Когато Норма Листман и Сакиб Кевал, собственици и шеф-готвачи на един от най-популярните ресторанти в Мексико Сити – Masala y Maiz, печелят първата си Michelin звезда, те са на парти в Ню Йорк на свой колега.

„Нашият екип ни звънеше, за да ни каже новината, а ние не отговаряхме на телефона“, обяснява Листман през смях. „И тогава видяхме, че звъни най-сериозният от мениджърите, който няма да го направи, освен ако не е станало нещо лошо. Оказа се, че бяхме включени на живо на сцената на наградите Michelin.“

Двойката, известна с това, че създава новаторската инициатива „Яж, каквото искаш, плати колкото можеш“, е много по-ентусиазирана да подкрепя общността в Мексико, отколкото да получава престижни отличия.

Да прекарат времето си в празник на колега готвач, когото уважават, вместо да присъстват на церемония по връчване на награди, е много повече в стила им, разказва BBC.

Европейски ресторанти заемат три от първите пет места в тазгодишните The World's 50 Best Restaurants

Лима детронира Барселона в класацията за най-добър ресторант в света

Именно моделът „Яж, каквото искаш, плати колкото можеш“ обаче носи широка популярност на Masala y Maiz. Няколко пъти в годината на клиентите се предлага меню с характерните мексикански, африкански и индийски ястия, както и плик, в който да оставят сумата, с която разполагат или която считат за приемлива. Няма сметка и резервации, гостите се редят на опашка, за да бъдат обслужени по реда на пристигането си.

Но има едно изискване: да напишат колко от оставената сума е предназначена за персонала, а не за ресторанта.

Тази практика има за цел да гарантира, че всеки в града, независимо от икономическото си състояние, може да се наслади на ястията, приготвени тук: Camarones pa'pelar, ястие от скариди с ванилия, лайм и гхи, и Kuku Poussin, пържено пиле, сервирано със сирене, маруля и дресинг от тамаринд. Те се приготвят точно както в обикновен ден, както по размер, така и по качество, но без цена.

Двойката готвачи казва, че не губи пари от събитието. За тях това е особено трогателна стъпка в град, който се бори с тежки икономически и социални проблеми.

„В града има много класови и икономически различия“, казва Листман. „Има хора, които печелят всичко, и такива, които вършат цялата работа. Този модел може да преодолее класовото и икономическото разделение и да направи ресторантите достъпни за всички – поне за един ден.“, допълват още готвачите.

Въпреки че церемонията на Michelin е прекалено помпомозна за техния вкус, Листман и Кевал осъзнават как една звезда може да бъде от полза за тяхната общност, като популяризира идеята „Яж, каквото искаш, плати колкото можеш“ и сред други ресторанти в Мексико Сити.

Пътеводителят започва скромно през 1900 г. като безплатен справочник за клиентите на гуми Michelin. Тризвездната йерархия се появява едва през 1931 г., като заведенията с една звезда заслужават спирка, с две - обиколка, а с три – цялото пътуване

Ресторант с „Мишлен“ – никой не знае как и от кого се дава престижната кулинарна звезда

Тази година, за първи път, 20 заведения за хранене в Мексико Сити ще участват в инициативата на 27 август, базирана на модела на Masala y Maiz. Събитието ще бъде първото от поредица, която Кевал се надява да се превърне в традиция по целия свят.

„Свързаха се с нас хора от Чили, Колумбия, други части на Мексико и Перу, които искат да се включат“, казва той пред BBC. „И не виждам защо „Яж, каквото искаш, плати колкото можеш“ да не се превърне в нещо международно“.

Тази година участниците варират от семейни пекарни, наречени panaderías, като Panadería Valle Luna в Colonia Juarez, до Expendio de Maíz, друго от местата в града, отличени с Michelin звезди, което сервира традиционни мексикански ястия с акцент царевица. Общо над 20 ресторанта участват в събитието.

Представете си, че разполагате с готвач-робот в кухнята си, който може да приготви гурме ястие с едно натискане на бутон - мечта за мързеливите кулинари, потенциален кошмар за ресторантите

Социалните мрежи, AI и преживяванията ще диктуват как да се храним през 2025 г.

„Основната ни мотивация беше изграждането на общност. Това е колективно послание за единство и солидарност и покана да се опитаме да разбием предразсъдъците. Също така начин да се отблагодарим на клиентите си за всичко, което получаваме.“, казва Ксимена Игартуа от Loup Bar, който се включва в събитието.

Кевал се надява, че събитието ще даде начало на по-голяма тенденция, мечта, която може би вече е в ход. Подобни модели вече има на други места, като ресторант Annalakshmi в Сингапур или Rethink Cafe в Бруклин, които са независими от инициативата в Мексико Сити.

Що се отнася до собствениците на Masala y Maiz, надеждата им е, че повече ресторанти – и повече хора, ще могат да се възползват от чудесна храна на всякаква цена.

„Работата в ресторант е толкова изискваща, а печалбите от нея намаляват. Маржовете са толкова малки, че е трудно да имаш място за мечти. Но това е нещо, което може да постигнем“, допълва Кевал.