Индустрията за бъбъл тий на стойност милиарди: Една интересна напитка превзема глобалния пазар
Китайските вериги Mixue, Guming и Auntea Jenny излизат на борсата в Хонконг с над 700 млн. долара, докато глобалният пазар се очаква да достигне близо 5 млрд. долара до 2032 г.
&format=webp)
Бъбъл чаят може и да е започнал като закачлива, любопитна и интересна напитка, но днес той се е превърнал в индустрия на стойност милиарди. Според Fortune Business Insights глобалният пазар на бъбъл тий ще нарасне от 2,83 млрд. долара през 2025 г. до 4,78 млрд. долара през 2032 г.
Тази година три вериги от Китай – Mixue Group, Guming Holdings и Auntea Jenny – излязоха на борсата в Хонконг и набраха над 700 млн. долара, като заложиха на апетита на инвеститорите към бързо нарастващия пазар на потребление в страната.
„Това е точното място и точното време“, казва Уилям Ма, главен инвестиционен директор в Grow Investment Group, пред CNBC. По негови думи голяма част от глобалните инвеститори са в търсене на сектори, които са по-малко чувствителни към американските мита. „Именно затова вътрешното потребление, особено сред по-младото поколение, изглежда по-стабилен и по-малко уязвим сектор.“
Безспорният лидер в сегмента е Mixue. До края на 2024 г. компанията оперира над 46 000 обекта по целия свят, което я превръща в най-голямата верига за храни и напитки в глобален мащаб – изпреварвайки McDonald’s, Starbucks и Subway. Моделът ѝ се основава на ултра-ниски цени, огромен обем и агресивна маркетингова стратегия.
„През 2024 г. те растат с около 22% по отношение на броя на новооткритите обекти“, отбелязва Ма.
Франчайзингът е сърцето на бизнеса с бъбъл тий. Повечето големи вериги не управляват магазините си директно – почти всеки обект е франчайз. Родителските компании печелят от доставка на суровини, оборудване и събиране на такси, докато разходите за наем, труд и комунални услуги остават за франчайзополучателите.
Този модел позволява огромен растеж, но и идва с определени предизвикателства: контролът върху качеството и избягването на вътрешна конкуренция стават все по-трудни с увеличаването на броя обекти. „Обичайният срок за възвръщаемост при франчайзополучателите е между 18 и 24 месеца“, казва Ма, като оценява процента на затворени магазини на около 20% за целия пазар.
Излизането зад граница не гарантира автоматичен успех. „Веригите срещат трудности в управлението на веригите на доставки, а вкусовете на потребителите варират във всеки различен град. Затова брандовете адаптират рецептите си и дори формата на магазините, за да спечелят местните клиенти“, отбелязва репортерът на CNBC в Китай Илейн Ю.
Същевременно на вътрешния пазар конкуренцията е ожесточена – растящите разходи и ценовите войни поставят под въпрос устойчивото развитие на тези компании. Оценките им ще зависят от способността да намерят баланс между мащаб и рентабилност – и да докажат, че предлагат не просто мимолетна мода, а устойчива бизнес история.