Новият магнит за луксозния сектор е Индия, но културните грешки струват скъпо
Пазарът на луксозни стоки в страната е в драматичен възход, като се очаква да се разшири от 7,73 млрд. долара през 2023 г. до 11,3 млрд. долара до 2028 г.
&format=webp)
Когато миналия месец Prada пусна по подиума на новата си мъжка колеция няколко чифта кожени кафяви сандали с характерна връзка за палеца и сложни шевове, критиците веднага побързаха да отбележат приликата им с вековно индийско наследство.
Мнозина в Индия видяха просто чифт чапал от Колхапури – традиционни ръчно изработени сандали, чиито корени се простират до XII или XIII век.
Първоначалният отказ на Prada да признае вдъхновението си за обувките, които преди това бяха описани просто като „кожени плоски сандали“, според Guardian, предизвика ожесточени дебати относно културното присвояване.
Критиците обвиниха марката, че заличава наследството на индийските занаятчии, а в социалните медии се появиха гласове, които обявиха това за откровена кражба на дизайн.
В рамките на една седмица Prada беше принудена да признае в писмо до индийска търговска група, че сандалите в мъжката ѝ колекция пролет-лято 2026 г. са „вдъхновени от традиционните индийски обувки“.
В изявление до CNN тя заяви, че „винаги е отбелязвала майсторството, наследството и дизайна“. По-късно добави, че се е срещнала със занаятчийски производители в Индия, „за да обсъди потенциални възможности за бъдещо сътрудничество“.
Сандалът с Prada е само едно отражение на нарастващия интерес на модната индустрия към луксозните потребители в Индия – и нежеланието да си навлича гнева им, допълва CNN.
Разрастващ се пазар на луксозни стоки
Пазарът на луксозни стоки в Индия е в драматичен възход, като се очаква да се разшири от 7,73 млрд. долара през 2023 г. до 11,3 млрд. долара до 2028 г. – темп, който вероятно ще изпревари повечето от големите пазари на луксозни стоки в света, според глобалната консултантска компания Kearney.
Този прогнозиран растеж се дължи на нарастващата средна класа, засилената урбанизация и новото поколение потребители, които се съобразяват с търговските марки и имат международно мислене.
Днешният индийски потребител на луксозни стоки „вече не е само архетип“, според известния индийски моден дизайнер Гаурав Гупта. „Виждаме прекрасна разнообразна аудитория – от семейства на индустриалци до дигитални предприемачи, артисти и глобални граждани - всички те търсят нещо по-дълбоко от просто лого“, допълва той.
Големите марки инвестират значителни средства в отговор на това. Louis Vuitton, Balenciaga и Valentinoса са сред модните къщи, които през последните три години са открили водещи магазини в Мумбай или Делхи.
Други си сътрудничат с индийски марки или творци за проекти, които имат за цел да говорят по-автентично на местната аудитория.
Някои „се адаптират чудесно“, каза Гупта, но „истинското разминаване се случва, когато марките разглеждат Индия като търговска възможност, а не като културен диалог“. „Индийският купувач иска да бъде забелязан. Вече не е достатъчно просто да отвориш флагман в Мумбай, трябва да говориш на емоционалния и визуален език на пазара."
Вековни дебати
Обвиненията в културно присвояване се засилиха през последните години поради нарастващия достъп до интернет в Индия, възхода на социалните медии и нарастващото чувство на културна гордост.
„Много индийци, включително дизайнери и занаятчии, са наясно с правата си“, казва Тулика Гупта (без роднинска връзка), директор на Индийския институт по занаяти и дизайн (IICD) в Джайпур, като добавя: „В момента в Индия има много хора, които са наясно с правата си.“
Още през 2019 г. Gucci предизвика полемика със своя „Инди тюрбан“, продаван за 790 долара в Nordstrom. Синият аксесоар много наподобяваше традиционния сикхски тюрбан, което предизвика ответна реакция от сикхските общности в Индия и другаде по света. В крайна сметка продуктът беше премахнат и Nordstrom бързо се извини на фона на отзвука.
Тази година компанията за облекло Reformation беше критикувана за продажбата на блуза, пола и шал, които напомняха на много южноазиатци за лехенга - индийска дреха, състояща се от дълга пола, горнище и дупат (шал), основна част от индийската мода от векове и обикновено наметната през гърдите на жената.
Някои се възмутиха от липсата на признание за тази дреха от страна на Reformation. В изявление до The Washington компанията заяви, че въпросният дизайн е вдъхновен от комплект рокля и шал на Джон Галиано от 90-те години, притежание на модела Девон Лий Карлсон, с когото си сътрудничи за колекцията.
Междувременно H&M наскоро попадна под обстрел заради горнище и панталон, които потребители в мрежите оприличиха на салвар камиз, традиционна индийска туника и панталон.
В изявление за CNN H&M обясни, че дизайнът е „вдъхновен от настоящите модни тенденции като рокли, напластени върху панталони, и популярността на прозрачните елементи“.
Не само етикетите предизвикват спорове.
Миналата година разочарованието се пренесе в TikTok, след като компанията за отдаване на модни облекла под наем Bipty публикува видео, в което бели жени носят прозрачни шалове, преметнати през гърдите, описвайки визията като „много европейски шик без усилия“.
Южноазиатски потребители веднага забелязаха приликата между шала и дупата и публикуваха свои видеоклипове, в които иронично ги нарекоха „скандинавски шалове“, използвайки хумор, за да подчертаят заличаването и погрешно представяне на индийското наследство.
Bipty не отговори на молбата на CNN за коментар.
Нещо повече от производство
Връзката на висшата мода с индийските занаятчии датира поне от XVII в., когато европейските кралски шивачи търсят текстил като памук и коприна от субконтинента.
През вековете този междуконтинентален обмен превръща индийските мотиви в повсеместни елементи на западния стил.
Но Индия е не само източник на вдъхновение за луксозната мода - тя е и неразделна част от веригите за доставки. Днес значителна част от производството се възлага на ателиета, бродерии и производители на текстил в Индия.
И все пак, въпреки основополагащата роля на индийските занаятчии, техните творения често се изпращат в Европа за окончателно сглобяване и по този начин могат да бъдат обозначени като „произведени“ в Европа.
Според Имран Амед, основател, главен изпълнителен директор и главен редактор на изданието за модния бранш The Business of Fashion, този вид заличаване е „свело Индия до производствен център, докато Европа получава културните и икономическите заслуги“.
„В Индия, където занаятите са източник на препитание за милиони, това разграничение е още по-важно. Не става въпрос само за символика - става въпрос за икономическа справедливост и достойнство.“, допълва той.
Противопоставянето, с което се сблъсква Prada, „не е само за сандалите“, добави Амед. „Това беше по-широка реакция на дълга история на заличване и недостатъчно признаване“.
„Нещо истински индийско“
Местните дизайнери помагат за настъпване на промяната.
Индийската мода оказва поразително влияние върху червените килими по целия свят – и то не само върху тоалетите на боливудските звезди. Западните знаменитости също все по-често избират индийските дизайнери.
Карди Би носеше дизайнерска, електриково синя, рокля с качулка на Гаурав Гупта на наградите „Грами“ през 2023 г., а Зендая мина по килима в блестяща, ръчно бродирана синя рокля сари на Рахул Мишра на престижно събитие в Мумбай месеци по-рано. Ким Кардашиян е носила модели на Manish Malhotra и Sabyasachi Mukherjee, първият индийски дизайнер, присъствал на Met Gala в Ню Йорк на събитието миналата година.
„Дизайнерите от Индия вече се представят на световната сцена не като етнически алтернативи, а като новатори със собствен език, собствени форми, собствени идеологии. Вече не се приспособяваме, за да се впишем, а се изразяваме, за да изпъкнем.“, казва Гаурав Гупта пред CNN.
За много индийци сандалите Колхапури, от които Prada заяви, че се е „вдъхновила“, показват изобретателността и артистичността на Колхапур, исторически град в западния щат Махаращра.
Обикновено изработени от местна биволска кожа и дъбени с традиционни растителни багрила, те издържат на безмилостната жега и суровия терен на платото Декан. Характерната примка на пръстите, прикрепена към Т-образната каишка, спомага за придържането на сандалите към крака на човека.
Преодолявайки поколенческите и социалните различия, Колхапури въплъщава както трайния дух на пасторална Индия, така и мост към съвременната мода. Обувките са защитени с престижния етикет „географско указание“ - подобно на този, който гарантира, че шампанското се произвежда само в региона Шампан във Франция.
„Това е нещо истински индийско“, казва Шубхика Шарма, изтъкнат моден дизайнер и основател на марката Papa Don't Preach. Първоначалният пропуск на Prada да признае индийските занаятчии, е „пропусната възможност за тях“, допълва тя.
Според съобщения в местните медии около 10 000 занаятчийски семейства в Колхапур се занимават с изработването на тези сандали, въпреки че много от тях са в лоши условия и получават ниски заплати.
В Индия Колхапури могат да се продават за между 5 и 100 долара, в зависимост от качеството на кожата и нивото на изработка. Въпреки че сандалите на Prada не бяха излезли на пазара по време на спора миналия месец, обувките на луксозната модна къща обикновено се продават на цени от 700 до над 2 000 долара.
Някои западни лейбъли са се доказали като по-добри в ангажирането на индийската аудитория. През 2023 г. Dior влезе в заглавията, организирайки забележително дефиле в историческия Gateway of India в Мумбай, представяйки колекция Pre-Fall, която възхваляваше артистизма на субконтинента и мотиви, дълбоко вкоренени в индийската традиция и занаятчийство.
Много от бродериите и текстилните изделия на подиума бяха изработени от ателието Chanakya International, на което бе отредена заслужена роля. Шоуто беше широко приветствано като уважителна почит, а модният директор на Vogue India Анаита Шроф Адажания го определи като „благодарност към Индия“.
По подобен начин миналия месец Nike стартира първото си сътрудничество с индийски моден лейбъл - базираната в Делхи NorBlack NorWhite, представяйки гама спортни облекла, вдъхновена от древните техники за боядисване на платове.
Този ход бешеприветстван от потребителите на социалните медии в Индия – страна, в която Nike отдавна се бори да навлезе с търговска цел.
Според основателя на Diet Sabya обаче трябва да се направи още много, за да се осигури истинско признание за индийските таланти и традиции.
„Когато Индия се разглежда като следващия голям пазар на луксозни стоки, не може да я третирате като екзотична спирка. Макар че няколко марки най-накрая ни признават като световна текстилна сила, каквато сме, това все още са трохи. Да ни забележат е само началото. Крайната цел е да имаме собствен капитал.“