Откриването на „Титаник“: Прикритие за секретна военна операция

В едно ранно септемврийско утро преди 40 години на мониторите на изследователския кораб Knorr, чиито уреди преглеждат дъното на Атлантическия океан, се появява изображението на метален цилиндър. В този момент четирима души от екипа следят техниката. Те са част от експедиция с изключително важна задача – да намерят останките на потъналия „Титаник“.

И тъй като подозират на какво може да са попаднали, те бързо изпращат корабния готвач да извика ръководителя на експедицията Робърт (Боб) Балард. Той, буден, но още по пижама в каютата си, скача като обезумял и хуква към мониторите.

„Готвачът изобщо не успя да довърши изречението, аз просто изхвърчах“, ще си спомни по-късно Балард.

Той е океаонолог, инженер, експерт по подводна археология и офицер от американския военноморски флот. Изобщо – човек, за когото откриването на „Титаник“ значи изключително много.

„Когато погледнах изображението, разбрах, че цилиндърът всъщност е бойлер, закачен на стена. И осъзнах, че е от „Титаник“, разказва той пред CNN.

До този момент са минали 73 години от трагичното потъване и никой не е успял да намери останките. За Балард и екипа му също не е лесна задача.

Бизнесът с подводници се пробужда след трагедията с Titan

„Титаник“ отплава на първия си и последен курс през 1912 г. Преди това е описван като кораб, който не може да потъне при никакви обстоятелства. Събитията обаче го превръщат в символ на технически провал, а и на човешка глупост.

Откритието на Балард през 1985 г. само засилва интереса към историята на „Титаник“. Дванайсет години по-късно на екран ще се появи един от най-успешните филми на всички времена с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли. Днес, 40 години по-късно, интересът към „Титаник“ не е угаснал. Само преди две години батискаф с петима души на борда потъна по време на подводна „екскурзия“ около останките. Сред загиналите беше милионер, точно както и при потъването на самия кораб, на който се качват редица богати хора.

Имплозията на подводницата Titan е била предотвратима катастрофа, заключи Бреговата охрана на САЩ

За изследователи като Балард откриването на „Титаник“ е като изкачването на Еверест за алпинистите. Но как точно той успява? Зад експедицията му се крие една любопитна подробност и участието на една от най-мощните организации в света – американската армия.

Експедицията от 1985 г. не е първата за Балард. Осем години по-рано той се проваля в търсенето след като 917-метрова сондажна тръба с прикрепени към нея камери и сонари се чупи на две, разказва ученият в издадените пред 2021 г. мемоари „Into the Deep”.

Този провал убеждава Балард, че е по-добре да разчита на дистанционно управлявана техника при такива издирвания. Сега обаче му трябва финансиране, за да си купи/създаде такива устройства.

За негов късмет по това време Военноморските сили на САЩ също силно се интересуват от апаратура за дълбоководни изображения. Балард им предлага системата за изследване на морското дъно Argo. И дори успява да ги убеди да използват издирването на „Титаник“ като прикритие за собствената си експедиция, чиято цел е откриването на две потънали през 60-те години ядрени подводници – USS Thresher и USS Scorpion.

Нов документален филм показва скандални разкрития за подводницата Titan

“Това, което не се знаеше по онова време, беше, че аз ръководех секретна военна операция, а „Титаник“ беше само прикритието“, казва Балард.

И съвсем в духа на продължаващата тогава Студена война обяснява:

„Не искахме руснаците да разберат къде са нашите потънали подводници“.

Въпреки че е планирал издирването на „Титаник“ години наред, Балард не е оптимист. Първо, срокът за експедицията е кратък. И, второ, по същото време екип от френски учени, оборудвани с модерна технология, също започва издирване. Все пак Балард се уговаря с французите, че ако първи открият останките, ще му дадат една седмица, за да ги заснеме и той.

Те обаче пропускат, а малко след това Балард попада на находката, използвайки техника, която сам описва като „камера на въже“. Преди това ученият разказва, че получил „прозрение“ докато мислел за потъването на подводницата USS Scorpion.

Около мястото на потапянето ѝ имало останки, разхвърляни на периметър с дължина около два километра. Балард се досетил, че при „Титаник“ вероятно се е получило същото. И така започва да търси не самият кораб, а голямото поле с отломки около него.

Системата за подводно снимане Argo прави черно-бели изображения и видео. Именно с нея е направен първият запис на потъналия „Титаник“, а с друга технология са направени и множество снимки.

Подводно картографиране дава нов поглед към останките на Титаник

Година по-късно Балард и екипът му се връщат на мястото с много по-модерни камери и заснемат всеки сантиметър от „Титаник“. Тогава ученият става и първият слязъл до останките с подводница. Той лично я управлява и му отнема два часа, за да стигне до дъното. Разказва, че там забелязал „трогателни артефакти“ като детска кукла, бутилки от шампанско и сребърни прибори. Не видял човешки останки.

Титаник II: Австралийски милиардер обещава да построи кораб, много по-добър от оригинала

„Титаник“ далеч не е единственото откритие на Балард. Той намира и нацисткия военен кораб „Бисмарк“, потопен от британски военноморски сили през 1941 г. Освен това ученият открива и американския самолетоносач „Йорктаун“. През 2019 г. обаче Балард се проваля при издирването на самолета на Амелия Ерхарт, една от първите жени авиаторки, изчезнала безследно по време на полет над Тихия океан през 1937 г.

Според 83-годишния Балард бъдещето в морското издирване е в безпилотните кораби и подводници.

„Представете си, че можем да използваме множество автономни подводници. Те биха били като глутница за издирване“, казва той.

Макар и на възраст, ученият не се отказва от най-голямата си страст. Наскоро той беше в района на Соломоновите острови в Тихия океан, където през Втората световна война са паднали множество самолети и са потопени военни кораби.

„Много обичам, когато хлапета ми казват да се спра, за да има какво да намират и те“, шегува се Балард.

И е убеден, че и за следващите поколения ще има достатъчно за откриване.