Ницше и Шопенхауер са имали дълбоко несъгласие относно смисъла на съществуването и природата на човешкото страдание. Шопенхауер, оригиналният песимист, смятал, че животът неизбежно носи болка и мъка - и че най-добрият начин да се справим с това е да нямаме нищо общо със света и неговата нищета.

Ницше имал подход „чаша наполовина пълна“.

Той вярвал, че страданието е необходим тласък за саморазвитие, т.е. „Това, което не те убива, те прави по-силен.“

Песимизмът на Шопенхауер

Представете си съществуването като безкрайна бягаща пътека от желания. Винаги преследваш нещо, но веднага щом го получиш, друго желание заема мястото му. Това била гледната точка на Артур Шопенхауер за света.

В сърцето на философията му е волята: ирационален, сляп подтик, който мотивира всички живи същества. Мислим си, че действаме по добри причини, но всъщност просто се подчиняваме на командите на тази неконтролируема сила, която никога не може да бъде задоволена, и така винаги искаме още.

За Шопенхауер страданието определя човешката реалност. Вярно е, понякога можем да бъдем щастливи - но това чувство няма да трае. Според него в най-добрия случай щастието е само кратка почивка между един вид болка и предстоящата поява на друг.

Помислете за глада: ядеш и се чувстваш добре, но скоро след това пак огладняваш. А сега си представете този модел във всички човешки желания (за любов, успех, сигурност): животът се превръща в упражнение по разочарование.

Как можем да излезем от това? Шопенхауер предлага три пътя:

Аскетизъм – Отказ от желанията (както правят монасите).

Изкуство и музика - Потъване в нещо красиво дотолкова, че временно забравяш себе си.

Състрадание – Осъзнаване, че всички са измъчвани от желания и въпреки това им пожелаваш добро (вместо да мислиш само за себе си).

В будизма съществува Нирвана - състояние, при което желанието е изличено. Това донякъде прилича на това, пише философът Виктория Сус за Тhe Collector.

Когато стоиците, като Марк Аврелий, казвали, че човек трябва да бъде безразличен към всичко освен към добродетелта - това също било сходно.

Но за разлика от философите от древността, Шопенхауер не предлага ведри послания за това как да бъдем доволни, а само разсъждения как най-добре да разберем страданието си такова, каквото е.

Последните стратези: Какво остава от американската дипломация без Бжежински и Кисинджър

Ницше: Животът като воля за власт

Шопенхауер вярвал, че страданието трябва да се избягва на всяка цена, тъй като ни задушава. Ницше не бил съгласен - той вярвал, че болката понякога може да бъде полезна - дори необходима.

Атлет изпитва силен дискомфорт, но продължава, защото иска да победи. Художник преживява ужасна тъга и я използва, за да създаде нещо красиво. За Ницше също, страданието било ценно чрез преминаване през ужасни травми човек можел да стане по-добър.

Ницше не вярвал, че хората трябва да отхвърлят живота в полза на целенасочено нещастие. Но също така не се интересувал от преструвки, че всичко е наред.

Той твърди, че великото изкуство може да покаже колко ужасна може да бъде реалността, като в същото време направи живота да изглежда по-достоен за живеене.

Ницше смятал, че Шопенхауер е твърде пасивен. Животът не е в това да се отдръпнеш, а да останеш ангажиран, да приемеш борбата и да имаш думата как ще се развият нещата.

Ницше задава въпроса: искаш ли да избягваш страданието, или искаш да станеш добър в справянето с него?

Неговото мнение е категорично, че хората, които водят пълноценен живот, не се страхуват от предизвикателствата. Те просто ги приемат.

7 практики на стоицизма за финансово господство

Моралът и проблемът със състраданието

Що се отнася до морала, Шопенхауер твърди, че съществува само едно наистина добро нещо - състраданието (той го наричал Mitleid). Ако искаш да живееш добър живот, според него, трябва да бъдеш мил, когато другите страдат.

Защото ако всички се грижим само за себе си, никой няма да помага на никого и ще станем още по-нещастни. Но постъпвайки с грижа към другите, можем да се свържем с тях и споделеното страдание е по-леко от това да го преживееш сам.

Този начин на мислене има прилики с будистката етика - нещо, което много радва Шопенхауер, който бил добре запознат с индийската философия.

Ницше свързвал тази критика с християнството, твърдейки, че религиозният морал е създаден, за да възвеличава слабостта. Той го нарича „робски морал“.

Ницше не искал хората да изпитват съжаление един към друг. Според него това било нагласа, която той свързвал с вярата в Божията милост. Вместо това искал индивидите да се вдъхновят да станат такива, каквито са „предназначени да бъдат“.

Алекс Карп: Философ, милиардер и враг на Силициевата долина

Изкуство и ролята на естетиката

Шопенхауер разглеждал изкуството като нещо повече от средство за преживяване на красота. За него то било начин за бягство. Тъй като съществуването само по себе си е изпълнено с болка, обяснява той, човек може да намери облекчение само като се освободи временно от неспирната суматоха на космическото желание.

Всеки път, когато слушаме музика, разглеждаме картина или четем поема, философът твърди, че ни се дава поглед към нещо по-дълбоко: реалността, която се крие отвъд ежедневните ни желания и разочарования.

Той особено много се възхищавал на Бетовен, за създаването на творби, чиято поразителна сила изважда човешкия ум извън ежедневните грижи - макар и само за малко.

Ницше имал съвсем различно виждане. Изкуството, според него, не трябва да бъде бягство от трудностите на живота. Вместо това то трябва да ги посреща директно, да ги приема и да им придава смисъл.

Той бил почитател на гръцката трагедия, в която страданието не се отрича, а се изследва като съществен аспект от това да си жив.

Любимият композитор на Ницше бил Рихард Вагнер - особено ранните му опери, в които чрез музика се изразяват сила, конфликт и героизъм. За Ницше творбите на Вагнер били чиста илюстрация на Волята за власт: Те празнуват живота с всичката му страст.

Марк Бениоф: Трябва да изберем бъдеще, в което AI извисява човечността ни

Да приемем или да избягаме от живота?

За Шопенхауер просветленият човек се оттегля от света. Тъй като светът е пълен със страдание, най-доброто, което можем да направим, е да се откажем от желанията, стремежите и конкуренцията.

Аскетичните монаси и мистици, отрекли се от земни удоволствия, го радвали.

За него съществуването не е нещо, което трябва да се „преодолее“ - а по-скоро нещо, от което да се отстраниш.

Ницше напълно отхвърлял този пасивен подход. Вместо да избягва съществуването, казвал той, най-силният го прегръща и побеждава. За Ницше борбата укрепва, а болката не е проклятие, а източник на растеж.

За да го докаже, Ницше измислил „Вечното възвръщане“: Ако трябваше да изживееш живота си отново и отново, абсолютно същия, за вечността - щеше ли да си доволен? Ако не, тогава, казва той, нещо трябва да се промени. Трябва да изградим живота си така, че да го обикнем завинаги.

Аскетизмът на Шопенхауер = отказ от желание, мир, отдръпване.

Героизмът на Ницше = стремеж, доминиране, надмогване.

Кой е правилният път? Да напуснем или да прегърнем? Това е най-голямата дилема, която ни оставят. Светът възприема наследството им по много различни начини.

Фройд бил дълбоко повлиян от Шопенхауер. Той развил своята психология върху идеята, че хората са движени от несъзнателни желания - подобно на сляпата воля на Шопенхауер.

Вагнер намирал идеята на Шопенхауер, че чрез музиката човек може да зърне отвъд страданието, за завладяваща - и това вдъхновило някои от най-големите му опери. Същите, които вдъхновили Ницше.

Толстой и западни мислители, вдъхновени от будизма, също възприели песимизма на Шопенхауер - вярата, че живеем в най-лошия от всички възможни светове.

Ницше обаче оказал още по-голямо въздействие върху света, в който живеем. Идеите му за себенадмогване, индивидуализъм и създаване на нови ценности били основно вдъхновение за екзистенциализма (Сартр, Камю) и постмодернизма (Фуко, Дельоз). Дори днешни гурута и коучове по лидерство му дължат нещо.

А може би и двамата са прави. Днес вярваме ли все още, че страданието е нещо, от което трябва да избягаме на всяка цена - или то се е превърнало просто в поредното предизвикателство, което може да ни бъде от полза?