Военните лидери в администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп „мислят върху това“ дали страната трябва да придобие дялово участие в най-големите отбранителни компании като Lockheed Martin, заяви във вторник министърът на търговията Хауърд Лътник.

В интервю за CNBC, той разкри, че правителството проучва подобен ход само дни след като придоби 10% от акциите на Intel в сделка на стойност около 9 млрд. долара.

На въпрос дали Белият дом може да повтори този подход и при други компании, които работят основно с федерални договори, Лътник отговори, че се „води огромна дискусия за отбраната“.

Очаква се сделката да приключи през четвъртото тримесечие и да помогне на Terran да избегне пропастта на дълговете

Lockheed Martin придобива производителя на космически кораби Terran Orbital за $450 милиона

Той също така подчерта, че Lockheed Martin – компанията, която реализира по-голямата част от приходите си именно чрез федерални поръчки – „на практика е ръка на американското правителство“.

„Но каква е икономическата логика зад това? Ще оставя този въпрос на моя министър на отбраната и заместник-министъра на отбраната,“ добави Лътник. „Тези хора се занимават с темата и сериозно я обмислят.“

Според класацията на DefenseNews за 2024 г., Lockheed е най-голямата отбранителна компания в света по приходи. Сред другите водещи американски изпълнители се нареждат RTX, Northrop Grumman, General Dynamics и Boeing.

Ходът на Тръмп да придобие дял в Intel – производителя на чипове, който изпитва затруднения в последно време – представлява значителна ескалация в усилията му да постигне икономическите си цели чрез все по-голямо правителствено влияние върху частния сектор.

В понеделник Тръмп заяви, че би сключвал подобни сделки „по цял ден“.

Миналия петък, Лътник коментира, че споразумението между Тръмп и главния изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан „укрепва лидерството на САЩ в полупроводниците, което едновременно ще развие икономиката и ще ни и ще помогне да се запази технологичното предимство на Америка“.

Ходът обаче предизвика остра критика – включително от страна на някои консерватори, които предупреждават, че действията на Тръмп противоречат на принципите на свободния пазар и крият рискове както за Intel, така и за цялата икономика.

„Най-непосредственият риск е, че решенията на Intel все повече ще се ръководят от политически, а не от търговски съображения,“ пише икономистът Скот Линсиком от либертарианския Cato Institute в коментар за Washington Post.

Сенатор Ранд Пол (републиканец от Кентъки) също се включи в дебата с пост в X: „Ако социализмът означава държавата да притежава средствата за производство, тогава държавното участие в Intel не е ли стъпка към социализъм?“