Понякога една снимка разказва историята по-добре от всяка новина или декларация след среща на върха.

Кадър, на който президентът на Китай Си Дзинпин, премиерът на Индия Нарендра Моди и руският президент Владимир Путин се смеят заедно в Пекин, вече обиколи света.

На пръв поглед това изглежда като непринуден разговор между трима лидери. Но анализатори твърдят, че зад него се крие деликатен баланс от съперничества и променяща се геополитическа динамика.

„Драконът и слонът все още не танцуват. Те само се наблюдават от противоположните страни на залата и се опитват да преценят какви са последиците от това взаимодействие. Ще трябва време, за да се върнат отношенията в релси“, коментира пред CNBC бившият индийски посланик в Китай Гаутам Бамбавале.

Пречките са очевидни. Граничният спор между Индия и Китай остава нерешен след сблъсъците през 2020 г. Близките връзки на Пекин с Пакистан – не само в икономиката, но и в сферата на военното оборудване и разузнаването – допълнително ограничават перспективите за задълбочаване на отношенията.

Пекин, който тази година заема ротационното председателство на ШОС, иска да покаже на останалата част от света, „че ако има свят, воден от Китай, той няма да бъде воден съвместно с Европа или САЩ“

Си Дзинпин посреща Путин и Моди в търсене на алтернатива на реда, воден от Запада

Кадърът бе заснет в рамките на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Организацията се разширява по мащаб и амбиции, но, както отбелязва Джеръми Чан от Eurasia Group, по-голяма видимост не означава непременно по-голяма значимост.

„Шанхайската организация за сътрудничество, макар често да се определя като организация за сигурност, всъщност не се концентрира върху военни въпроси. При всички големи конфликти в последно време – било в Украйна, било в Газа – организацията на практика отсъства“, казва Чан.

Индийският премиер посети Китай за първи път от седем години, за да присъства на двудневната среща на ШОС, а анализаторите виждат в това опит на азиатските гиганти да се обединят срещу натиска от Запада

Партньори, а не конкуренти: Китай и Индия загърбват различията си

Значима е и самата хронология на срещата. С покачващите се мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, и напрежението на глобалните пазари, Пекин използва организацията, за да подчертае своето отваряне към Глобалния юг. Според Чан, именно Тръмп „вдъхва нов живот“ на формата, давайки възможност на Китай да представи дипломацията си като по-надеждна от американската.

Снимката привлече внимание и в САЩ. The New York Times я определя като „усмихната манифестация на една тройка, която Москва неотдавна заяви, че иска да възроди“. Вестникът отбелязва и близостта между Моди и Путин, които дори споделиха кола на път към странична среща. Някога индийската администрация би избягвала подобни показни жестове към Китай и Русия, но в условията на търговските тарифи от Вашингтон Делхи има „малко стимули“ да бъде сдържан.

Допълнителните налози повишават тарифите върху Ню Делхи до едни от най-високите в света

САЩ удвояват митата върху Индия заради руския петрол. Отношенията между Тръмп и Моди се влошават

За инвеститорите залогът е сериозен. ШОС обединява икономики, представляващи близо половината от световното население – ключови за енергетиката и търговските потоци. В момент на застрашени вериги на доставки подобни срещи се следят внимателно за сигнали за нови съюзи, дори когато конкретните резултати са ограничени.

За Индия пък символиката е важна. Разговорите на Моди със Си бяха възприети като напомняне към Вашингтон, че Делхи запазва отворени канали и към Пекин, и към Москва, докато паралелно укрепва връзките си със САЩ и съюзниците им. Но решението да пропусне военния парад на ШОС подчерта границите на всяко възможно затопляне.

„Индия използва този момент, за да изпрати индиректно сигнал до Вашингтон, че има стратегически опции – не само в Пекин, но и в Москва,“ посочва Чан пред CNBC. Бързото отпътуване на Моди от Пекин, веднага след визита в Токио, също акцентира върху ангажимента му към партньорите на САЩ в Азия.

В центъра на срещата стоеше дебатът за „многополюсния свят“. Но, както отбелязва Чан, Индия и Китай влагат различен смисъл в това понятие.

За Пекин „многополюсност“ означава отслабване на американската доминация, което да отвори пространство Китай да се утвърди като водещата сила в Азия. Индия обаче вижда в нея разпределение на влиянието между много държави, без нито една да държи контрола.

За Русия пък ШОС остава една от малкото международни сцени, на които Путин не е поставен в отбранителна позиция – доказателство за трайните връзки на Москва с влиятелни азиатски партньори въпреки западните санкции.

Пекинската снимка улавя всичко това в един кадър. Усмивките внушават хармония, но реалността е далеч по-сложна.