Когато френският президент Еманюел Макрон пристигне в сряда вечерта във вила в покрайнините на Берлин, където ще се разходи, ще послуша джаз и ще вечеря с германския канцлер Фридрих Мерц, двамата лидери вероятно ще проявят много сърдечност и приятелство.

В края на краищата, през май, в първия си пълен ден на поста, Мерц пътува до Париж и обеща „ново френско-германско начало за Европа“ след години на напрегнати отношения между Макрон и предишният германски канцлер Олаф Шолц. Мерц заяви тогава, че вече е установил „дълбока лична връзка“ с френския лидер, която ще им помогне да работят заедно.

„Атмосферата е напълно различна“, свидетелства пред POLITICO висш германски правителствен служител, добре запознат с френско-германските отношения. „Никога не съм виждал такова взаимодействие през всичките тези години“.

Париж мисли същото.

„Френско-германският рефлекс е преоткрит“, казва служител на Елисейския дворец.

Но въпреки добрите настроения и засиленото сътрудничество в области на политиката, свързани с дерегулацията и миграцията, лидерите все по-трудно успяват да скрият една неприятна реалност: обещаното рестартиране на френско-германския двигател, който дълго време задвижваше Европейския съюз, вече заглъхва, тъй като Мерц и Макрон се сблъскват с редица неразрешими различия по различни въпроси - от отбраната до търговията.

Една от основните разлики между настоящия германски канцлер и неговия предшественик е, че Шолц осъзнава колко трудно би било да се разрешат основните френско-германски различия и не иска да полага огромни усилия, за да постигне почти невъзможното, казва пред POLITICO консервативен депутат, специалист по външни отношения.

„Шолц се провали, защото е умен и просто осъзна, колко е трудно, и загуби интерес“, посочва той. „Имаме желание да направим френско-германските отношения функциониращи, но все още е трудно“.

В очакване на развръзката: Париж притиска Брюксел да втвърди тона към Вашингтон

Ново споразумение, по-дълбоки различия

Мерц и Макрон имат много общо по отношение на пробизнес нагласите си и желанието да видят по-малко регулиране. Може би най-добрият пример за това беше сътрудничеството между двамата лидери миналия месец за отслабване на закона за надлежна проверка, чиято цел беше да въведе защитни мерки по модела на ЕС за глобалните вериги за доставки.

Друга област, в която се наблюдава все по-голямо съгласие, е ядрената енергия. През май министърът на икономиката на Мерц, Катерина Райхе, даде сигнал, че Берлин е готов да се откаже от дългогодишната си опозиция срещу класифицирането на ядрената енергия като възобновяем енергиен източник. Това потенциално би сложило край на продължителния конфликт, който усложнява енергийната политика на ЕС. Младшите коалиционни партньори на Мерц, социалдемократите, обаче се противопоставят на тази стъпка.

Двамата лидери все повече се сближават и по въпроса за драстичното намаляване на броя на търсещите убежище в Европа. Друга потенциална област за сътрудничество може да бъде ядрените възпиращи средства на Франция и евентуално споразумение за това как французите биха могли да го използват, за да допринесат за по-голямата сигурност на Европа.

„Това не е дебат, който се води под светлината на прожекторите“, акцентира представителят на Елисейския дворец.

Но основните разногласия по отношение на търговията и отбраната възпрепятстват значителното сближаване.

„Има два основни въпроса, които Германия и Франция трябва да решат, за да постигнем реален напредък“, казва Роланд Тайс, консервативен германски депутат, специалист по отношенията между Берлин и Париж.

Проблемът с наследството на Макрон

Отбрана и търговия

Различията по въпросите на отбраната станаха явни по-рано този месец, когато американският президент Доналд Тръмп подкрепи германската инициатива европейците да доставят на Украйна оръжия, произведени в САЩ. Докато скандинавските страни и Великобритания подкрепиха плана, Франция се противопостави в съответствие с дългогодишните усилия на Макрон Европа да произвежда повече оръжия на местно ниво и да намали презокеанската си зависимост.

Разногласията между Франция и Германия заплашват да провалят европейския проект за разработване на изтребител от ново поколение, който би намалил зависимостта на блока от американските F-35. Представителят на Елисейския дворец омаловажава разногласията по програмата за изтребителите, като заявява, че Мерц и Макрон „искат да продължат напред“.

Но някои от най-дълбоките различия продължават да се въртят около търговията. Мерц настоява ЕС да сключи бързо и просто търговско споразумение със САЩ, за да сложи край на тарифните войни на Тръмп, които засягат особено тежко германската промишленост. Париж, от друга страна, настоява за по-твърд подход и по-добри условия.

В същото време Мерц настоява за споразумения за свободна търговия с други части на света. Той обаче среща съпротива от френска страна по отношение на споразумението на блока с южноамериканския търговски блок Меркосур. Макрон е решен да защити своята малка, но политически влиятелна селскостопанска общност от вноса на месо.

Единственият начин да се преодолеят тези различия е германците да се доближат до французите по въпросите на отбраната, а Франция да се доближи до Германия по въпросите на търговията, казва германският депутат Тайс. „Зад всяко френско настояване за по-голяма европеизация на въоръжението ни Германия винаги вижда троянски кон, който позволява на французите да прокарват собствените си интереси, особено по отношение на оръжейната си промишленост. Трябва да преодолеем това“.

В същото време, добавя той, „французите трябва да направят крачка напред по въпроса за свободната търговия. Точно както ние трябва да станем по-независими от САЩ по отношение на отбраната, трябва да станем по-независими от САЩ и по отношение на търговските отношения“.

Как Мерц промени стратегията си за дълга на Германия за една нощ

Възможностите се изчерпват

Според експерти, както Макрон, така и Мерц вероятно ще трябва да разгневят ключови избиратели в собствените си страни, за да прокарат съюза помежду си.

„Канцлерът и президентът са в дилема“, казва Джейкъб Рос, изследовател, специализирал във френско-германските отношения в Германския съвет за външни отношения. „Те трябва да жертват неща в областта на вътрешната политика, за да постигнат напредък във външната“.

Но моментът за компромис може скоро да бъде изгубен, тъй като и двамата лидери са изправени пред сходни вътрешнополитически натиск – по-специално нарастващото влияние на крайнодесните партии.

„Алтернатива за Германия“ (AfD), която в момента е най-голямата опозиционна сила в парламента на страната, представя Мерц като човек, който предпочита да прекарва времето си в чужбина, вместо да решава проблемите у дома. Във Франция крайнодясната партия „Национален сбор“ води в проучванията с 36% - далеч пред всички други партии.

Но най-голямото препятствие пред компромиса може да се окаже следващите президентски избори във Франция, насрочени за април 2027 г. Макрон не може да се кандидатира отново зараду конституционните ограничения за мандата, а вътрешната политика на страната изглежда все по-нестабилна.

„Просто има много натиск от страна на времето“, казва Рос. „Остава само една година, в която те могат по някакъв начин да работят заедно“.

След това, добавя той, „германците могат да забравят за разчитането на функциониращо и активно френско правителство, защото то ще бъде изцяло в предизборен режим“.