Мост до Сицилия за 13,5 млрд. евро или как Италия ще достигне целта от 5% на НАТО
Заместниците на Мелони класифицират моста като проект, свързан с отбраната, но дали той наистина съответства на военните цели на Европа
&format=webp)
Изправени пред новата, трудна за постигане цел на НАТО за разходи за отбрана от 5% от БВП, италианските политици предлагат дълго обсъжданият мост до Сицилия на стойност 13,5 милиарда евро да бъде взет предвид в сметката.
Италия е една от страните с най-ниски военни разходи в НАТО – миналата година те са възлизали на едва 1,49% от брутния вътрешен продукт. Това прави новата цел от 5% до 2035 г. да изглежда недостижима.
И тук мостът може да помогне, пише POLITICO.
Правителството на Джорджа Мелони е решено да продължи с мащабния си проект за прекосяване на Месинския проток с най-дългия висящ мост в света. Това е една несбъдната мечата още от времето на Римската империя. Тя е била в полезрението и на диктатора Бенито Мусолини и бившия министър-председател Силвио Берлускони.
Сега външният министър Антонио Таяни и министърът на инфраструктурата Матео Салвини, и двамата преки заместници на Мелони, застъпват позицията, че подобен мост би имал стратегическа стойност за НАТО, а не само чисто икономическа роля за Италия. За първи път тази теза е лансирана в доклад през април.
Правителствен служител подчертава пред POLITICO, че все още не е взето официално решение за класифицирането на моста като проект за сигурност, но тепърва предстоят разговори, в които „да се види колко реалистично е това“. Идеята може да бъде политически полезна за Мелони, която се бори да убеди италианците в необходимостта от големи разходи за отбрана в момент, в който Италия се е насочила към строги икономии.
Има някои ясни основания, на които Италия би могла да изгради аргументи в подкрепа на моста. От целта на НАТО от 5% от БВП само 3,5% трябва да бъдат основни разходи за отбрана, докато 1,5% могат да бъдат насочени към по-широка стратегическа устойчивост, като например инфраструктура. Служител на италианското министерство на финансите предполага пред POLITICO, че определянето на моста като военен проект би помогнало на правителството да преодолее някои от икономическите и техническите пречки, които са спъвали изграждането му в миналото.
В продължение на десетилетия усилията за изграждане на моста – с приблизителна централна дължина от 3,3 километра – многократно се сблъскват с проблеми, свързани с разходите, трудностите при работа в сеизмична зона и предизвикателството да се преместват хора. Ако бъде прието като проект, свързан с националната сигурност и ангажиментите към алианса, проектът ще „преодолее бюрократичните пречки, съдебните спорове с местните власти, които биха могли да оспорят решението на правителството в съда, твърдейки, че мостът ще нанесе непропорционални щети на земята им“, казва служителят на Министерството на финансите на Италия пред POLITICO. Това също така ще „улесни набирането на средства, особено през следващата година“.
Наложително или абсурдно?
През април италианското правителство прие документ, в който се заявява, че мостът трябва да бъде построен по „наложителни причини от първостепенен обществен интерес“. В допълнение към гражданското му използване, „мостът над Месинския проток има и стратегическо значение за националната и международната сигурност, до такава степен, че ще играе ключова роля в отбраната и сигурността, улеснявайки движението на италианските въоръжени сили и съюзниците от НАТО“, се казва още в него.
Италия също така иска проектът да бъде включен в плана за финансиране на ЕС за мобилността на военния персонал, материали и активи, тъй като „би се вписал перфектно в тази стратегия, като осигурява ключова инфраструктура за прехвърлянето на сили на НАТО от Северна Европа към Средиземноморието“.
Мостът „дава предимство за военната мобилност, като позволява бърз транспорт на тежки превозни средства, войски и ресурси както по шосе, така и по железопътна линия“, добавят от италианското правителство.
Но дали НАТО – и по-важното, американският президент Доналд Тръмп, който обича големите строителни проекти – ще се съгласи с тази логика, е друг въпрос.
Официално проливът Месина се намира извън единствения определен от Италия коридор за военна мобилност на НАТО, който започва от пристанищата в региона Пулия в южната част на страната, пресича Адриатическо море до Албания и продължава до Северна Македония и България. Не е ясно също дали проливът е включен в собствената мрежа за военна мобилност на ЕС, чиито коридори, според хора, запознати с дискусиите, се очаква да съвпадат с маршрутите на НАТО.
Мостът на Берлускони
Външният министър Таяни е яростен защитник на моста.
„Ще накараме италианците да разберат, че сигурността е по-широко понятие от просто танкове“, казва той в скорошно интервю за бизнес изданието Milano Finanza. „За да постигнем това, ще се фокусираме върху инфраструктура, която има и гражданско приложение, като моста над Месинския проток. Той попада в концепцията за отбрана, тъй като Сицилия е платформа на НАТО“.
Министърът на инфраструктурата Салвини, другият заместник на Мелони, определя моста като нещо, което може да превърне неговата крайнодясна партия „Лига“ – първоначално „Северна лига“ – в успешно национално политическо движение, което се ангажира и с голям проект в южната част на страната.
„Разбира се“, отговоря той наскоро, когато репортер го пита дали мостът може да помогне на Италия да постигне новата си цел в НАТО. Салвини настоява за ускоряване на процеса, твърди служителят на Министерството на финансите на Италия.
„Матео настоява много, за да получи някаква форма на одобрение на проекта на техническо и политическо ниво и да покаже на общественото мнение, че нещо се движи“, казва той пред POLITICO.
Опозиционните партии не са съгласни както с необходимостта от изграждане на моста, така и с класифицирането му като военни разходи.
„Това е подигравка с гражданите и с ангажиментите, поети в НАТО. Съмнявам се, че този блъф на правителството ще бъде приет“, казва Джузепе Анточи, член на Европейския парламент от ляво-популисткото движение „5 звезди“. „Правителството трябва да спре и да не се излага на международно ниво“.
Друг аргумент срещу проекта е, че той ще свърже два от най-бедните региони на Италия, нито един от които не разполага с ефективна транспортна система. Мнозина смятат, че инвестициите в местните пътища и железопътни линии са по-неотложни.
„Населението на Сицилия и Калабрия страда от неадекватна водоснабдителна инфраструктура, бавен транспорт, пътища с дупки и болници от третия свят. Следователно мостът над пролива не може да бъде приоритет“, казва Анточи.
Но управляващата коалиция е решена да продължи напред. Във вторник Салвини заяви, че окончателното одобрение на проекта се очаква през юли. В знак, който не вещае нищо добро, Таяни предлага мостът да бъде кръстен на Берлускони, премиер, известен с безкрайните си съдебни дела.