Милиони фенове се сбогуват със Squid Game – сериалът, носител на награда „Еми“, който оглави класациите на Netflix и се превърна в символ на възхода на Южна Корея в Холивуд.

Историята е за група играчи, които се борят за парична награда в поредица от традиционни корейски детски игри. Уловката обаче е, че загубилите във всеки рунд биват елиминирани завинаги, т.е. - убивани. 

Squid Game привлича зрителите още от 2021 г. с цветните си декори и мрачните послания за капитализма и човешкия морал. С излизането на третия и последен сезон в петък някои южнокорейци се замислят за обществото, което е вдъхновило дистопичната поредица, пише BBC. 

„Струва ми се, че Squid Game 3 разкрива истинските чувства и мисли на корейското общество“, гласи коментар в YouTube под клип от третия сезон. „Той отразява перфектно истинския живот. Средата е изпълнена с безмилостни хора, които са готови да те смажат. Този сериал е уцелил право в десятката.“

Проблеми, в които се припознаваме

Squid Game се ражда на фона на жестока конкуренция и нарастващо неравенство в южнокорейското общество – хората са твърде стресирани, за да имат деца, а приемният изпит за университет се счита за решаващ момент в живота на човек.

Разнообразните герои в сериала, сред които са офис служител, мигрант, работещ в завод, и измамник с криптовалути, са вдъхновени от фигури, познати на много южнокорейци.

Финалният сезон на хитовия сериал удря по-зловещо отвсякога – с повече насилие, по-малко надежда и партньорства с McDonald’s и Uber

Игра до край: Третият сезон на Squid Game е огледало, в което капитализмът не иска да се погледне

Историята на главния герой Сонг Ги-хун, служител в автомобилен завод, който е уволнен и по-късно се включва в стачка, също е вдъхновена от реално събитие: протестът в завода SsangYong Motor през 2009 г., когато работниците се сблъскват с полицията заради масови съкращения. Днес той се помни като една от най-големите трудови конфликти в страната.

„Драмата може и да е измислена, но изглежда по-реалистична от самия живот“, пише киноманът Чон Чол Сан в рецензията си за последния сезон на Squid Game. „Несигурната заетост, безработицата сред младите, разпадналите се семейства – това не са просто сюжетни похвати, а самите борби, с които се сблъскваме всеки ден.“

Тези по-мрачни послания изглеждаха загърбени в събота вечер, когато огромно шествие отпразнува излизането на последния сезон на хитовия сериал. Гигантска кукла убиец, използвана в една от игрите, и десетки безлични охранители, както и други мотиви от смъртоносните игри, дефилираха из центъра на Сеул под бурни овации.

„Трудно е да се обработи такова ниво на насилие, но вярвах, че то трябва да се натрупа в мен, защото на финала има изблик на емоция, която иначе няма как да изразя“, казва за сюжета на сериала Лий Чонг-дже

Новомилиардер търси отмъщение: Squid Game 2 е тук с много кръв и важни послания

За южнокорейските лидери Squid Game се превърна в символ на успеха на корейското кино на световната сцена. Той е и част от поредица успехи – световната известност на K-pop групата BTS и победата на Оскарите на филма „Паразит“, от които новоизбраният президент Ли Дже Миун иска да се възползва. Целта му е да направи корейската култура световноизвестна. 

Има признаци, че манията по Squid Game може да продължи: финалната сцена на сериала, в която Кейт Бланшет играе корейска игра с мъж в алея в Лос Анджелис, подхрани слуховете за американско продължение на поредицата.

Сериалът завърши с „отворен край“, коментира пред BBC звездата от сериала Ли Джунг-дже. „Така че поставя много въпроси пред публиката. Надявам се хората да обсъждат тези въпроси, да размишляват върху тях и да се опитат да намерят отговор.“

Смесени реакции

Във втори и трети сезон историята проследява стремежа на главния герой да прекрати игрите и да разобличи хората, стоящи зад тях. Те са представени като отбрано общество от богати хора, за които игрите са форма на развлечение. 

Но бунтът му се проваля и в крайна сметка Ги-хун е принуден да се жертва, за да спаси бебето на друг играч – финал, който разделя зрителите.

Някои твърдят, че действията на Ги-хун не съответстват на мрачната реалност, която са създали сценаристите – картина, която толкова добре е уловила безмилостните елементи на човешката природа.

„Прекаленият алтруизъм на героите беше смущаващ – почти до степен, че изглеждаше ненормален“, се твърди в коментар в популярния южнокорейски дискусионен сайт Nate Pann. „Изглеждаше като фалшива, театрална доброта. Сякаш без реална причина поставяш непознати хора пред собственото си семейство.” 

Други обаче смятат, че смъртта на Ги-хун е в съответствие с ангажимента на сериала към неудобните истини. „Това перфектно описва човечеството и посланието на сериала“, коментира друг в YouTube.

Проектирана през 70-те години от Рикардо Бофил, сега тя е не само мечтана дестинация за архитекти и фотографи, но и магнит за феновете на Netflix сериала

Squid game в Испания: Сграда в Аликанте е като декор на корейската антиутопия

Хван Донг-хюк, създателят на сериала, заяви пред репортери в понеделник, че разбира „смесената реакция“ към последния сезон. „В първия сезон нямаше очаквания, така че шокът и свежата идея проработиха. Но във втория и третия сезон очакванията бяха много високи и това прави цялата разлика“, допълва Хван.

„Феновете на игрите искаха повече игри, други искаха по-дълбоки теми, а някои бяха по-привързани към героите. Всеки очакваше нещо различно.“

За някои, поне, последното решение на Ги-хун беше обнадеждаващо послание – дори в трудни времена добротата може да надделее.

„Този парадокс – съжителството на жестокост и доброта,  е това, което направи финала толкова трогателен“, отбелязва един филмов блогър. „Гледането на Squid Games ме накара да се замисля за себе си. Като човек, който е работил в областта на образованието и консултирането, съм се питал дали добротата наистина може да промени нещо.“

„Ето защо останах с тази история. Ето защо наричам този край красив.“