Инвеститорите обръщат гръб на дългосрочните американски облигационни фондове с най-бързи темпове от пика на пандемията преди пет години, тъй като растящият дълг на САЩ намалява привлекателността на един от най-важните пазари в света.

Нетните изходящи потоци от дългосрочните американски облигационни фондове, обхващащи държавен и корпоративен дълг, са достигнали почти 11 млрд. долара досега през второто тримесечие, според изчисления на Financial Times, базирани на данни на EPFR. Изтичането през второто тримесечие е напът да бъде най-тежкото от началото на 2020 г., когато пазарите бяха разтърсени от сериозни сътресения, и бележи силна промяна спрямо средните входящи потоци от около 20 млрд. долара през предходните 12 тримесечия.

Изкупуването на дългосрочни облигационни фондове, които се използват широко от институционалните инвеститори, идва в момент на нарастваща несигурност относно фискалната политика на САЩ. Фондовите потоци обхващат само малка част от огромния американски пазар на облигации, но те са показател за настроенията на инвеститорите.

„Това е симптом на много по-голям проблем. Има голяма загриженост в страната и сред чуждестранните инвеститори относно притежаването на дългосрочни облигации“, казва пред Financial Times Бил Кембъл от инвестиционната компания DoubleLine, специализирана в облигации, позовавайки се на фондовите потоци.

Независими анализатори прогнозират, че „големият и прекрасен“ данъчен законопроект на президента Доналд Тръмп, който се разглежда в Конгреса, ще добави трилиони долари към дълговете на САЩ през следващото десетилетие. Това ще принуди Министерството на финансите на страната да продаде огромно количество облигации. На този фон, според Белия дом митата и по-високият растеж ще намалят дълга.

В същото време участниците на пазара се подготвят за тарифите, наложени от администрацията на основните търговски партньори на САЩ, които се очаква да подхранят по-високата инфлация, една от най-големите заплахи за инвеститорите в облигации.

Лотфи Каруи, главен кредитен стратег в Goldman Sachs, смята, че изтичането „отразява опасенията относно дългосрочните перспективи за фискална устойчивост“.

„Това е нестабилна среда, в която инфлацията все още е над целта, а предлагането от страна на правителството е огромно, доколкото може да се види“, добавя Робърт Тип, ръководител на отдела за глобални облигации в компанията за управление на активи PGIM, позовавайки се на целта на Федералния резерв за 2% инфлация. „Това предизвиква нестабилност в далечния край на кривата на доходността и общо неспокойство“.

Дългосрочните облигации са особено чувствителни към инфлацията, защото по-високият ръст на цените ерозира стойността на фиксираните лихвени плащания, изплащани за дълги периоди от време.

Нервността се отразява и на ценовото представяне на дългосрочния дълг на САЩ, който спадна с около 1% през това тримесечие, възстановявайки по-големите загуби, след като обявените от Тръмп през април мита изплашиха пазарите, според широк индекс на Bloomberg. За сметка на това, парите продължават да се вливат във фондове, които държат американски облигации с падеж в близко бъдеще – с над 39 млрд. долара, вложени в краткосрочни стратегии през това тримесечие, показват данните на EPFR. Тези фондове плащат високи доходи, тъй като Федералният резерв поддържа краткосрочните лихви на високи нива през тази година.

Анджей Скиба, ръководител на BlueBay US Fixed Income в RBC Global Asset Management, добавя, че инвеститорите може да предпочетат да диверсифицират портфейлите си с облигации в по-международен план в този момент, но „не смятаме, че това е краят на пазара на американски държавни ценни книжа и ролята им като основна част от глобалните портфейли с фиксирана доходност“.

Все пак, според него, участниците на пазара могат да започнат да изискват „по-голямо възнаграждение, за да инвестират по-далеч по кривата“, когато става въпрос за закупуване на нови държавни облигации.

„Макар да не очакваме земетресение, може да се усетят леки трусове“, предупреждава той.