Икономиката на величието: Колко е струвало изграждането и поддръжката на „Св. София“?

В продължение на почти 1000 години „Света София“ (Hagia Sophia), един от най-известните храмове в света, функционира като църква. След това Константинопол или днешен Истанбул е превзет от турските войски. Новите властници превръщат църквата в джамия, каквато е и до днес.

Посещението на „Света София“ е духовно преживяване, независимо дали си вярващ или не. Това е изключително място, носещо много история. В този храм мирно съжителстват мозайки на християнски светци с ислямска калиграфия, славеща Аллах и неговия пророк Мохамед. Тази джамия е символ, феномен и паметник.

Като всяка монументална сграда „Света София“ има своята митология. Някои от историите около храма са истина, други – не, а трети са просто преувеличени, за да впечатляват. Но едно е сигурно – за нея може много да се разказва, пише CNN.

Строителството на първата сграда започва през VI в. Тогава градът носи името на римския император Константин, който премества столицата на империята на изток и утвърждава християнството като официална религия. Построена е върху езически храм, т.е. на място, считано за свято така или иначе.

Твърди се, че със „Света София“ се поставя началото на византийската епоха в историята на Римската империя. Император Константин не доживява завършването й. Тя е открита от сина му Констанций II през 360 г. сл. Хр. Тогава е наричана Magna Ecclesiа или „Велика Църква“. Няколко десетилетия по-късно е разрушена от последователите на епископа Йоан Златоуст, който бил изгонен от Константинопол. През 415 г. Император Теодосий II открива обновената църква. Но през 532 г. това здание е опожарено.

Разшифровани са викингските графити от храма „Света София” в Истанбул

Юстиниан I е владетелят, по чието нареждане започва строителството на сегашната сграда. Описван като много амбициозен човек, той иска нещо внушително. Работата по сградата продължава пет години.

Един анонимен исторически извор твърди, че когато Юстиниан видял завършената църква, се затичал към олтара, за да благодари на Бог, че му е дал възможност неговото творение да надмине по големина, красота и изящество храма на Соломон в Йерусалим.

Този разказ звучи много интересно, но според историка и специалист по „Св. София“ Седат Борнoвали е напълно неверен. Анонимният автор пише 300 години след построяването на храма и такава информация не се среща никъде другаде.

„Ако тези твърдения бяха верни, щяхме да ги видим в трудовете на Прокопий, историкът на Юстиниан I”, казва Борновали.

Прокопий е известен с хапливия си език и презрението си към Юстиниан. Но въпреки това и историкът е възхитен от църквата.

Вкусът на Турция: Любимите ресторанти в Истанбул на шеф с две звезди „Мишлен"

Каквито и да са били подбудите на императора да започне такова мащабно строителство, е ясно, че държавата му е платила скъпо за него. Разглеждан като „мегаструктура“ на древността, храмът е струвал колосална сума. Някои историци сочат, че Юстиниан е платил 15-20 хил. паунда злато, което в наши дни би означавало 1.3 млрд. долара. Иначе казано – за „Св. София“ е платено повече, отколкото френската държава даде за възстановяването на „Нотр Дам“ след пожара.

Тъй като строежът започва малко след едно въстание срещу Юстиниан, Борновали смята, че императорът е конфискувал имуществото на противниците си и го е ползвал за строежа. Подготовката е започнала доста преди това, защото само докарването на камъните вероятно е отнело години.

Euromonitor обяви Истанбул за най-посещавания град в света

По време на византийската империя „Св. София“ е нещо като център на православното християнство. Този статут се запазва в продължение на векове. През 1453 г. обаче Константинопол е превзет от войските на султан Мехмед II Завоевателя. Върху руините на Византия той изгражда собствената си империя – османската, която съществува чак до второто десетилетие на XX век.

Медхмед обаче счита себе си за наследник на унищожената Византия, а от там – и на древния Рим. И това е една от причините да нареди да се запазят християнските символи в „Св. София“. Иначе църквата е превърната в джамия.

След завладяването на града Мехмед II прави първата си петъчна молитва именно в този храм, с което поставя началото на традиция и за следващите владетели. Всъщност молитвата в „Св. София“ се счита за нещо задължително за всеки султан наред със сядането на трона.

Изглежда, че още преди да завладее столицата на Византия Мехмед II е имал ясна идея какво иска да прави с храма. Той казал на войниците си, че могат да грабят в продължение на три дни, но им забранил да припарват до църквата. Така сградата е запазена непокътната.

Архитектурното наследство на Мимар Синан: От Свиленград до Селимие

Не всички султани обаче са като Мехмед II. Около век по-късно Сюлейман I нарежда християнските символи и изображения да бъдат скрити и те са заличени с мазилка. Нещата остават така чак до идването на власт на Мустафа Кемал Ататюрк през XX век. Той реформира из основи турската държава и създава република отричайки религиозния характер и отделяйки светската власт от духовната.

През 1926 г. започва основен ремонт на „Св. София“. Реставрацията приключва в средата на 30-те години и тогава са разкрити отново ранните християнски мозайки. В продължение на десетилетия сградата функционира като музей, но през 2020 г. отново заработва като джамия като вторият етаж все пак е запазен за музей. С това турските власти си навличат доста критики, защото сградата е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Лудият мед от Турция – съкровище с уникални свойства и опияняваща история

Споровете дали „Св. София“ да е музей или храм още продължават. Един от предлаганите варианти е тя да се ползва само за петъчни молитви или на големи празници като Рамазан.

Колко е важна „Св. София“ може да се съди от една история от Първата световна война. Тогава Истанбул е окупиран от британски, френски и гръцки сили. Един от командващите турската армия заплашва, че храмът ще бъде сринат, ако окупационните войски се опитат да го превърнат отново в църква.

Днес „Св. София“ е отворена за посетители. Съвсем наскоро започна тригодишен проект за реставрация на централния ѝ купол. Смята се, че това ще е най-мащабният ремонт в 1500-годишната история на храма.