За повечето пианисти загубата на ръка би означавала смъртна присъда. За героя на тази история обаче нещата не стоят така. Вместо да се откаже от музиката след сполетялата го трагедия, той започва да се учи да свири на пиано с удвоени усилия, но вече само с една ръка.

Името му е Пол Витгенщайн. Кратката информация за него би звучала така: роден във Виена през 1887 г. в многодетно семейство на баща индустриалец и майка, почитателка на изкуствата. Фамилията Витгенщайн е част от интелектуалния елит и затова не е изненада, че родителите на бъдещия пианист са приятели с хора като композиторите Йоханес Брамс и Рихард Щраус. Братът на Пол пък е бъдещият философ Лудвиг Витгенщайн.

Съдбата на бъдещия музикант изглежда предначертана. Той започва да взема уроци от малък, дебютира на музикалната сцена 26-годишен и получава добри отзиви.

Само една година по-късно обаче пианистът става войник. През 1914 г. в Европа избухва Първата световна война и Витгенщайн е изпратен на фронта. Участва в битката за Галиция, където е ранен в дясната ръка и попада в руски плен. Заради усложнения покрай раната, ръката му е ампутирана.

След това е изпратен в пленнически лагер в Омск. Тъй като няма пиано, той рисува клавишите и се упражнява така. В главата му вече е заседнала мисълта, че трябва да се научи да свири всичко, което знае само с лявата ръка. В крайна сметка постига много повече, но за това след малко.

Един упорит режисьор, купища изгубени архиви и неочаквани срещи създават първия оторизиран филм за ранните години на легендарната банда

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

Да свириш на пиано само с лява ръка и изобщо да си запознат с тази тема е изключително трудно, пише в The Guardian световноизвестният пианист Никълъс Маккарти. Сам роден без дясна ръка, той е първият завършил Royal College of Music в Лондон свирейки само с лявата.

Според Маккарти, макар и писана за една много тясна ниша, тази музика всъщност крие „съкровищница от солови бижута и няколко прочути концерта“.

В началото на миналия век, когато Витгенщайн вече е поел по пътя си на музикант, пианистите са нещо като сегашните поп звезди. Още в средата на XIX век Ференц Лист пълни концертните зали, а в следващите десетилетия по неговите стъпки тръгват редица концертиращи музиканти. Те често използват един стар трик, за да очароват напълно публиката на бисовете – свирят само с лявата ръка, демонстрирайки виртуозност.

„Въпреки че лявата ръка е склонна да бъде по-слаба, нейната физиология ѝ дава предимство. В стандартния клавирен репертоар за две ръце, мелодията обикновено се свири с дясната ръка, по-точно с малкия пръст – най-слабият от всички. Но в репертоара за лява ръка мелодията се извежда от палеца, най-силния пръст, което ѝ придава по-голяма яснота. Ето защо съществуват над 3000 творби само за лява ръка, но само няколко за дясна“, пише Маккарти.

Началото на това развитие на музиката е поставено от Витгенщайн. Още докато е пленник той пише на учителя си по пиано с молба да му направи композиции за лява ръка. Витгенщайн е освободен от плен през 1916 г. Завръща се във Виена и започва да репетира по седем часа на ден, за да се подготви за завръщане на сцената. По-късно ще си спомни:

„Беше като изкачване на планински връх. Ако не успявам по една пътека, слизам в ниското и тръгвам от началото“.

Връщането му на сцената е много добре прието. Критици го хвалят за смелостта и отдадеността на музиката, а самият Витгенщайн става все по-настоятелен в търсене на произведения за лява ръка. Композитори като Сергей Прокофиев и Бенджамин Бритън пишат за него. Витгенщайн идва от богато семейство и може да си позволи да плаща за работата им.

Може би най-известното произведение от този период е на французина Морис Равел (The Piano Concerto for the Left Hand). Писано специално за Витгенщайн, това произведение се счита за образец. Зад създаването му обаче се крие една кавга. Твърди се, че след като получил партитурите Витгенщайн започнал да ги редактира, защото не харесал някои части. За автора Равел това било скандално поведение и двамата се скарали жестоко. Помиряват се едва когато Витгенщайн обещава да се придържа към оригинала.

Проблемите за Витгенщайн започват отново през Втората световна война. Както е известно, Австрия става част от Германия и са наложени нацистките правила и закони. Тъй като Витгенщайн има прародители евреи, му е забранено да работи. Той бяга в САЩ, но семейството му остава в Европа. Под натиска на немците сестра му се съгласява да даде достъп до семейните сметки в швейцарски банки, ако новата власт й даде т.нар. смесен произход, т.е. шанс да не бъде пратена в лагерите на смъртта като еврейка.

Така Витгенщайн се оказва в Америка, далеч от нацистите, но вече и без пари, които са заграбени от немците. До края на живота си през 1961 г. той живее в щата Ню Йорк.

Днес е считан за основоположник на един рядко срещан, но виртуозен начин на свирене на пиано. А хора като Маккарти, макар и малцина, показват, че е възможно да имаш физическо увреждане, но и да си страхотен музикант.

„Надявам се да вдъхновя следващото поколение пианисти да изследват тази забележителна музика. Точно както Витгенщайн е проправил път за мен“, казва Маккарти.