Кошмарът на Украйна е, че американският президент Доналд Тръмп ще използва срещата на върха в петък с руския си колега Владимир Путин, за да се представи като кандидат за Нобелова награда за мир, като наложи военно споразумение, което предава Киев.

Ето защо украинският президент Володимир Зеленски и ключови европейски съюзници ще използват срещата с Тръмп в сряда, която предшества тази с руския президент, за да начертаят червени линии, които да възпрат Путин да използва споразумението с Тръмп като възможност да се прегрупира и да продължи с основната си цел. А тя не е завземането на част от източна Украйна, а по-скоро унищожаването на независима, демократична украинска държава.

Това пише в свой анализ POLITICO и цитира украинския президент Володимир Зеленски, който по-рано тази седмица заяви: „Разбираме намерението на руснаците да се опитат да измамят Америка – няма да позволим това“.

Според изданието освен, че ще иска незаконната окупация на украински земи от руските сили да бъде преустановена, Киев ще иска да се увери, че Москва ще плати за нанесените от нея щети на стойност стотици милиарди долари и ще върне 20 000 отвлечени деца, заедно с военнопленниците.

Украйна иска преди всичко споразумение, което да съдържа значими гаранции за сигурност и да не позволява на Тръмп и Путин да се обединят за реинтегрирането на Русия в световната икономика. Това би позволило на Путин да укрепи Русия за нови настъпления.

Настроението в Киев е скептично относно това, което ще се случи в Аляска.

„Не очаквам никакъв пробив от тази среща на върха. Путин не се е отказал от крайната си цел да унищожи Украйна. Той може да се съгласи само на примирие, което ще създаде условия за нашето унищожение“, казва пред POLITICO Олександър Мережко, председател на комисията по външни отношения в украинския парламент. „В случая с Тръмп и неговата дипломация всичко е за пред медиите. Спектакъл за медиите, като срещата със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Но за Путин тази среща означава много, тъй като го показва като лидер на велика държава с политически интереси, а не като международен изгнаник, какъвто би трябвало да бъде, тъй като не се е отказал от желанието си да унищожи държавността на Украйна“.

За да има мир, Русия трябва да отстъпи, подчертава и самият Зеленски в публикация в Telegram.

„Тази война трябва да бъде прекратена – и Русия трябва да я прекрати“, казва той, добавяйки, че всяко действие за прекратяване на боевете трябва да включва Украйна: „Всяко решение, което е срещу нас, всяко решение, което е без Украйна, е в същото време решение срещу мира“.

Изданието прави списък на основните стратегически интереси на Украйна, които тя иска да бъдат защитени в преговорите с Русия:

Трайно прекратяване на огъня преди всякакви териториални размени

По време на речта си през 2022 г., в която обяви инвазията в Украйна, Путин заявява, че една от основните му цели е да „освободи Донбас от режима в Киев“, както и да „демилитаризира и денацифицира“ страната. Американската страна лансира идеята, че Украйна трябва да се откаже от източната територия на Донбас в замяна на това Путин да спре войските си от по-нататъшна окупация на южна Украйна.

Самият Тръмп смята, че мирът изисква „размяна на територии“.

Украйна обаче е категорична, че няма да направи никакви отстъпки по отношение на границите си, гарантирани от международното право и собствената ѝ конституция.

„Ние подкрепяме това, което искаше президентът Тръмп – прекратяване на огъня, след което да седнем на масата за преговори и да обсъдим всичко останало“, каза Зеленски пред репортери във вторник, но подчерта, че страната му няма да се оттегли от фронтовите линии. „Няма да напуснем Донбас. Не можем да направим това. За руснаците Донбас е трамплин за бъдеща нова офанзива. Ако напуснем Донбас по собствена воля или под натиск, ще започнем трета война“.

Напускането на Донбас може да има и стратегически последици за Киев.

„Нашите укрепления, нашите релефи, височините, които контролираме – оставим ли ги, ще отворим ясен плацдарм за подготовка на офанзива от страна на руснаците. След няколко години Путин ще има отворен път към регионите Запорожие и Днипро. И не само това. Също и към Харков“, отбелязва Зеленски. „Путин не иска окупацията на нашата държава от гледна точка на територията. Той не иска да съществува суверенна Украйна. И това е целта на цялата игра“.

Ако Киев в крайна сметка трябва да направи някакъв компромис като част от окончателното споразумение, основано на реалностите на бойното поле, тогава ще говори за териториалните въпроси едва след като Русия се съгласи и се придържа към примирие, казва източник на POLITICO.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предполага, че окончателният компромис ще бъде, че определени територии ще трябва да бъдат руски по силата на военна окупация, но юридически все още украински.

Тази позиция беше осъдена от някои като предателство в полза на руския империализъм. Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, например, нарича предположението на шефа на НАТО „отвратително“.

„Рюте разкрива, че най-новият гениален ход в 5D шахмата за спасяването на Украйна е да хвърли небрежно милиони хора в черна дупка на потисничество, изтезания, изнасилвания, отвличания, убийства и унищожаване на националната идентичност – „де факто, но не де юре“, смята той.

Такива решения биха могли да бъдат политически фатални за администрацията на Зеленски. Промяната в границите би изисквала конституционно одобрение – което би било много трудно да се получи – би разгневила населението, което е пожертвало кръв и имущество, за да отблъсне Русия, и би могло да доведе до изселване на стотици хиляди хора от територии, предадени под руска власт.

„Украинците няма да подарят земята си на окупатора“, категоричен е Зеленски в публикация в Telegram.

Освен това частите от Донецк, които все още са под украински контрол, разполагат с мощни отбранителни съоръжения – предаването им би могло да отслаби способността на Украйна да отблъсне бъдеща руска атака.

Русия трябва да плати

Унищожението, нанесено на Украйна в човешки и материален план, е огромно. Оценките варират от 500 милиарда до 1 трилион долара.

Затова Киев е категоричен, че Москва трябва да плати за престъпленията си и има известни лостове да постигне това, тъй като значителна част от активите на Русия се държат от близки европейски съюзници. Почти 200 милиарда евро са в Белгия.

„Русия трябва да плати за нанесените щети в размер на около 500 милиарда евро. Докато това не се случи, на Москва не трябва да се предоставя достъп до замразените ѝ активи“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц на конференцията за възстановяването на Украйна миналия месец.

Гаранции за сигурност

Украйна вижда членството в НАТО и Европейския съюз като единствения дългосрочен начин да спре поредната руска атака.

„Ще бъдем ли в НАТО? В ЕС? Не съм чувал нищо – нито едно предложение, което да гарантира, че утре няма да започне нова война“, посочва Зеленски. „Имаме нужда от гаранции за сигурност, които да запазят, преди всичко, нашата държава, суверенна държава, нашата независимост“.

Тръмп обаче изключи членството в НАТО (тихо подкрепен от няколко други скептични страни членки), а Москва иска категорично обещание от алианса, че никога няма да приеме Украйна. Зеленски също така се оплаква, че Киев постоянно е блокиран по пътя си към Европейския съюз от столици, които се притесняват от икономическото въздействие на голяма и бедна страна с огромен селскостопански сектор, която се присъединява към блока.

Украйна отхвърля и исканията на Москва да намали 900 000-ната си активна армия – най-голямата в Европа след Русия – и да спре съюзниците на Киев да го подпомагат с оръжия.

Но европейските партньори, които финансират нуждите на украинските войски и купуват оръжие за тях, включително от Съединените щати, представляват единствената гаранция за сигурност засега. САЩ не предлагат нищо друго освен посредничество във войната, като намекват, че в крайна сметка може да се откажат и от тази роля.

От началото на войната Европа е предоставила най-малко 73,9 милиарда евро военна помощ, докато САЩ - 64 милиарда евро. Новите американски ангажименти пък са в застой под управлението на Тръмп, според Ukraine Support Tracker на Института в Кил.

Децата и военнопленниците трябва да се върнат у дома

Почти 20 000 украински деца са отведени от Русия. Досега Украйна е успяла да върне 1453 с посредничеството на Катар и други страни.

Москва твърди, че прехвърля украинците на безопасно място, далеч от конфликта, но отказва да върне децата на техните роднини, като вместо това ги поставя в системата за осиновяване като сираци. Наскоро администрацията на Тръмп затрудни още повече проследяването и връщането на украинските деца в Русия, след като разпусна работната група на Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет, която помагаше за откриването на отвлечени деца и разкриването на съучастни руски и беларуски служители.

Обменът на военнопленници върви по-добре – превръщайки се в рядък успех, постигнат с посредничеството на Тръмп. От началото на неговите посреднически усилия двете страни са обменили повече от 2000 затворници, но хиляди остават в плен, като Русия дори не позволява на международните организации за защита на правата на човека да посетят всички места, където държат украински войници и цивилни.

Тръмп не трябва да спасява Русия

Русия изпитва болка от войната. Досега тя е загубила над един милион убити и ранени войници, а икономиката ѝ най-накрая започна да усеща въздействието на западните санкции. Тимъти Аш, анализатор, който следи Украйна, изчисли, че досега войната е струвала на Русия около 2 трилиона долара, което е близо до годишния ѝ БВП.

Киев и европейските му съюзници искат този натиск да се поддържа, като предупреждават, че отмяната на първичните и вторичните санкции и позволяването на възобновяване на търговията ще даде на Москва време да се прегрупира за нова атака. Те също така ще се опитват да убедят Тръмп, че заплахата от по-нататъшни санкции от страна на САЩ ще принуди Путин да преговаря по-сериозно.

„Най-опасният сценарий за нас е възможното вдигане на санкциите от страна на САЩ и възобновяването на търговията с Русия. Това изисква нашето мълчаливо съгласие или легитимиране, което никога не трябва да бъде позволено“, казва Иля Несходовски, ръководител на аналитичния отдел на мозъчния тръст ANTS National Interest Protection Network, в публикация във Facebook. „Нашата задача е да не позволим на Тръмп или на когото и да било да има шанс да спаси Русия. Трябва да поддържаме и засилваме санкциите, както и да нанасяме удари по индустриалните, енергийните и логистичните съоръжения на врага. Това унищожава производствения му потенциал и допълнително подкопава икономиката“.

За Киев залогът на преговорите в Аляска е екзистенциален.

„Реалността е, че Украйна може да оцелее във войната, но не и в мира“, предупреждава и Аш. „Мирът може да бъде толкова лош, че да напрегне социалната, икономическата и политическата структура на страната, което да доведе до ефективен провал на държавата“.