Докато Китай, Индия и Япония са в надпревара за по-голямо влияние в икономиката на космоса, Южна Корея също иска да има място на масата – и категорично заявява това. Не само с планове за още мисии в ниската околоземна орбита, но и с дългосрочните цели, които страната си поставя, като изграждане на собствена лунна база до 2045 г.

По време на публична среща, проведена на 17 юли в Националната фондация за научни изследвания, южнокорейската Агенция за аерокосмическо развитие (KASA) представя своя амбициозен план, който включва пет основни мисии – като изследване на микрогравитацията, на Слънцето и проекти с икономическа стойност отвъд земната орбита, съобщава The Korea Times, цитирани от WIRED.

Сред целите на KASA са изграждането на собствен нов лунен модул до 2040 г., създаване на устойчива „икономическа база“ на Луната до 2045 г., както и стартиране на програми за слънчево наблюдение, включително изпращане на сателит до точката на равновесие L4 до 2035 г.

KASA е създадена едва през май 2024 г. като корейския еквивалент на НАСА. Агенцията вече управлява Корейския институт за аерокосмически изследвания (KARI), който отговаря за разработката на аерокосмически технологии в страната от 1989 г. насам, както и Националния институт по астрономия и космически науки. Целта е да се позиционира Южна Корея сред първите пет държави в света, когато става въпрос за космически изследвания.

Амбициите не се изчерпват с лунните изследвания. До 2045 г. KASA планира и изпращане на модул до Марс. Плановете включват още разработка на сензори за мониторинг на слънчевата активност и защита на космическата инфраструктура.

Нов доклад установява, че законите за заетостта в Южна Корея принуждават милиони хора да се пенсионират на 60 години, като намаляват заплатите им на половина през предходните години чрез системата за „максимално възнаграждение“

„Те наказват служителите си за това, че остаряват“: Как пенсионната система на Южна Корея обрича милиони на бедност

Но Южна Корея вече има минало в космическата икономика. През 2022 г. страната изпраща първия си лунен апарат – Danuri – с ракета Falcon 9 на SpaceX. Сондата успешно достига орбитата на Луната по-късно същата година и продължава да функционира, като изследва ресурсите на Луната и тества технологии за бъдещи мисии.

Това е първата фаза от Корейската програма за лунни изследвания, а втората фаза ще започне през 2032 г. с изпращането на роботизиран модул, нов орбитален апарат и луноход с тегло около 20 кг. И тук решаващото е, че инициативата не стартира в САЩ, нито използва услугите на SpaceX. Вместо това мисията ще бъде изстреляна от собствения космодрум на Южна Корея – Naro Space Center – чрез новата ракета KSLV-III, която е в процес на разработка.

SpaceX на Илон Мъск залага на частни иновации за покоряване на Марс, докато Китай инвестира държавни ресурси в създаването на автономна база до 2038 г.

Завоеватели на Марс: Колко близо е САЩ до Червената планета?

Паралелно с плановете си за изстрелване, Корейският институт по геонауки и минерални ресурси провежда тестове с луноходи в изоставени въглищни мини. Целта е да се провери как прототипите се справят в реални условия, които симулират лунния терен – и да се подготви почвата (в буквален и преносен смисъл) за бъдещи мисии, свързани с добив на ресурси.

KASA не е единствената агенция, която надниква към повърхността на Луната с амбицията да остане там. НАСА, чрез своята програма Artemis, планира изграждането на база още през следващото десетилетие – стига политическите трусове във Вашингтон да не отклонят фокуса. Китай пък разработва собствена база заедно с Русия и други партньори, също с цел да бъде завършена до 2045 г. Индия не изостава, но разликата е, че нейната цел е 2047 г.