Преди 80 години, в последните дни на Втората световна война група съветски пионерчета подаряват на американския посланик в Москва, Аверил Харимън, ръчно изработен герб на САЩ. Дипломатът е трогнат, много харесва подаръка и дори го закача в резиденцията си, където го държи чак до 1952 г.

Премахването му е направено набързо и потайно. И има защо – ако се разчуе какво се е случвало през последните няколко години в дома на дипломата, би избухнал огромен скандал. По онова време историята е потулена, но десетилетия по-късно се разбира какво се е случило, пише BBC.

Както е известно, по време на войната САЩ и СССР са съюзници. Америка изпраща огромни количества помощи на съветската страна. Според някои историци техниката и храните от САЩ са били решаващи за победата на Червената армия в Европа. Именно за да почетат тази бойна дружба пионерите подаряват на Харимън герба.

След войната обаче отношенията между двете велики сили коренно се променят. Огънят спира, но започва Студената война и в следващите десетилетия САЩ и СССР ще се състезават на военния, икономическия, космическия и пропагандния фронт. А често пъти – и на фронта на разузнаването.

Какво точно е монтирано в онзи герб, подарен на Харимън? До днес май никой не знае с точност. Наричат го „Нещото“, пише BBC. В продължение на седем години чрез него са подслушвани всички разговори на дипломата Да, това звучи като фантастична история, продължение на сагата с Троянския кон, но е съвсем реална случка.

Как работи „Нещото“?

Джон Литъл е 79-годишен, пенсиониран експерт по техника за разузнаване и скрито наблюдение. От години се интересува от Нещото и дори е направил своя версия на герба. Той го описва като нещо подобно на музикален инструмент – съставено от тръби като орган и с мембрана, която вибририра при долавянето на човешки глас. Но всичко това е събрано в миниатюрно пространство. Представете си игла за вратовръзка, която може да подслушва без да има никаква електроника, батерия или да се нуждае от енергия. Всичко е съвършено механично издържано и много трудно за откриване именно поради липсата на електроника.

„За да създадеш такова устройство, ти трябва прецизността на швейцарски часовник и на микрометър“, казва пред BBC историкът Кийт Мелтън. Според него по времето на създаването му „Нещото“ е издигнало „науката за аудионаблюдението до нива, смятани за невъзможни“.

И така монтираният в герба уред стои в резиденцията на посланика. Устройството се активира дистанционно чрез предавател, разположен в близка сграда. Подслушването продължава години, докато през 1951 г. един радист от британската армия съвсем случайно настройва техниката си на точната вълна на „Нещото“. Изведнъж войникът започва да чува разговори, които изобщо не е имал намерение да улови.

Информацията за това откритие е предадена на американците и започва спешно издирване на подслушвателната техника. След три дни безплодно търсене из цялата резиденция американските радисти се досещат, че „ухото“ най-вероятно е в подарения герб. Така устройството е ликвидирано, но след като многократно е експлоатирано от съветските служби.

„Дълго време ние получавахме специфична и важна информация, която ни помагаше по време на Студената война“, казва Вадим Гончаров, руски радист и един от операторите на „Нещото“.

Подробностите за тези устройства са строго пазени. И досега никой не знае колко точно от тях са използвани от СССР и срещу кои държави. Успешното им прилагане се дължи главно на техническата им оригиналност. Но това не единствената причина. По правило устройствата са монтирани в красиви предмети, предимно произведения на изкуството, а практиката е доказала, че хората рядко гледат на тях с подозрение. Затова руското разузнаване гледа на красивите предмети като на оръжия. И то – доста ефективни.

Изобретател на „Нещото“ е Лев Сергеевич Термен, известен и като Леон Термен. Той е и талантлив музикант. Създател и на „Терменвокс“, първият в света музикален инструмент, на който се свири без докосване.

Случаят на Термен не е уникален. В миналото и други талантливи хора са впрягани на работа в полза на държави. Леонардо да Винчи е проектирал обсадни машини, а Рубенс е бил шпионин по време на Тридесетгодишната война. Хора на изкуството от различни държави участват активно в операции и през двете световни войни, и през последвалата Студена война.

След като намират „Нещото“ американците пазят откритието в строга тайна. Чак през 1960 г. щатските служби решават да изиграят тази карта. По това време американски шпионски самолет е свален над Русия. В последвалия дипломатически скандал служители на Държавния департамент разказват на заседание на Съвета за сигурност на ООН историята с „Нещото“.

„Да пробиеш сигурността в резиденцията на посланика на САЩ е толкова голям скандал, че е трябвало да се стигне до сваляне на самолет, за да стане историята публична“, казва Литъл.

И така Нещото става известно. Но не и техническите подробности около създаването му.

Британските служби провеждат задълбочено проучване на устройството. Естествено, и техните действия остават тайна чак до 1987 г., когато пенсионираният служител Питър Райт издава мемоари.

Затова днес за „Нещото“ се знаят повече подробности. А неговата история разкрива и една мрачна страна от живота на т.нар. културен елит – художници, музиканти, изобщо хора, които са отдадени на изкуството, но често са принуждавани да дадат своя принос на полето на разузнаването и контраразузнаването.