Google избегна съдебна заповед за разделяне на платформите ѝ въпреки решението на американския съд от миналата година, че компанията е създала незаконен монопол. Вместо да наложи разбиването му, съдията е определил как технологичният гигант трябва да отслаби контрола си върху онлайн търсенето.

Съдия Амит Мехта заявява, цитиран от Financial Times, че заплахата за търсачката на Google, породена от чатботовете с изкуствен интелект, е била решаваща за решението му да наложи по-леки изисквания към компанията.

Американското министерство на правосъдието искаше да застави Google да продаде браузъра си Chrome и, ако е необходимо, операционната си система Android, след като миналата година спечели историческо решение, че компанията поддържа незаконен монопол в онлайн търсенето. Последната съдебна заповед обаче не достига най-крайните резултати, от които се опасяваха инвеститорите, като например пълна забрана на сделките за дялово участие в рекламните приходи с компании като Apple. Акциите на Alphabet, компанията майка на Google, се повишиха със 7% в следборсовата търговия, а Apple отбеляза ръст от около 3%.

Дан Айвс, анализатор в Wedbush Securities, казва пред Financial Times, че решението от вторник е „огромна победа“ за двете компании. По думите му то носи облекчение за Google, която претърпя правни неуспехи в резултат на порива на американското правителство да се бори с антиконкурентното поведение на големите технологични компании. Делото също така подчертава нарастващата заплаха от изкуствения интелект за основната дейност на компанията.

„Появата на генеративния изкуствен интелект промени хода на това дело“, пише Мехта в решението си от вторник.

По думите му процедурите за налагане на санкции на Google с цел премахване на монопола ѝ „са били насочени както към насърчаване на конкуренцията между търсачките, така и към гарантиране, че доминиращата позиция на компанията в областта на търсенето не се пренася в тази на GenAI“.

AI Overviews на Google отклонява трафика от сайтовете, което може да има пагубен ефект върху тях.

Ще оцелее ли интернетът в ерата на изкуствения интелект?

Заповедта, която задължава Google да споделя повече данни и ѝ забранява да сключва договори за изключително разпространение, обхваща и новите му продукти за генеративен изкуствен интелект като чатбота Gemini. Договорите за изключително разпространение с мобилни оператори, разработчици на браузъри и производители на устройства, по-специално Apple, бяха в центъра на заключението, че Alphabet, компанията майка на Google, е поддържала незаконен монопол в областта на онлайн търсенето.

Делото беше следено отблизо от инвеститорите заради заплахата, която представляваше то за около 20 милиарда долара, които Google плаща на Apple, за да бъде основната търсачка на устройствата на гиганта от Купертино. Съгласно заповедта Google може да споделя приходите си с компании като Apple, за да поддържа търсачката и други продукти на устройствата. Но споразуменията могат да бъдат сключвани само за срок до една година и не могат да се използват, за да се попречи на партньорите на Google да предлагат други търсачки или AI продукти на своите клиенти.

Забраната на всички плащания от страна на компанията за промотиране на продуктите ѝ би нанесла съществени и в някои случаи „осакатяващи“ вреди на някои от партньорите ѝ, смята съдията. Мехта е наредил на Google да промени договора си с Apple, за да премахне изключителното споразумение за разпространение на AI услугите на компанията на нейните устройства.

Google ще трябва също така да споделя информация с определени конкуренти, като например данни за взаимодействието с потребителите, но обхватът е по-тесен от това, което американското правителство беше поискало. Мехта не стига дотам да принуди Google да се раздели с Chrome или операционната си система Android, като пише, че правителството „е прекалило с искането си за принудително разделяне на тези ключови активи, които компанията не е използвал за налагане на незаконни ограничения“.

Нестопанската организация American Economic Liberties Project обаче критикува решението, като се застъпва за по-строго прилагане на антитръстовите закони.

„Това безрезултатно решение по най-известния случай на монополизация за последните 25 години е пълен провал на съдията в изпълнението на задълженията му и трябва да бъде обжалвано“, категорична е пред Financial Times изпълнителният директор на организацията Ниди Хегде.

Google пък коментира, че има „опасения“ относно заповедта и как тя ще „се отрази на нашите потребители и тяхната поверителност“, добавяйки, че ще „разгледа внимателно решението“. Компанията добавя, че решението признава „колко много се е променила индустрията с появата на изкуствения интелект“. Това подкрепя аргумента ѝ, че не е монополист.

Брюксел се зае с тази задача преди две години, но днес всички погледи са насочени към Америка, а блокът е в ролята на зрител

САЩ се готвят да разбият Google. Може ли Европа да направи нещо повече от това да гледа отстрани?

Гейл Слейтър, ръководител на антитръстовия отдел на Министерството на правосъдието на САЩ, на свой ред заявява, че заповедта „е в съгласие с необходимостта да се възстанови конкуренцията на дълго монополизирания пазар на търсене в интернет“.

„В момента преценяваме нашите опции и обмисляме дали наложената мярка е достатъчна за постигането на тази цел“, добавя тя.

Разпореждането ще важи само за пет години, плюс една допълнителна година за неговото изпълнение, предвид конкуренцията от страна на компаниите за генеративен изкуствен интелект.

ЕС отложи решението си по разследването срещу рекламните технолохии на Google

Междувременно, в началото на седмицата еврокомисарят по търговията Марош Шефчович се намеси в последния момент, за да попречи на Европейската комисия да наложи санкция на Google за нейните практики в областта на рекламата в търсачките. Тази намеса дойде на фона на продължаващите търговски заплахи от страна на американския президент Доналд Тръмп.

Технологичният гигант е имал договори с две големи телекомуникационни компании за предварително инсталиране на неговата търсачка на телефони с Android

Google получи глоба от 30 млн. евро за антиконкурентни сделки в Австралия

В края на миналата седмица POLITICO съобщи, че Google е била уведомена, че в понеделник се очаква решение по четиригодишното разследване на ЕС срещу нейните рекламни технологии. Случаят е особено деликатен, тъй като засяга сърцевината на бизнес модела на компанията за поставяне на онлайн реклами. Но в крайна сметка решението е било спряно от Шефчович против волята на комисаря по конкуренцията Тереза Рибера.

Решението да се отложи налагането на санкции на Google идва на фона на нарастващите опасения в Европа, че Тръмп ще засили натиска си, след като през юли двете страни сключиха търговско споразумение. Американският лидер сега заплашва да „наложи значителни допълнителни мита“ и да спре продажбата на технологии и чипове на страни с цифрови правила, които счита за дискриминационни спрямо американските компании.

Антитръстовите решения на изпълнителния орган на ЕС се ръководят от комисаря по конкуренцията Рибера, но трябва да бъдат одобрени от целия колегиум на комисарите, за да бъдат официално приети. Не е обичайно комисар, който не е начело на даден доклад, да се противопоставя, особено такъв като Шефчович, който официално заема по-ниска позиция в изпълнителния орган на ЕС.