Митът за американския монопол върху богатството се разпада

През последното десетилетие, докато фондовият пазар на САЩ оставя конкуренцията далеч зад себе си, носейки доходност три пъти по-висока от средната за останалия свят, се наложи убеждението, че САЩ имат монопол върху създаването на богатство.

Това твърдение се чува и днес, дори когато много чуждестранни пазари най-после надминават американските. Но то не е вярно и никога не е било, отбелязва Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, в анализ за Financial Times. Rockefeller International е американски финансов гигант с активи под управление на стойност над 16 милиарда долара.

Getty Images | Преди да застане начело на Rockefeller International, Рушир Шарма е бил главен глобален стратег в Morgan Stanley

Движещите сили за създаване на богатство извън САЩ са разнообразни - от производството в Индия до металодобива в Канада, оръжейните поръчки в Европа и дори някои държавно подкрепени индустрии в Китай. Всички тези примери опровергават традиционната мъдрост, че никоя друга държава освен САЩ няма просперираща предприемаческа култура, способна да генерира значително богатство, посочва експертът.

„Илюзията се поддържа от факта, че водената от изкуствения интелект технологична мания концентрира богатството в САЩ в удивителна степен.”

Страната днес е дом на осем от 10-те най-богати хора в света и осем от 10-те най-ценни компании по пазарна капитализация. От декември насам там се появиха първият човек със състояние над 400 млрд. долара (Илон Мъск, за кратко) и първата компания с оценка над 4 трилиона долара (Nvidia).

Рали в Поднебесната империя - прекалено евтини ли са китайските акции, за да бъдат пренебрегнати?

Въпреки това, последните проучвания на Шарма показват, че под върха на световния списък от 10 най-големи компании и личности, много държави всъщност също генерират значително богатство.

Дори през изминалото десетилетие, когато доходността на американските пазари е наистина изключителна, конкурентите им не изостават. От 2015 г. насам в света са се появили общо 444 компании със средна годишна възвръщаемост в долари над 15% и пазарна капитализация, която днес надхвърля 10 млрд. долара. Солидното мнозинство от тях — 248 — са извън САЩ.

Тези бързи генератори на богатство, известни и като стабилни „компаундъри“, са разпръснати по целия свят. Държави като Япония, Канада, Тайван, Швейцария и Германия имат своя дял, но най-голям брой има в Китай (над 30), а впечатляващо е и присъствието на Индия, въпреки сравнително ниския доход на глава от населението. Индия, която е дом на единствения значителен „бичи“ пазар на акции извън САЩ през последното десетилетие, е създала 40 стабилни компаундъри през този период, сочат данните на Rockefeller International.

Повечето от тях са се появили в производството, технологиите или финансите. САЩ имат леко предимство в технологиите, но и други държави са произвели значими играчи в този сектор — например TSMC (Тайван) и SAP (Германия).

Междувременно останалата част от света има ясно предимство в производството и финансите — примери са корейски производител на железопътно оборудване или саудитски финансови услуги. Те не получават същото внимание като технологиите, но също създават реално богатство.

„Нито един регион не се тревожи повече, че изостава от САЩ, отколкото Европа”

Миналата година докладът на Марио Драги представи мрачни статистики за технологичните слабости на континента, включително факта, че по-малко от една десета от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски.

Но извън технологиите картината е по-малко мрачна.

„Суперлига“ от американски мениджъри на активи доминира на европейския пазар

Повече от 50 — или над една пета — от стабилните компаундъри са европейски. А след дълъг застой, според Шарма се появяват признаци на предприемаческо събуждане: броят на технологичните стартъпи в Европа се е увеличил повече от четири пъти за последното десетилетие — до 35 000.

Там, където възникват бизнеси за милиарди, вероятно се появяват и нови милиардери.

От 2015 г. насам глобалното население на милиардерите е нараснало с 1200 до над 3000 души, като 7 от всеки 10 нови са извън САЩ. Докато броят на американците в списъка на Forbes се е увеличил с 70%, той е нараснал с 90% или повече в Индия, Китай, Канада, Израел и дори Италия.

Не е изненадващо, че много от милиардерите в класациите управляват или притежават стабилен компаундър. Сред тях са десетима от производствения сектор в Индия, петима членове на френската фамилия Дасо, известна с аерокосмическия си бизнес, австралийският минен магнат Андрю Форест и индонезийският химически предприемач Праджого Пангесту. Извън Индия всички тези хора и семейства притежават богатство над 10 млрд. долара — не е като на Мъск, но все пак сериозно.

Шарма твърди, че друг фактор, който замъглява представата за глобалното създаване на богатство, е пазарът на частен капитал, кредити и активи, който също често се възприема като американска територия.

Почти половината от 13-те трилиона долара в тези частни активи, както и повече от половината в категории като рисков капитал и инфраструктурни проекти, се държат извън САЩ.

„Еднорозите“ - частни компании, оценени на над 1 млрд. долара - също не са изцяло американски феномен. Приблизително 40 от топ 100 са базирани в други страни.

„Без съмнение, САЩ имаха изключителен успех през последното десетилетие, но създадоха богатство основно на най-високите нива. Това не е задължително плюс за обществото, особено в епоха на нарастващо недоволство от неравенството и олигополите.“

„Американската машина за богатство сега се управлява главно от и за Силициевата долина“, пише Шарма.

Но заслепени от заглавията, възхваляващи тези огромни състояния, мнозина вярват, че Америка държи монопол върху богатството — пренебрегвайки постиженията в останалата част от света и уроците на историята.

„Преди началото на този период на американско превъзходство през 2009 г., доходността на фондовия пазар в САЩ десетилетия наред беше съпоставима с тази на други места.“

Според експерта това равновесие е нормалното състояние. А с признаците, че то се завръща — при положение, че чуждестранните пазари значително надминават американските от началото на тази година — идното десетилетие вероятно ще покаже още по-ясно, че нито една държава няма монопол върху създаването на богатство.