От ягодите със сметана до дрескода в снежнобяло – Уимбълдън е институция, която защитава традицията с изключителна строгост. Но през 2025 г. дори най-консервативният тенис турнир в света се огъва пред технологичния напредък.

За първи път от създаването си през 1877 г. линейните съдии, облечени в елегантни костюми, са заменени от изкуствен интелект и камери, които следят и преценяват дали топката е в очертанията на корта, пише Euronews.

Системата е разработена от Hawk-Eye Innovations – собственост на Sony – и използва до 18 камери и AI алгоритми, за да проследява движението на топката с точност до три милиметра. Решенията се издават в рамките на една десета от секундата.

Подобни системи вече се използват в US Open и Australian Open, но Ролан Гарос във Франция остава последната голяма крепост на човешките съдии, воден от аргумента за опазване на традициите.

И въпреки че технологията обещава прецизност, не всички са убедени в нейната „човешка страна“. Китайската тенисистка Юан Юе заяви, че гласът на автоматичната система е прекалено слаб и едва се чува по време на мачовете:

„Не мога добре да чувам гласа, доста е слаб“, казва Юан, цитирана от медиите.

„Помолих съдията да увеличи звука, но той каза, че не може. Не ми пречи толкова, просто искам да го чувам ясно. На други турнири този проблем не съществува.“

Още по-иронично, гласът на AI системата е записан – и звучи… съмнително.

„Използват много спокоен тон – сякаш гласът не е особено сигурен,“ коментира Полийн Ейър, бивша съдия на линията с 16 години опит на Уимбълдън, пред BBC Sport.

„Като че ли казва "Аут… може би". Странно е.“

От Уимбълдън отвръщат, че ще използват различни гласове за различни кортове, за да се избегне объркване между съседни мачове. Но играчи като Фабио Фонини и Карлос Алкарас също изразяват резерви относно системата в първите си мачове. Засега човешкият съдия на стола остава с последната дума – поне формално.

Извън корта, протестиращи пред входовете на турнира се обявиха срещу автоматизацията, а в социалните мрежи се появиха мнения, че липсата на човешки съдии отнема театралността на играта – онзи малък, но незаменим момент, в който съдията прави жест с ръка, а публиката затаява дъх.

Въпросът е по-голям от тениса. Hawk-Eye се използва и във волейбол, футбол и ръгби, а успехът (или провалът) на пълната му интеграция в турнири като Уимбълдън може да постави началото на по-широка вълна от автоматизация в спорта.

Засега топката е... в ръцете на алгоритъма.