Срещата на върха между американския президент Доналд Тръмп и руския Владимир Путин в Аляска е ключов геополитически момент с огромни залози за бъдещето на света.

Опитният държавник Путин вероятно ще се опита да извлече колкото се може повече отстъпки и ползи в замяна на прекратяване на огъня в Украйна, което в водещото желание на Тръмп, подчертава в анализ CNBC.

Наблюдатели на процесите в Москва смятат, че Русия все още не иска да сложи край на войната, като се има предвид нейната изгодна позиция на бойното поле в Украйна, където окупира големи територии в южната и източната част на страната.

Тръмп от своя страна омаловажи очакванията за срещата, описвайки я като упражнение по изслушване преди евентуални по-нататъшни преговори.

Все пак той заплаши с „много тежки последствия“, ако Путин не се съгласи на прекратяване на огъня. Това е предупреждение, което е отправял и преди, но все пак се е въздържал от налагането на по-нататъшни санкции.

Украйна и нейните европейски съюзници, които не са поканени на срещата на върха, предупредиха Тръмп, че Путин блъфира, че иска мир. Киев заяви, че Русия се готви за нови офанзиви, въпреки че Москва не е коментирала това твърдение.

Въпреки това преговорите могат да се окажат повратна точка за заинтересованите страни във войната в Украйна, която продължава вече три години и половина, както и катализатор за геополитически промени.

CNBC разглежда пет основни фактора, които са заложени в преговорите.

Прекратяване на огъня

Основната цел на Тръмп е да принуди Путин да сключи примирие, но ключово значение ще има каква форма ще приеме то, какви обещания могат да бъдат дадени и какви „червени линии“ може да се наложи да бъдат пресечени – особено териториални отстъпки и гаранции за сигурност, за да се постигне споразумение.

„Приключването на войната между Русия и Украйна остава една от основните цели на външната политика на президента Тръмп, а преговорите с Путин в Анкъридж повишиха очакванията за значителен дипломатически пробив“, заяви в сряда Хелима Крофт, ръководител на отдела за глобална стратегия за суровини и проучвания в Близкия Изток и Северна Африка в RBC Capital Markets.

„Предполагаемите точки за обсъждане на споразумението са до голяма степен сходни с това, което беше обсъждано по-рано. В замяна на прекратяване на военната офанзива Русия очевидно се стреми да запази Крим и целия източен регион Донбас в Украйна, и да гарантира окончателно прекратяване на амбициите на Киев за членство в НАТО.“

Териториалната цялост на Украйна

Украйна и Европа категорично се противопоставиха на „максималистичните“ териториални отстъпки, които Русия би могла да иска в замяна на споразумение за прекратяване на огъня.

Тръмп предизвика объркване и загриженост, като през последната седмица се колебаеше по този труден въпрос, говорейки за потенциална „размяна на територии“ от страна на Украйна, като същевременно обещаваше да върне колкото се може повече територия за нея.

В сряда, след извънредна виртуална среща на върха, лидерите на Украйна и Европа призоваха Тръмп да не се съгласява на никакви искания от Путин относно мир в замяна на територия.

От своя страна Зеленски заяви, че териториалната цялост на Украйна е заложена в конституцията на страната. Всяка промяна в това отношение трябва да бъде одобрена с референдум, одобрен от украинския парламент, което прави процеса потенциално труден.

Има и друга възможност: Украйна да приеме де факто руския контрол над четирите региона, които Русия широко окупира, вместо де юре (правно и официално) признаване. Но как би могло да се поддържа „справедлив и траен“ мир в Украйна и кой би го контролирал, вероятно ще бъде ябълка на раздора.

Сигурността на Европа

Съдбата на териториалната цялост на Украйна засяга не само страната, но и останалата част от Европа, казват регионалните лидери. Те твърдят, че подобен компромис на практика прекроява границите на Европа.

Украйна се стреми към членство в Европейския съюз (както и в НАТО, въпреки че това се счита за прекалено амбициозна цел) и както Киев, така и ЕС твърдят, че ако на Русия бъде дадена част от украинската територия, тя ще прегрупира силите си и ще използва територията като отправна точка за бъдеща масирана инвазия в Украйна. Това би могло да означава, че Европа ще има война на границата си.

Лидерите на ЕС настояват да участват във всяко споразумение за прекратяване на огъня и са предложили да наблюдават спазването на мира. Русия отхвърли тази идея, а евроскептикът Тръмп може да не постави проблемите на региона на преден план в петък.

„Това, което европейците се опитват да представят като неотменими предварителни условия за споразумение с Русия (прекратяване на огъня, мисия за наблюдение, „железни“ гаранции за сигурност), може да им се отрази след срещата на върха между САЩ и Русия“, заяви Карстен Никел, заместник-директор по научните изследвания в Teneo. „Независимо от резултата, Тръмп може да предизвика европейците да предоставят много повече от необходимите военни способности и финансиране. Това би създало трудни компромиси в трансатлантическите отношения“, допълва анализаторът.

Икономиката на Русия

Въпреки че Путин изглежда влиза в преговорите от позиция на сила, а не на слабост, вероятно ще търси изход от войната, която нанесе щети на руската икономика със забавен растеж, недостиг на работна ръка и галопираща инфлация, която дори президентът описа като „тревожна“.

„Путин започва от относително силна позиция на бойното поле. Те напредват“, обснява Ричард Портс, декан на икономическия факултет в Лондонската бизнес школа.

„От друга страна, от икономическа гледна точка, започва от слаба позиция. Руската икономика не е в добро състояние. Те имат значителен фискален дефицит, отчасти защото приходите от петрол са спаднали значително. И това е слаба икономика“, допълва експертът.

Геополитическо въздействие

След три години и половина война, със сигурност има желание сраженията в Украйна да приключат.

Според оценките са загубени стотици хиляди човешки животи, а милиони украинци са разселени. Глобалната икономика и веригите за доставки са били разтърсени.

Русия, междувременно, ефективно заобикаля международните санкции и има купувачи на петрола си, които финансират военната машина, като Китай и Индия. По този начин един от ключовите въпроси в петък ще бъде дали Путин е готов да сътрудничи, когато става въпрос за прекратяване на войната, и до каква степен?

„От гледна точка на Путин задачата е доста прозаична: просто да седне и да чака желания резултат. Путин се възприема като „дългосрочна сила“ и историческа фигура, в контраст с „краткосрочната сила“ на западни фигури“, коментира Александър Баунов, старши научен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center.

Позицията на президента на Русия в навечерието на срещата изглежда по-изгодна:

„Като се съгласява да проведе среща на четири очи с Путин преди всякакво примирие, Тръмп поема по-голям риск. В дипломацията агресорът няма какво да губи. Като предлага да понижи напрежението, без да е претърпял военно поражение, същият този агресор започва да изглежда като миротворец.“, допълва анализаторът.