Фармацевтичният гигант AstraZeneca планира да инвестира 50 млрд. долара в производствения и изследователския си капацитет в САЩ до 2030 г. на фона на тарифните заплахи за целия сектор от президента Доналд Тръмп.

Англо-шведската биотехнологична компания, чието седалище е в Кеймбридж, заяви, че „крайъгълният камък“ на ангажимента ще бъде ново съоръжение, в което ще се произвежда портфолиото ѝ от медикаменти за управление на теглото и метаболизма, включително пероралното хапче срещу затлъстяване GLP-1, съобщава CNBC.

Съоръжението, планирано за общността на Вирджиния, ще бъде най-голямата единична производствена инвестиция на AstraZeneca в света и ще „използва изкуствен интелект, автоматизация и анализ на данни за оптимизиране на производството“, заявиха от компанията.

Финансирането ще разшири научноизследователската и развойната дейност и производството на клетъчна терапия в Мериленд, Масачузетс, Калифорния, Индиана и Тексас и ще създаде „десетки хиляди работни места“, допълниха от AstraZeneca.

Главният изпълнителен директор Паскал Сорио заяви, че този ангажимент подкрепя „увереността на компанията в американските иновации в биофармацевтиката“ и ще подкрепи амбицията да достигне 80 млрд. долара годишни приходи до 2030 г., половината от които от САЩ.

AstraZeneca, която разработи една от ключовите ваксини срещу Covid-19, отдавна дава приоритет на американския пазар. През 2024 г. на него се падат над 40% от годишните приходи на компанията.

През ноември, малко след президентските избори, тя обяви инвестиция от 3,5 млрд. долара. По-рано този месец The Times съобщи, че може да премести листването си от Лондон в САЩ, което според анализатори ще е сериозен удар по публичните пазари на Обединеното кралство.

AstraZeneca е най-ценното предприятие в лондонския индекс FTSE 100. Компанията отказа да коментира съобщението на The Times.

Обявявеното финансиране от AstraZeneca следва подобни стъпки от други световни фармацевтични компании, включително Novartis, Sanofi и Roche, както и на Eli Lilly и Johnson & Johnson с централа в САЩ, които през последните месеци обещаха да увеличат инвестициите в САЩ на фона на исканията на Тръмп за пренасочване на местното производство.

Индустрията очаква допълнителна яснота относно фармацевтичните мита, като окончателният резултат от разследването по раздел 232 в сектора трябва да бъде обявен в края на този месец. В ход са и усилия за възстановяване на баланса между цените на лекарствата в САЩ и тези, плащани от други държави, допълва CNBC.

По-рано този месец Тръмп намекна, че индустрията може да бъде подложена на тарифи в размер до 200%, като се предвижда кратък гратисен период от 12-18 месеца, за да се даде възможност на компаниите да преместят производството си в САЩ. Много от тях обаче определиха този срок като недостатъчен.

„Обикновено за повечето лекарства това е хоризонт от три до четири години. Работим много усилено, за да ускорим това колкото се може по-бързо и да покажем, че правим инвестициите, които сме планирали“, заяви главният изпълнителен директор на Novartis Вас Нарасимхан по време на разговор за приходите, като добави, че се надява на отстъпки от Белия дом, допълва CNBC.