Заслужава ли Тръмп Нобелова награда за мир?

Стремежът на американския президент Доналд Тръмп да получи Нобелова награда за мир определя външната му политика откакто се върна на власт. За съжаление, желанието му да бъде „главен миротворец“ на света се основава на дълбока заблуда: че мирът означава просто край на войната.

За това предупреждава в свой анализ за POLITICO Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Belfer Center към Харвардския университет и водещ на седмичния подкаст „World Review with Ivo Daalder“.

В подкрепа на своето мнение той цитира пруския генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц, който остава в историята със своята теза, че войната и мирът не са противоположности, а двете страни на една монета, която определя отношенията между държавите. „Войната“, както отбелязва някога генералът, е „продължение на политиката с други средства“.

Съмнително е Тръмп да е чел Клаузевиц или дори да се интересува от действителния характер на войната и мира. Неговата цел е друга: да бъде признат за човекът, който слага край на войните, продължава експертът и цитира американския президент, който миналия месец обяви:

„Аз спрях шест войни. Средно по една на месец“.

По думите на Даалдер ако това твърдение е вярно, Тръмп наистина заслужава Нобелова награда за мир, но то определено трябва да се анализира в детайли.

Списъкът с войните, които Тръмп твърди, че е прекратил, започва с конфликта между Индия и Пакистан през май миналата година.

Тръмп нарече срещата с Путин „успешна“, Зеленски се отправя към Вашингтон

„Те се бият от около хиляда години, но аз уредих нещата“, заяви тогава американският президент, добавяйки, че вероятно е предотвратил ядрена война.

Индия обаче категорично отрича всякакво участие на САЩ в прекратяването на конфликта. И дори ако Ню Делхи трябва да поддържа тази позиция за вътрешни цели, факт е, че примирието едва ли може да се категоризира с трайно разрешаване на конфликт, който датира от независимостта и разделянето на Индия през 1947 г. Истинският мир би означавал уреждане на противоречивите претенции за Кашмир, които водят до сблъсъци и войни между двете нации в продължение на десетилетия – макар и, разбира се, далеч от хилядолетие. И макар активните военни действия да са приключили засега, основният конфликт продължава да бележи отношенията между двете държави.

Следващият в списъка на Тръмп с мирни споразумения е конфликтът между Израел и Иран. „Вижте“, обяви той пред събрание на лидерите на НАТО през юни, „току-що приключихме война, която тлееше 30 години, за 12 дни“.

Това е вярно отчасти, пише Даалдер, тъй като решението на Тръмп да удари основни части от ядрената програма на Иран определено изигра важна роля в прекратяването на бомбардировките на Израел и контраударите на Техеран. Но, според него, и това е далеч от постигането на траен мир. Вместо това, Иран вероятно ще засили усилията си за създаване на ядрено оръжие, а Израел ясно заяви, че си запазва правото да нанесе удар по всяко време, ако това се случи. Заплахата на Тел Авив обхваща не само ядрената програма, но и ракетната такава и противовъздушната отбрана на Ислямската република.

Не след дълго, в края на юни, беше сключено сравнително по-съществено споразумение за прекратяване на боевете между Руанда и Демократична република Конго (ДРК). Сключено с посредничеството на САЩ и подписано в Овалния кабинет, споразумението изисква Руанда да изтегли войските си от ДРК в рамките на 90 дни.

„Току-що сложихме край на война, която продължи 30 години и отне живота на 6 милиона души“, заяви Тръмп – въпреки че в тази цифра са включени и милионите убити в гражданските войни в двете страни. „Никой друг президент не би могъл да го направи“.

Но макар това споразумение да е наистина реална стъпка към прекратяване на конфликта, важно е да се помни, че ключът е в неговото изпълнение. А в това отношение новините са много противоречиви, тъй като сраженията между подкрепяната от Руанда бунтовническа група М23 и ДРК продължават с пълна сила – отчасти защото М23 не подписа споразумението.

През следващия месец Тръмп се захвана с осигуряването на примирие между Камбоджа и Тайланд, след като в края на юли избухнаха сблъсъци по границата между двете държави. Под натиска на Китай, Малайзия и обещанието за търговски споразумения със САЩ, те в крайна сметка се съгласиха да прекратят огъня и да спрат изпращането на нови войски в региона.

И тук обаче основният конфликт, довел до тези въоръжени сблъсъци, остава нерешен. Камбоджа и Тайланд от десетилетия се борят за определянето на границата си, включително за ключовото местоположение на вековни хиндуистки храмове по протежение на 800-километровата межда между двете държави. И макар търговските заплахи на Тръмп със сигурност да са помогнали за спирането на огъня, това едва ли оправдава последващото му твърдение, че е „президентът на МИРА!“.

Накрая, в началото на този месец, американският президент председателства сключването на важно споразумение, с което се слага край на войната между Азербайджан и Армения. След големи сблъсъци за Нагорни Карабах – анклав в Азербайджан, който Армения превзема през 1992 г., а Баку си връща през 2023 г. – голяма част от работата по това споразумение е завършена преди Тръмп да встъпи в длъжност. Без два спорни въпроса: искането на Азербайджан Армения да премахне от конституцията си всякакви претенции към Нагорни Карабах – което ще изисква референдум – и транспортната връзка между две части на Азербайджан, която минава през арменска територия.

„Зеленски да сключи сделка“: Съветът на Тръмп след безрезултатния диалог с Путин

Подписано под ръководството на Тръмп, последното споразумение включва наета от САЩ пътна артерия, свързваща двете области на Азербайджан – значителна сделка и истинско постижение. Но, отново, ключово значение ще има изпълнението.

Въпреки това, хвалбите на Тръмп, че е сложил край на шест войни за шест месеца, имат много по-малко покритие, отколкото изглежда на пръв поглед. Факт е, че дори и да беше успял напълно да сложи край на тези войни, постижението му все пак би било засенчено от неуспеха му да сложи край на двете войни, които действително се беше заклел да разреши – войните в Украйна и Газа, пише в своя анализ Иво Даалдер.

Той остана далеч от това да ги прекрати за 24 часа, каквато заявка даде по време на кампанията си за преизбиране. Нещо повече, ситуацията и в двата региона се е влошила след завръщането на Тръмп. В Газа американският лидер по същество даде зелена светлина на израелското правителство да окупира ивицата, отказвайки се от всякакви усилия да осигури прекратяване на боевете. Междувременно в Украйна той се опита да придвижи мирния процес напред, като се срещна с руския президент Владимир Путин в Аляска – само за да се върне с празни ръце и да изглежда по-близък до Москва, отколкото до Киев.

Постигането на мир – разрешаването на конфликта, а не само прекратяването на боевете – е трудно. Необходимо е нещо повече от телефонно обаждане или среща, независимо колко харизматичен и убедителен смята, че е миротворецът. Необходими са подробни познания, интензивни преговори, търсене на компромис и стимули, както и санкции, за да се постигнат резултати. И дори тогава повечето усилия се провалят – не защото миротворецът е некомпетентен, а просто защото продължаването на боевете често е по-лесно, отколкото намирането на решение, което и двете страни да приемат, акцентира в заключение Иво Даалдер.