Превърнала се приживе в най-презираната жена в Европа, кралица Мария-Антоанета е очернена от критиците си като празноглава, интригантка и безразсъдна прахосница – а след това публично екзекутирана.

Столетия по-късно обаче, голяма изложба в нейна чест разплита някои митове около противоречивата ѝ личност, разказва BBC.

„Всички погледи ще бъдат насочени към теб“, ѝ казва през 1770 г. Мария Тереза, императрица на Австрия, когато дъщеря ѝ, тогава 14-годишната Мария Антония, се готви да сключи брак с бъдещия крал на Франция Луи XVI в двореца Версай.

Но вниманието, на което е подложена Мария Антоанета, както по-късно става известна ерцхерцогинята, се оказва много по-жестоко от очакваното.

Тя остава в историята като безразсъдна прахосница, чийто разточителен начин на живот води страната до фалит – обвинения, които предизвикват Френската революция и стават причина за рядко и шокиращо зрелище: публичната екзекуция на кралица.

© Victoria and Albert Museum | Портрет на Мария-Антоанета, кралица на Франция, маслена живопис, Франсоа Юбер Друе, 1773 г., Версай

Най-знаменитата реплика, която ѝ приписват, е: „Когато няма хляб, нека да ядат пасти“, отправена по повод изнемогващите от глад поданици на Френското кралство.

Въпреки това, три столетия по-късно интересът към личността на Мария-Антоанета не отслабва, а истината около нейната история стои под все по-сериозен въпрос.

Заслужава ли да бъде презирана толкова или е просто изкупителна жертва, заклещена между противоречиви интереси и унищожена от лъжи? За д-р Сара Грант, куратор на изложбата „Стилът на Мария-Антоанета“, която се открива във V&A от 20 септември, тя е „най-модерната и най-противоречива кралица в историята“.

По повод 270-годишнината от рождението на тази новаторска, но злепредставена личност, изложбата отдава почит на нейния стил и разглежда митовете около нея.

Версай и науката: Нова изложба представя различен поглед към двореца на Краля Слънце

Репликата с пастите

Всъщност, апокрифния коментар „нека да ядат пасти“, груб отговор на опустошителния недостиг на хляб, за първи път е приписан на „великата принцеса“ в „Изповедите“ на Русо от 1765 г., когато Мария-Антоанета обаче е била на 10 години и все още е живяла в Австрия, така че е невъзможно да е бил произнесен от нея.

Още фалшиви новини се появяват покрай „аферата с диамантеното колие“ (1785-1786), при която колие с над 600 диаманта е поръчано от името на кралицата, за да затвърди репутацията ѝ на разточителна, въпреки оправдателната присъда в съда. Реплика, заедно с колието „Съдърланд“, за което се твърди, че съдържа камъни от оригинала, е представена в изложбата.

© Victoria and Albert Museum, London

Други предмети говорят за нейното наследство като създателка на модни тенденции: разкошни мебели от френския Ренесанс (1800-1890), които имитират елементи от нейния стил, и розови обувки от филма с „Оскар“ на София Копола „Мария-Антоанета“ (2006), проектирани от Маноло Бланик, който признава в предговора на каталога към изложбата, че остава „възхитен от всичко, свързано с кралицата“.

© Manolo Blahnik

Разкошният начин на живот със сигурност е бил сол в раните на гладуващите бедни.

Омъжена за слабохарактерен и доста скучен съпруг, който се интересува повече от лов, отколкото от нея, и който в продължение на седем години е медицински неспособен да консумира брака им, младата кралица се развлича с екстравагантни партита, хазарт и мода.

Нейните фантастично декорирани рокли, увенчани с огромни пищни прически, са широко копирани по онова време, а векове по-късно вдъхновяват звезди като Мадона и Риана, както и модни властелини като Вивиан Уестууд, Кристиан Диор и Франко Москино.

Who's That Girl: Ще разкаже ли Мадона живота си във филм… или Netflix сериал

„Мадам Дефицит”

Прякорът „Мадам Дефицит” също е безоснователен. Въпреки че харчи по-малко от братята на краля и е само една от поредицата разточителни френски монарси, тя се превръща в удобна изкупителна жертва за управлението на хазната.

„Всъщност разходите за войни са тези, които фалират Франция, а не парите, които Мария-Антоанета харчи“, казва Грант пред BBC. „Бюджетът ѝ за гардероб днес се равнява на около 1 милион долара, но Франция е похарчила 11,25 милиарда долара само за Американската война за независимост.“

Дори намаляването на разходите ѝ носи нови врагове. „Когато тя спира да носи коприна, копринената индустрия е в буря, защото прехраната им е застрашена“, казва Грант. И когато през 1783 г. се опитва да проектира различен образ с портрет, на който е ов по-неформално „селско“ облекло, което ще популяризира, той бързо е заменен с нещо по-изтънчено и официално.

„От нея се очаква да създава царствено зрелище. Така монархията поддържа своята власт.“, допълва Грант.

Фолклорът около тази ранна модерна знаменитост пренебрегва и нейната филантропия.

Тя рециклира гардероба си всяка година, като го споделя със своите придворни, и осиновява няколко деца, сред които Жан Амилкар от Сенегал, когото освобождава от робство.

Тя „отхвърля предложенията за скъпи подаръци от съпруга си“ и „раздава щедро за благотворителност“, разказва за BBC Мелани Бъроуз, изследовател на епохата. Далеч от „празноглавата идиотка, за която я представят“, твърди Бъроуз, кралуцата била „добронамерена, щедра и добросърдечна“.

Представена на френския двор като жест на помирение след години вражда с Австрия, Мария-Антоанета има раздвоение в националната си лоялност, което я хвърля в подозрения – не всички основателни, че споделя военни тайни с Австрия. Тя е смятана за безразлична към френския народ, а унизителните препратки към нея като L'Autri-chienne”(игра на думи на френски за „австрийка” и „кучка”) са пример за недоверие в общественото мнение.

За разлика от краля, кралицата няма официална власт и остава на заден план. Мария-Антоанета била считана за прекалено известна, прекалено жизнерадостна и склонна да използва чара си, за да се меси в политическите дела, тайно да лобира пред министрите и да се противопоставя на конституционните реформи.

Историята на последната публична екзекуция с гилотина (снимки)

Клевети, лъжи и закъснели признания

Що се отнася до враговете ѝ, те категорично смятали, че трябва да бъде свалена от трона. Разпространявали дори клеветнически брошури, някои от които порнографски, в които я обвинявали в разпуснатост (граф Аксел фон Ферсен е единственият й известен любовник), оргии, лесбийски връзки и т.н.

Клюките са били „изцяло продиктувани от женомразство“, твърди Грант, добавяйки, че „много от митовете, които са се запазили, са възникнали през 19 век, когато нейните биографии били писани от мъже“.

Според Бъроуз кралицата всъщност била срамежлива. Рядко консумирала алкохол, занимавала се е само с „леко флиртуване“ и „мразела да бъде виждана гола дори от собствените си камериерки“.

Наполеон и Жозефина: Велика любов и раздяла в „жертвоприношение“ за нацията

Въпреки това, клишета продължават да съществуват.

В „Светът на Мария-Антоанета – интриги, изневери и прелюбодеяния във Версай“ (2020) Уил Башор спекулира, че хроничното ѝ маточно кървене е било причинено от венерическа болест.

Но все пак твърди, че била „емоционално малтретирана“, „скучаеща“ и „пренебрегвана“ и макар да я намира за виновна, че е търсила удоволствия извън брака, заключава, че поне за него тя е „опростена“.

В действителност „тя е била предана майка“, казва за BBC д-р Лаура О'Брайън, доцент по съвременна европейска история в Университета Нортумбрия във Великобритания, като се позовава на „по-нежната и емоционална връзка“, която кралицата имала с децата си, в контраст с нейното собствено възпитание. Била първата френска кралица, която кърми и се облича – както се вижда на портрета, по начин, подходящ за родителството и живота в нейното провинциално убежище.

В света има 26 монархии. По какво се различават техните правила и ценности?

Имиджът на най-мразената кралица на Европа е свързан и с трагичната ѝ история: дете от кралска династия, което става кралска съпруга, поставена в невъзможна ситуация и в крайна сметка превърната в трагична фигура, откарана с каруца до гилотината с бяла риза и с остригана коса.

За революционерите тя става символ на всичко, което Франция трябва да промени, а екзекуцията ѝ през 1793 г. е опит страната да се изчисти от всичко най-лошо от стария режим.

Независимо дали смъртта на Мария-Антоанета е била оправдана или не, тя не успява да засенчи влиянието ѝ.

Появява се модата на къси прически „таралеж“ и кървавочервени колиета, напомнящи за отрязаната глава на гилотината. Тя е мразена от вярващите на историите около нея, но и обект на тайно възхищение за мнозина.

„За мен тази изложба е сбъдната мечта. Реабилитацията на Мария-Антоанета.“, допълва Маноло Бланик.

„Стилът на Мария-Антоанета“ ще бъде изложена във Victoria and Albert Museum, Южен Кенсингтън, Лондон, от 20 септември 2025 г. до 22 март 2026 г.