Испанският град Сантяго де Компостела, крайна точка на едноименния поклоннически маршрут и предполагаемото място на погребението на Свети Яков, се присъедини към дългия списък от европейски дестинации, които се борят със свръхтуризъм.

Но докато в Барселона се опитаха да отблъснат цунамито от туристи с водни пистолети, кварталната асоциация в Сантяго де Компостела прилага по-приятелски подход.

Те са изготвили наръчник за добри маниери за посетителите, преведен на няколко езика и разлепен из целия град и неговите все по-многобройни хостели.

За съжаление, повечето посетители не се съобразяват с призивите, пише Euronews.

„Натискът надхвърля разумните граници“

Камино де Сантяго, известен като Пътят на Свети Яков, датира от 9 век, като поклонниците следват пътеки с дължина стотици километри, които започват от Португалия и Франция.

Той придобива съвременна популярност с филма „Пътят“ от 2010 г. с участието на Мартин Шийн. През последните години този бум на посетители се усили от социалните медии и пътуванията, мотивирани от преживявания, след пандемията.

Unsplash

Миналата година рекордните половин милион души са предприели поход по един от одобрените маршрути до катедралата – което се равнява на пет пъти населението на града и бележи 725-кратно увеличение в последните 40 години. Към тоова се прибавят и обикновените туристи, които не пристигат по маршрута.

Новият пътеводител напомня на посетителите за общите норми на поведение, като да не вдигат шум, да спазват правилата за движение и да използват пластмасови протектори на туристическите си щеки, за да не повредят тесните калдъръмени улици на града.

Изглежда обаче, че това не дава особен резултат. Големи групи все още изпълват улиците, пеейки шумно химни, велосипеди се движат в грешната посока, а металните върхове на щеките тракат по земята.

В социалните мрежи е пълно със снимки на Сантяго, в които се осъжда липсата на благоприличие.

По-голямото неудобство обаче произтича от самото количество на туристите; старият град и площадите около катедралата, в която се намира гробницата на апостол Свети Яков, днес са почти изцяло населени от външни лица, чийто приток е довел до изселване на местните.

Unsplash

Тази динамика превръща Сантяго в най-новата глобална дестинация, където местните жители са разочаровани от прекомерния туризъм, който променя тяхната общност.

„Ние не страдаме от туризмофобия. Винаги сме живели в хармония с туризма, но когато той излезе извън контрол, когато натискът надхвърли разумните граници, тогава възниква отхвърляне“, каза Роберто Алмуиня, председател на кварталната асоциация в стария град, който е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Наемането на жилище е мисия невъзможна

Разпространението на краткосрочните наеми в Сантяго де Компостела е доведело до увеличение на годишните наеми с 44 % от 2018 до 2023 г., според проучване на общинския съвет на Fundación Universidade da Coruña.

Това кара общинските власти през май да поискат от регионалното правителство да класифицира района като зона с висок натиск, като Барселона или Сан Себастиан, което би помогнало да се ограничи увеличението на наемите.

Още през ноември миналата година общинският съвет на Сантяго налага забрана на туристическите настанявания като Airbnb в историческия център, като в изявление се аргументира, че това е „необходимост, произтичаща от значителния им растеж, който има ясни ефекти върху броя на жилищата, достъпни за жителите, и върху цената им“.

Сихара Перес, изследовател в Университета в Сантяго, описва намирането на жилище под наем в града като „мисия невъзможна“, а 27-годишният Антонио Херемиас споделя пред AP, че обмисля да се премести обратно при майка си, защото заплатата му на пълен работен ден в склад не е достатъчна, за да свърже двата края.

32-годишната Андреа Допазо се опитала да се изнесе от дома на родителите си в квартал на 5 км от центъра на града. Но желанието й да продължи да живее в мястото, където е израснала, и силните й връзки с общността се оказали напразни. В крайна сметка тя трябвало да се задоволи с нещо извън Сантяго. „Единствените хора, които са успели да останат в кварталите, са тези, които са имали късмета – или нещастието, да наследят апартамент от своите баби и дядовци, или родители“, казва тя.

В цяла Испания имаше протести срещу недостъпните жилища, като много хора свързват кризата с жилищата с туристите, които завземат сегмента с краткосрочни наеми.

„Градът се е опразнил“

В старата част на града туристите могат да отседнат в малки хотели, разположени или в огромни хостели, които не са обект на забраната. Но в стремежа си да спечелят пари, някои краткосрочни наемодатели явно нарушават ограничението, което се доказва от факта, че наемателите имат свободен достъп до ключовете в кутии, закачени извън сградите.

„Някои спазват правилата, а други не, но това е моделът, който наистина ограничава жилищното настаняване“, казва Монсе Вилар от друга квартална група, Xuntanza.

Кметството на Сантяго заявява пред AP, че „прави всичко по силите си, за да наложи спазването на правилата“ и че предприема действия, когато открие случай на незаконно настаняване на туристи в апартаменти.

Между 2000 и 2020 г. историческият център е загубил около половината от постоянното си население, намаляло до едва 3000 жители, които „се съпротивляват като гали“ зад дебелите каменни фасади на сградите, казва Алмуиня.

Няма вече железарии или павилиони за вестници, а само една пекарна. Няколко хранителни магазина съжителстват с кафенета, сладкарници и магазини за сувенири.

„Градът се е опразнил. Достатъчно е да се разходите, за да видите, че всичко, което ни е останало, са затворени, изоставени сгради, които се разпадат“, допълва той.

„Духовността се е изгубила малко“

Тази година броят на поклонниците в Сантяго, е на път да постави нов рекорд.

Този ръст допълнително влошава настроенията на жителите по отношение на икономическия модел на града, ориентиран към туризма. Половината го отхвърлят към 2023 г., което е увеличение от малко над една четвърт преди десетилетие, според проучване на Rede Galabra, изследователска група, фокусирана върху културни изследвания в Университета на Сантяго.

Дори някои от поклонниците забелязват промяна, като испанците Алваро Кастано и Але Остезо, които се срещат по маршрута преди 4 години и оттогава се връщат всяка година.

„Камино става все по-известен, все повече хора идват“, казва Остезо в края на пътуването им, сред групи от поклонниц, които си правят снимки, и допълва: „Изглежда, че духовността се е изгубила малко.“