II”, както сам разказва по-късно, един остров. Всъщност остров е силно казано. Става дума за стърчаща от морските води скала, висока едва 17 метра. Диаметърът ѝ е 27 метра. Там няма нищо. Но скалата си има име – остров Рокал.

Защо британската империя, която в златната си ера владее толкова земи, че над територията ѝ Слънцето никога не залязва, иска точно тази скала? Минават няколко десетилетия преди отговорът да бъде намерен в разсекретени документи на британското военно министерство, пише BBC.

Но да започнем отначало. Година след „анексирането“ на новата територия британският учен Джеймс Фишър описва острова като „най-изолираната малка скала в световния океан“. Тя се намира на цели 11 часа път с кораб от шотландските Западни острови. Състои се от гранитни скали, като има само едно равно място, на което човек може да стои изправен – парче с размери 3.5 на 1.3 метра.

За съществуването на Рокал никой не подозира до 1831 г. Тогава скалата е картографирана за пръв път от капитана А.Т. Видал. Миниатюрният остров съществува в тотална неизвестност до 1949 г., когато радио BBC започва да използва името му в едно от своите предавания – прогноза за времето и условията за плаване в морето.

Времената вече са други. Наскоро е приключила Втората световна война. И е започнала Студената война. Както сам казва британският премиер Уинстън Чърчил:

„От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, континентът е разделен от Желязна завеса. Зад нея остават столиците на всички древни държави от Централна и Източна Европа“.

Известен със своите странности, британският премиер е бил завладян от идеята за птицечовка, докато воюва с нацистка Германия

„Операция Птицечовка“: Историята на чудатото животно, което Чърчил си пожелава насред войната

В условията на изострящо се напрежение и ядрена надпревара довчерашните съюзници разсъждават за света по различен начин. И точно в тази ситуация Великобритания решава, че остров Рокал е от „стратегическо значение“. Причината? В района редовно патрулират британски, но и съветски подводници. Ето защо контролът върху миниатюрния остров се смята за ключов за владение на околните води.

Освен това на около 370 километра източно, на един от шотландските острови, Великобритания създава първия си полигон за тестване на ядрени ракети. И се притеснява, че „враждебни агенти“ може да завладеят остров Рокал и така да застрашат новата база или пък да събират информация за ядрените ракети.

Затова през 1955 г. на капитан Конъл е наредено да анексира острова в името на британската кралица. Той стига до скалата на 15 септември, но чака още три дни, за да утихнат силните ветрове. След това трима морски пехотинци заедно с Фишър кацат на острова с малък хеликоптер. Те забиват знаме и официално обявяват скалата за британска територия. По-късно капитан Конъл разказва пред BBC, че заповедта му е била да се направи точно това.

„Изпратихме на Адмиралтейството съобщение, което гласеше: „Операция „Рокол“ завърши успешно“. Никога не съм се чувствал по-добре след изпълнена мисия“, допълва капитанът.

Фишър пък е изпратен със задача да вземе проби от скалите. С проучването се заемат експерти от Британското геоложко дружество. И намират интересни находки. Те стигат до извода, че островът е образуван от вулканични скали. Освен това се установява и минералът базалт, който към онзи момент не се намира никъде другаде по света.

Кирка и въже не са нужни. Участниците ще разчитат основно на логиката си

Злато! Злато! Канадска компания организира търсене на 1 млн. долара в сандък

През 1955 г. Великобритания успява да намери аргументи по линия на националната сигурност, за да анексира острова. Десетилетие по-късно обаче се оказва, че опасенията на бившата империя са отпаднали и тогава започват проблемите. През 60-те години на миналия век се разбира, че районът около Рокол е богат на петрол, както и на риба. Тогава Исландия и Дания предявяват претенции. През 1972 г. в опит да засили позициите си британският парламент окончателно одобрява включването на миниатюрната територия в държавните граници. Никоя друга държава обаче не признава това действие.

През 1982 г. държавите в ООН ратифицират Конвенцията за моретата, с която се забранява използването на необитаеми скали за териториални претенции. На практика това означава, че макар и анексиран, остров Рокол не може да бъде използван, за да получи Великобритания права и над петролните залежи.

През 1985 г. пенсионираният войник Том Маклийн прави нестандартен опит да затвърди териториалните претенции на родината си. Той отива на острова и остава там 40 денонощия в нещо като дървена кутия. Целта му е да покаже, че дори в такива сурови условия може да се живее, както и да привлече внимание към темата.

„Когато Великобритания анексира островчето през 1955 г., никой не се поинтересува от него. Но когато се разбра, че има петрол, всички го поискаха“, казва Маклийн.

С китайския милиардер Джъстин Сун като министър-председател, Либерландия се надява да постигне напредък в международната дипломация и най-накрая да уреди въпроса с парцела горска земя, за който твърди, че е негова собственост

Историята на Либерландия: Как една крипто-микронация си спечели симпатиите на Белия дом

Дванайсет години по-късно трима активисти на „Грийнпийс“ правят нещо подобно, но с различна цел. Веднъж кацнали на острова, те го обявяват за столица на „нова микронация“ - „Глобалната държава Уейвленд“. Тримата протестират срещу издаването на разрешения за проучване на петролните залежи и обявяват, че всеки който положи клетва за вярност към новата държава, ще получи гражданство. Тримата остават на острова 42 денонощия, с което чупят рекорда на Маклийн.

Малко след това Великобритания решава да се откаже от претенциите си. Държавата признава, че Рокол е скала, т.е. минава под защитата на Конвенцията, а парламентът ратифицира документа през 1997 г. Обединеното кралство отстъпва и правата за риболов в голям радиус, което пък предизвиква недоволството на британските рибари.

„Няма по-пусто и по-отчайващо място на света“, казва за Рокол покойният шотландски политик и някогашен моряк Уейлънд Йънг, лорд Кенет.

Но въпреки това няколко държави яростно спорят за него. А авантюристи са примамени от условията там. През 2014 г. един от тях, Ник Ханкок, поставя нов рекорд, издържайки 43 денонощия там. През 2023 г. се наложи бившият военен Кам Камерън да бъде евакуиран по спешност след като екипировката му се повреди.

„Няма по-ужасяващо нещо от това да си сам на тази скала, на почти 500 километра от други хора и на 320 километра от най-близката земя“, казва по-късно той.