В следващите дни федерален съдия трябва да вземе решение по казус, който тормози американските и европейските антимонополни органи от повече от десетилетие: какво да се направи с монопола на Google в областта на търсенето в интернет.

Очаква се до понеделник съдът във Вашингтон да обяви решението си дали да разпореди на технологичния гигант да продаде браузъра си Chrome, един от най-ценните активи в онлайн пространството, след като през 2024 г. установи, че компанията упражнява незаконен монопол в сферата. До делото се стигна заради искане на Министерството на правосъдието на САЩ.

От гледна точка на Брюксел, който обмисля собствено антитръстово дело срещу пазарната доминация на Google, продажбата на Chrome по съдебно решение би била удобен резултат – особено като се има предвид, че Европейската комисия е подложена на натиск от администрацията на Тръмп да отстъпи от прилагането на антитръстовите си правила спрямо големите технологични компании.

„Американско решение за разделяне би предизвикало радост в ЕС“, казва пред POLITICO Аурелиен Портузе, професор по конкурентно право в George Mason University във Вашингтон, добавяйки, че това вероятно би мотивирало подобна реакция от европейска страна, за да се приведат правилата в съответствие с новата търговска реалност за Chrome.

Дори за най-запалените европейски поддръжници на разделянето на Google, заповед за подобно действие от САЩ остава много по-реалистична.

„Ако бъде взето подобно решение, то може да дойде само от САЩ“, смята Кристиан Крол, главен изпълнителен директор на търсачката Ecosia, базирана в Берлин.

AI стартъпът е предложил 34,5 милиарда долара за покупката на Chrome, тъй като предстои важно решение по антитръстово дело. Анализаторите обаче смятат, че цената изглежда ниска и е малко вероятно Google да продаде

Perplexity иска да купи Google Chrome. Уолстрийт се съмнява, че това ще се случи

„Предвид политическия климат, би било логично както от политическа, така и от правна гледна точка, американските правоприлагащи органи да предприемат първи стъпки за разбиване на големите технологични компании”, добавя пред изданието Ан Уит, професор в EDHEC Business School в Лил „Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че ще защитава американските компании срещу всяка чуждестранна антитръстова интервенция. Това поставя Европейската комисия в много трудна позиция“.

През 2023 г. тогавашният шеф на Комисията по конкуренцията Маргрете Вестагер предлага разбиване на Google заради злоупотреба с доминиращо положение в рекламните технологии. Според Уит това „предизвика шок в европейската антитръстова общност“.

Не само че ЕС никога преди не е разбивал американска компания, но и рядко е прибягвал до тази крайна мярка, когато големи европейски играчи са били хванати в неправомерно поведение. Но геополитическият климат се промени заради влизането в Белия дом на президент, фокусиран върху конкурентоспособността и сигурността. Въпреки крайното предложение на ЕС, две години по-късно служителите в Брюксел все още обмислят случая. Но това не означава, че разбиването на Google под европейско ръководство е немислимо.

„Европа е водеща в тази област от известно време“, казва Мартен Питер Шинкел, академик от University of Amsterdam, който посочва случая с Google Shopping от 2017 г. като „малка първа стъпка“, която е насочила регулаторите към по-амбициозни структурни мерки.

В този случай, както и в последвалите дела срещу Google и Meta, европейските регулатори се насочват към квазиструктурни мерки – като въвеждането на „китайски стени“ или мерки за оперативна съвместимост – предназначени да дадат възможност на конкурентите да навлязат на пазара. Този подход е залегнал и в основата на Закона за цифровите пазари на блока.

Анализаторът на Barclays Рос Сандлър пише в нов доклад, че „вероятността за продажба на Chrome, макар и малка, се е увеличила“ с наближаването на съдебното решение по знаковото антитръстово дело срещу Google

Съдебна буря за Google: Раздяла с Chrome може да срине акциите с 25%

Бъдещето на Chrome

Предстоящото решение на американския съд – независимо дали ще предпише разбиване на Google или по-скромни мерки като отмяна на многомилиардните му договори с Apple и Samsung – ще бъде само началото на един потенциално дълъг процес. Въпреки че всяка заповед за разделяне може да бъде обжалвана до 2028 г., според Портузе, някои конкуренти на Google – почти всички американски – вече проявяват интерес към една от най-ценните части от интернет пространството. По-рано този месец Perplexity AI обяви, че ще направи оферта от 34,5 милиарда долара за Chrome, ако съдията следва предписанията на Министерството на правосъдието на САЩ.

„Офертата на Perplexity е шега, трябва да добавят още една нула накрая“, казва Крол, отбелязвайки, че като независима организация Chrome може да бъде „една от най-ценните компании на планетата“.

По думите му като цяло малко потенциални купувачи имат достатъчна финансова мощ, за да купят Chrome, без да създадат допълнителни проблеми с конкуренцията.

„Ако продадете Chrome на Meta или OpenAI, доминиращата сила ще се прехвърли от един голям технологичен играч на друг“, аргументира се той пред POLITICO.

Крол, чиято нестопанска организация Ecosia е известна с това, че използва приходите си за засаждане на дървета, миналата седмица отправя една наистина смела оферта: Chrome да се предаде на фондация – американска – за да стане геополитически приемлив и да се позволи на Ecosia да го управлява от нейно име. Но от всички имена, които се споменават като сериозни потенциални купувачи, нито едно не е европейско.

Колко голям ще бъде ударът за Google след загубата в антитръстов процес?

Драстично решение: Гигантът Google трябва да бъде принуден да продаде браузъра Chrome

Допълнителни ефекти

Не всички са убедени, че принудителната продажба на Chrome е правилният подход, независимо от начина, по който се извърши.

Групата Open Web Advocacy, например, заявява, че принудителната продажба може да доведе до „тежки и дълбоко увреждащи“ косвени щети за уеб екосистемата.

Подобно разделяне би било „абсолютна катастрофа за уеб“ и инвестициите в отворения уеб биха „претърпели спад“, предупреждава Крис Койер, съосновател на CodePen.

Той твърди, че масивните инвестиции на Google в уеб стандарти не са благотворителност, а акт на „икономически интерес“, и че капитализмът се движи от стимули, а не от доброжелателност.

Основателят на независимия браузър Mozilla пък предупреждава по време на съдебно заседание, че продажбата на Chrome може да наруши финансовите споразумения на Google с независимите браузъри, което в крайна сметка да доведе някои от тях до фалит.

Google, от своя страна, смята, че предложенията на Министерството на правосъдието на САЩ са „безпрецедентни“ и биха навредили на американските потребители и технологичното лидерство на страната.

„Хората не използват Google, защото трябва – те го използват, защото искат“, категоричен е вицепрезидентът на компанията по регулаторни въпроси Ли-Ан Мълхоланд.

Междувременно може би всичко, което Европа може да направи, е да наблюдава.