ЕС се втурва да похарчи милиарди за изграждането на „стена срещу дронове” с технология, която е изпитана в бойни условия в Украйна, след неотдавнашните набези на Русия във въздушното пространство на НАТО.

Реакцията от миналата седмица на руските въздушни набези в Полша и Румъния показа, че НАТО разчита на скъпа технология за прехващане на сравнително евтини дронове – явна уязвимост, която Москва може да експлоатира в бъдеще. За да запълни тази празнина, Брюксел насърчава столиците да използват средства от ЕС и да закупят съвместно системи, които са се доказали в Украйна.

Няколко часа след като самолети на НАТО свалиха няколко от 19-те дрона, които навлязоха във въздушното пространство на Полша, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа трябва да „изгради стена срещу дронове“ на източната си граница. По думите ѝ това ще бъде „европейска способност, разработена съвместно, разгърната съвместно и поддържана съвместно, която може да реагира в реално време“.

ЕС ще създаде и „дрон алианс“ с Киев, подкрепен с финансиране в размер на 6 млрд. евро, за да „превърне украинската изобретателност в предимство на бойното поле и в съвместна индустриализация“.

Полша, балтийските държави и Финландия – държавите от ЕС, граничещи с Русия – обявиха планове за укрепване на границите си, но официални лица предупреждават пред Financial Times, че този подход ще бъде ефективен само ако е унифициран и се основава на общи и напълно интегрирани технологии.

Служител на ЕС коментира пред изданието, че „отбранителната позиция на Европа е твърде фрагментирана, но именно в тази област наистина се нуждаем от много по-голяма координация“.

Много компании пускат на пазара все по-иновативни софтуери, които ще направят атаките с безпилотни апарати, преодоляващи отбраната на врага, още по-смъртоносни

Рояци от дронове, управлявани от AI, променят основите на войната

„Не може една държава на предната линия да прави едно нещо на границата си, а друга да прави нещо различно“, добавя той. „Русия просто ще приспособи подхода си към нашите слабости“.

Членовете на източния фланг на НАТО ще получат близо 100 млрд. евро под формата на заеми, свързани с отбраната, от общо 150 млрд. евро, набрани от общия бюджет на ЕС. Заемите по програмата „Сигурност за Европа“ „ще помогнат“ за инициативата за изграждане на стена срещу дронове, според говорителят на Комисията Томас Рение, „ако държавите членки искат да имат общ подход за защита на ЕС“.

Даниела Хилденбранд, ръководител на отдела за решения срещу дронове в германската отбранителна компания Hensoldt, пък акцентира, че регионът става „малко по-креативен в договорните споразумения, за да се гарантира, че имаме цялостен защитен щит за Европа и НАТО“.

„Това означава да се проучи как държавите членки могат да имат многонационални рамки или да си помагат взаимно с капацитет“, казва тя.

Крилата ракета с дълъг обсег на компанията за бойни дронове Fire Point Defense може да носи бойна глава с тегло 1150 килограма на разстояние 3000 километра

Flamingo FP-5 – нова украинска ракета заплашва цялата европейска територия на Русия

За да запълни празнината, докато се придобиват нови отбранителни системи, НАТО стартира мисия за противовъздушна отбрана – Eastern Sentry – в която участват изтребители, кораби и разузнавателни системи, разположени по източния фланг, от Финландия до България.

„Не сме готови“, казва Макс Ендерс, ръководител на отдела за бизнес развитие в стартиращата компания Tytan, базирана в Мюнхен, която произвежда дронове прехващачи, използвани на фронта в Украйна. „Има цяла категория заплахи, срещу които Европа в момента се бори да се защити“.

Ендерс описва конфликта с Русия като „война на итерации“, в която и двете страни усъвършенстват своите безпилотни летателни апарати и прехващачите, способни да ги свалят.

Украйна е внесла иновации в областта на противовъздушната отбрана от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Макар Киев да разчита на западните си партньори за противовъздушни системи за сваляне на ракети, страната е пионер в разработването на рентабилни начини за справяне с руските атакуващи дронове.

Тъй като стандартните радари не могат да засичат малките, нисколетящи дронове Shahed, украинските технологични компании са разработили национална система от акустични сензори, които могат да ги идентифицират по звуковия им отпечатък. Тази информация се предоставя на стотици мобилни екипи, оборудвани с противовъздушни оръдия и тежки картечници – решение, което е много по-евтино от използването на ракети.

Евтините безпилотни апарати над Полша бяха свалени със скъпоструващи ракети, което показва, че европейските страни трябва сериозно да помислят за моментните си възможности в новия начин на водене на война

Готови ли са страните от НАТО за руските дронове?

Миналата седмица президентът Володимир Зеленски предложи на Полша обучение за борба с руските дронове, по-специално с иранските Shahed. Министерството на отбраната във Варшава разкри, че „се водят напреднали преговори между специалисти от двете страни относно задълбочаване на сътрудничеството в областта на дроновете и системите за противодействие срещу тях“.

Каролис Алекса, заместник-министър на отбраната на Литва, посочва пред Financial Times, че балтийската страна следва украинската практика да използва мобилни бойни екипи за сваляне на дронове, засечени от акустичната система за откриване.

„Използването на оръжия като изтребители и ракети е твърде скъпо. Ето защо насърчаваме по-евтини и по-умни решения“, казва той.

Подобна акустична система се внедрява и в Латвия, а Румъния проучва как украинският опит може да ѝ помогне, за да заздрави защитата си срещу безпилотни апарати.

„Концепцията за войната с дронове промени същността на съвременните въоръжени конфликти“, казва и бригаден генерал Марку Витасаари, директор на Националната отбранителна единица на Финландия. „Със сигурност е необходимо да се разработят нови контрамерки, особено срещу безпилотни системи. Някои варианти вече съществуват и се използват, но са необходими нови технологии и методи“.