Новият икономически ред в действие: Моди и Си топят ледовете на първа среща от пет години в Китай
В момент на геополитически обрат двамата лидери, чиито войници се сблъскаха в брутална ръкопашна схватка с юмруци, камъни и палки на спорната граница между двете страни през 2020 г., сега могат да си стиснат ръцете
&format=webp)
Отношенията между Индия и Китай, замръзнали след военния сблъсък високо в Хималаите преди пет години, изглежда започват да се размразяват под икономическия натиск на американския президент Доналд Тръмп. За първи път от 2018 г. насам индийският премиер Нарендра Моди ще посети Пекин тази седмица, за да присъства на среща на върха, организирана от китайския лидер Си Дзинпин. Визитата идва след като Тръмп наложи наказателни мита върху вноса от Индия в размер на 50%.
В момент на геополитически обрат двамата лидери, чиито войници се сблъскаха в брутална ръкопашна схватка с юмруци, камъни и палки на спорната граница между двете страни през 2020 г., сега могат да си стиснат ръцете, като дадат приоритет на икономическата стабилност пред дълбоко вкорененото съперничество, пише в свой анализ CNN.
Заедно с Моди, световни лидери от Русия, Пакистан, Иран и Централна Азия ще се присъединят към Си този уикенд за това, което според Пекин ще бъде най-голямата среща на върха досега на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – регионална инициатива за сигурност, основан от Москва и Пекин с цел преобразуване на глобалния баланс на силите. Участието на Индия в събитието е най-показателният пример досега за затоплянето на отношенията между двете азиатски сили – зараждащо се презареждане, което заплашва да разруши дългогодишните усилия на САЩ да превърнат Ню Делхи в противовес на възходящия и все по-агресивен Китай.
Въпреки че сближаването вече беше в ход и преди да излезе на сцената Тръмп, анализатори казват пред медията, че неговата политика „Америка на първо място“ ги е накарала да станат партньори по необходимост. Това е сериозна новина, тъй като и двамата са изградили политическия си имидж върху солидна основа от национализъм. Но наказателните тарифи на Вашингтон срещу Ню Делхи заради покупките на руски петрол от Индия е особено трудно за преглъщане от Моди, който се радваше на зараждащо се приятелство с Тръмп по време на първия му мандат.
Заплахата от налагането на мита „вдъхна известна спешност“ в усилията на Ню Делхи да стабилизира отношенията си с Пекин, казва пред CNN Манодж Кевалрамани, който ръководи индо-тихоокеанските изследвания в изследователския център Takshashila Institution в индийския град Бангалор. Той обаче добавя, че това не е „основният фактор“ за промяна, тъй като и Индия, и Китай се стремят да стабилизират отношенията си заради собствените си национални интереси.
Няколко последователните администрации на Белия дом работиха за укрепване на стратегическите връзки с Индия чрез трансфер на технологии и съвместни военни учения. Това сътрудничество с най-голямата демокрация в света винаги е целяло противопоставяне на все по-агресивния Китай в индо-тихоокеанския регион. Затова, според анализаторите, загубата на Индия би била „най-лошият изход“ за САЩ.
След среща между китайския външен министър Уан И и премиера Моди в Ню Делхи миналата седмица, двете страни акцентираха върху последните подобрения в напрегнатите си отношения.
„Отношенията между Индия и Китай отбелязват стабилен напредък, ръководени от уважение към интересите и чувствителността на другата страна“, коментира индийският лидер. „Стабилните, предвидими и конструктивни връзки между Индия и Китай ще допринесат значително за регионалния и глобалния мир и просперитет“.
Според Юн Сун, директор на Китайската програма в мозъчния тръст Stimson Center, мнението на Пекин е, че „това разведряване определено е започнало от Тръмп“.
„Индия вече не може да се преструва, че все още има силна подкрепа от Вашингтон“, казва той пред CNN. Следователно, според Пекин, тъй като САЩ са „отстъпили“, Индия трябва да „преосмисли външната си политика и да подобри отношенията си с Китай“.
Анализаторите обаче смятат, че е малко вероятно срещата на върха да доведе до фундаментална промяна.
„За мен това не е презареждане в смисъл, че Индия казва „свършихме с Америка“. Това няма да се случи“, категоричен е Кеварамни. „Съединените щати остават най-важният партньор на Индия в света, но Китай е най-големият ни съсед. Трябва да се примирим с това“.
От братство към съперничество
Траекторията на отношенията между Индия и Китай еволюира от постколониално братство до съвременно стратегическо съперничество. Индия е една от първите страни, които установяват дипломатически отношения с Китайската народна република през 1950 г., като това десетилетие се характеризира с обща визия за азиатска солидарност. Но зараждащото се приятелство е разрушено от китайско-индийската война през 1962 г. - кратък, но брутален конфликт, който остави след себе си дълбоко недоверие и нерешен граничен спор, който остава отворена рана в отношенията.
През следващите десетилетия лидерите на двете страни предприемат стъпки за изграждане на икономически връзки, които водят до растеж на двустранната търговия, въпреки продължаващите напрежения по общата им граница. Но смъртоносните сблъсъци в долината Галван през 2020 г., при които загинаха най-малко 20 индийски и четирима китайски войници, нарушиха този баланс.
„Сблъсъците от 2020 г. не са просто нещо, което Индия може да остави зад себе си“, смята Фарва Амер, директор на South Asia Initiatives в Asia Society Policy Institute. „Вместо това, целта тук е да се гарантира, че подобни епизоди няма да се повторят, и именно тук възстановяването на отношенията зависи от постигането на съвместно разбиране за стабилността на границата“.
След разговорите между Моди и Си в рамките на срещата на върха на БРИКС в Русия през октомври миналата година се наблюдава постепенно нормализиране на отношенията между Индия и Китай. Двете страни се споразумяха да възобновят директните полети, отменени заради пандемията, Пекин наскоро се съгласи да отвори отново две места за поклонение в западната част на Тибет за индийци за първи път от пет години насам, а и двете страни започнаха да издават отново туристически визи за гражданите си.
Балансиране
Преоценката на отношенията на Индия с Китай е типичен пример за прилагането на нейната политика на стратегическа автономия, която дава приоритет на националните интереси пред твърдата лоялност към когото и да било. На срещата на върха на ШОС, освен китайския президент Си, Моди ще бъде в присъствието на премиера на традиционния противник Пакистан, с когото Индия наскоро влезе във военен конфликт, както и на традиционния партньор Русия, чиито продължителни продажби на петрол след нахлуването в Украйна разгневиха САЩ и подтикнаха Тръмп да наложи наказателни мита.
Това ангажиране с блока, доминиран от Китай, е в ярък контраст със задълбочаващите се връзки на Индия с „Квадрата“ – група за сигурност, в която участват САЩ, Япония и Австралия, и която се разглежда като демократичен противовес на нарастващото влияние на Китай в Индийския океан.
След като граничният спор между двете страни е в застой, Индия избира да изолира дипломатическите и икономическите си интереси от конфликта в областта на сигурността, според Кевалрамани от Takshashila Institution.
„Макар и двете страни да знаят, че съществуват структурни предизвикателства и че тези отношения ще останат трудни, те осъзнават, че влошаването до степента, до която се стигна, не е в интерес на никоя от тях“, добавя той.
Път към стабилност
Стратегическото пренастройване на Индия по отношение на Китай се корени не толкова в омекотяване на позицията по отношение на сигурността, колкото в икономическа сфера. Миналата година Китай е вторият по големина търговски партньор на Индия след САЩ, като двустранната търговия достига 118 милиарда долара, според данни на индийското министерство на търговията. Индия е зависима от Китай не само за готови продукти като електроника, но и за основни суровини, които захранват нейните собствени индустрии.
Все пак, тази икономическа обвързаност съществува под сянката на напрегната военна реалност. Всякакви преговори между Моди и Си биха били усложнени от десетките хиляди войници, които все още са разположени на спорната граница в Хималаите. Този нерешен конфликт остава основната пречка за възстановяването на доверието. Миналата седмица двете страни се споразумяха за 10 точки на консенсус по граничния си спор, включително поддържането на „мир и спокойствие“, според изявление на китайското министерство на външните работи.
Танви Мадан, старши научен сътрудник в Центъра за азиатски политически изследвания в програмата за външна политика на Brookings Institution, акцентира, че „не е ясно дали двете страни наистина ще се доверят една на друга“. Според нея основният тест е дали реториката на двамата лидери ще доведе до деескалация на напрежението на място - нещо, което досега не се е случвало.
Бъдещето на отношенията между Индия и Китай ще се определи от способността им да се справят с тази деликатна ситуация, пише в заключение CNN.